За петминутките на омразата

Статия за ДУМА

Напоследък прелитам с дистанционното по сутрешните блокове и други политически предавания. Ако човек не познава обстановката у нас, ще си каже, че цялата българска политика се изчерпва с БСП и с Корнелия Нинова. То са едни анализи, едни моралистични размахвания на пръсти. И няма как да отминем очевидното - голяма част от сутрешните проповеди се правят от членове на Националния съвет на БСП. От тях можем да разберем следното: Нинова е върховният злодей на левицата, потаен интригант, фанатичен предводител на наказателен отряд от талибани и върховен смутител на спокойния бизнес живот на някои социалисти.

Всичко това щеше да е прекрасно, но свръхфиксацията в личността й веднага издава основната слабост на говорещите - те нямат никакъв идеен проект за БСП. Добавиха идейните различия като флинтифлюшка, за да скрият, че битката, която се води, е изцяло на личностна основа, без мисъл за бъдещето.
Какво точно ни предлагат? Напълно да отменим последните три години? Да се върнем в клиничната политическа смърт, в която бяхме? Тук задавам доста въпроси, защото озлочестените говорители не отговарят на нито един от тях, а и журналистите няма да ги попитат. Там поставената задача е да се разбива БСП, а не да се търсят логическите връзки в сутрешните петминутки на омразата, ако се върнем към върховния класик Оруел.

Нека да обърнем

поглед към обвиненията

Нинова действала стихийно и агресивно. Поне едно от двете не смятам за обидно или лошо. БСП е задължена да действа агресивно. България се срива пред очите ни. Институциите са разрушени. Цялата държава е сведена до джипа на Бойко Борисов, който пътува и използва държавния бюджет за целите на своята партия. И понеже няма медии, които да го съсипят, няма друга опозиция освен БСП, левицата е задължена да бъде агресивна. Не можеш да стоиш спокойно, когато виждаш как рушат малкото останало.

След това стигаме до "стихийността". От 2016 г. досега виждам точно обратното - последователен курс на противопоставяне на ГЕРБ. Това не е стихийно, а осъзнато разбиране на БСП под ръководството на Нинова. Не твърдя, че тя го е започнала, но е факт, че тя го изведе като основна характеристика на левицата. Това изведе БСП от земята на сенките и я направи основна алтернатива на ГЕРБ и на бойкоборисовщината. Да, Нинова има своите грешки, но нито един път да е бягала от разговор върху тях.
Друга точка от обвинителния акт - "делата не подкрепяли нейните думи". Подобно твърдение е много трудно защитимо. Нинова поведе голямата битка срещу ГЕРБ и всичките й действия показват, че тя е твърдо решена да я води докрай. Ако думите й бяха едни, а делата други, днес тя щеше да е председател на парламента, а Деница Златева щеше да е вицепремиер в правителството на Борисов. В идеен план също не виждам разминаване между лявата идентичност и действията на БСП. Нали от първия ден заради това я гърчат най-много - че Нинова нямала ясна идейна програма. А всъщност виждаме точно обратното - тя се опита да постави големите проблеми на България в нов ляв контекст, съобразен както с европейската ситуация, така и с националните интереси. Сега го наричат "национализъм". А всъщност процесът е много по-сложен - в епохата на глобализма пред всяка от европейските държави възникнаха конкретни национални проблеми. Левицата не може да е сляпа за тях. БСП просто се сдоби с национално самосъзнание, което ясно разграничава коя от европейските политики е добра за страната и коя може да е пагубна. Всичко това е отразено във "Визия за България", документ, който препоръчвам да прочетем отново като противоотрова за телевизионни шаманства.
Нинова била злодей, защото извършвала наказателни акции срещу другари. Напънах се, упорито се напънах да си спомня къде са били тези потайни екзекуции, ама не успях да се сетя. Освен ако не броим за наказателна акция изваждането на Гергов от Изпълнителното бюро. Някой ден обаче май ще се наложи да пишем отделна статия защо се случи това и как Нинова нямаше да може да заяви нито една морална претенция към ГЕРБ, ако не го беше направила. За друго не се сещам. А ако броим нейните мнения за наказателна акция, тогава дайте направо

да забраним на лидера да говори.

От всички обвинения към Нинова най-смешното е това за "коалиционната политика". Дайте да не се лъжем - под тази фраза дълги години в БСП се разбираше да даваме занимания на хора, които не допринасяха нищо към изборните резултати. БСП дълги години предпочиташе да се коалира с въображаеми приятели и никой не си прави труда да изчисли дали не губим повече, отколкото печелим. Но къде е иронията? Когато през 2016 г. Нинова спечели лидерското място, същите хора, които днес говорят за "коалиционната политика" и за това, че не било постигнато митичното "ляво единство", я подозираха, че е дошла само за да пусне обратно Първанов в БСП. Нещо повече - появи се тезата, че Румен Радев е човек на Първанов, а Корнелия Нинова е само пощенска кутия на АБВ. А когато новото ръководство реши да направи допитване до партията за коалиционната политика, нотките на истерия достигнаха до мелодраматично кресчендо. Всички болни от "коалиционна политика" днес тогава бяха убедени, че това е политически прах в очите. Нищо не се оказа истина. Нинова разчете вярно резултата от допитването. И след като АБВ започнаха с ултиматуми, тя напълно скъса с тях. Днес вече знаем, че това беше верният ход. Той освободи и консолидира БСП преди президентските избори и така беше павиран пътят към победата. А вече АБВ е блед призрак на самото себе си. Партията на Петков извърши политическо пиратство, като изклептоманства марката "Коалиция за България", за да удари БСП в гръб, а към потъващия "Титаник" се присъединиха бивши партньори, които били абсолютно незаменими. Резултатът? Т. нар. Коалиция за България на европейските избори взе 0,86%.

По-голямо става объркването,

като погледнем към парламента

Корнелия Нинова била влязла в конфликт с всички парламентарно представени партии. Звучи гръмко като фраза, особено когато не споменаваме имената на партиите. Ще ги изброя - това са ГЕРБ, т. нар. "Обединени патриоти", ДПС и "Воля". С кои точно формации БСП трябва да влиза в разговори? Ако някой иска да си говорим с ГЕРБ, тогава ще го помоля да си провери съвестта и политическите разбирания. Това не е партия, а върховна изява на корпоративната олигархия у нас. ГЕРБ е паралелната държава, която напълно е овладяла всички управленски лостове и като ненаситен вампир е засмукала държавните ресурси. Между другото - Нинова беше обвинявана в началото, че е вестител на бъдещата коалиция с ГЕРБ. Някой да каже нещо по темата днес?

Продължаваме с ДПС. Можем да спорим много дали напускането на парламента и проточването му бяха правилно решение, но поне с едно можем да се съгласим. Липсата на БСП в зала като светкавица освети това, че реалната коалиция, която управлява, е между ГЕРБ и ДПС. Освен това БСП още има синини от последните си две коалиции с ДПС и заради това се чудя колко пъти трябва да настъпваме една и съща мотика?
Патриотите? Съюз, който се е самообявил за носител на националните ценности, а същевременно гласува за всяко безумие на ГЕРБ без съпротива, струва ли ви се като качествен обект на разговорите? Именно от средите на патриотите си появи идеята за подаръка от 50 милиона към Кирил Домусчиев. Прекрасна база на разговори, нали така?
И накрая оставяме десерта - "Воля". Марешки е опозиционер на думи и верен парламентарен страж на Борисов. Спомняте ли си, че и той щеше да напуска парламента.
За БСП е най-важно да бъде в коалиция с интересите на хората, да бъде изразител на тяхното недоволство. Всичко останало е прах по вятъра и политически биберон. Очевидно е, че имаме много какво да работим по темата, защото резултатите от евровота показаха, че левицата има какво да преодолява в своя публичен образ. Но имам усещането, че част от недоверието към нас днес се дължи на свръхлибералната ни коалиционна политика в миналото. Хората не могат да ни простят всички политически комбинации, които видяха да прилагаме. В този смисъл известна политическа диета сега не вреди. Изчистването на политическия образ на партията задължително минава през нея.

И най-накрая - много мои другари, които уважавам и безкрайно ценя, постоянно искат

да насочат политическия разговор навътре

в БСП. Тоест, ако е възможно БСП да се заплете в неизбродимия лабиринт за вините на прехода, а това е тема като блато, в което още плуват труповете на много удавници. Проблемът е, че абсолютно същата тема беше актуална по време на лидерството на Станишев, ама тогава не си спомням да е имало много ентусиазъм по постоянното поставяне на темата. Да - през годините през БСП са минали хора, които се оказаха от печелившите от прехода. Ненапразно още много избиратели обвиняват нас и само нас за провала на всичко в последните 30 години. Но това е дискусия, която няма как да бъде насочена единствено и само към Корнелия Нинова. Знам защо се прави. Ако слушате ГЕРБ, а и някои представители на БСП, ще кажете, че в България цялата приватизация се изчерпва с една фирма. Със сделка, в която Антон Тодоров се е ровил като плъх и виждате, че нищо не следва от цялото слухтене.

Нинова има своите грешки, но пък направи нещо, което е начин да преодолее сенките от миналото - тя отвори процеса към обновление на БСП. Пусна младите хора напред, даде шанс на много способни социалисти, които бяха забити в ъглите на своите организации. Това е рецептата - да пуснеш напред хората, които не носят никаква вина за противния преход, да отвориш БСП към тези млади хора, които не са загубили идеализъм и смисъл да реализират идеи. Готов съм и трябва да водим този разговор в неговата дълбочина, но да го използваме като бухалка върху гърба единствено и само на Корнелия Нинова е върховна подлост. Защото част от тези, които държат сопата, имат да дават доста отговори. И докато отказват да го направят, могат да разчитат единствено на злобата си, за да бъдат забелязани.

Има ли ГЕРБ след Цветанов?

Цветан Цветанов има голям късмет, че не живее по времената на Френската революция. Тогава вместо просто да го отстранят от партийните постове (но ВИП-асансьорът остава, отдъхнах си просто) и да го пратят в политическо изгнание и да дава мелодраматични интервюта в сутрешните блокове, една пролетна сутрин щяха просто да го помъкнат към гилотината. И както се полага на всеки грандиозен спектакъл - основните носачи към ешафода щяха да бъдат всички онези, които с години се превъзнасяха по силата на Цветанов, по неговия организационен талант, по авторитарния му начин на действие в парламентарната група, които лееха елей по името му и кимаха одобрително, когато Борисов казваше, че "партията е на Цветанов". Пред очите си обаче преживяхме нещо като неуспешен опит за дворцов преврат. Между другото - това, че не знаем подробности, детайли и екзотични дреболийки е ярък показател за това колко несвободни са медиите ни. Сега след като знаем, че пагоните на Цветанов бяха откъснати, а той и Веско Маринов бяха публично унижени пред строя, вече можем да си дадем сметка, че поне от три месеца насам в ГЕРБ се е водила игра на тронове. Всички предполагаха, че войната ври и кипи, всички по логически път стигаха до тази идея, но нито една медия не си позволи да я разрови сериозно, да намери привържениците на единия и другия лагер. Вместо това се пишеха мазни и подли статии за величието на Цветанов, за това какъв кротък семеен мъж е той и как качествата му са признати нашир и надлъж. Научихме за битката едва, когато едната страна победи. Победеният направи един бърз тур на самосъжалението из медиите и се опасявам, че оттук-нататък повечето студиа ще станат непрестъпни за него. Цветанов сам ще види какво е да си жертва на модела в който той беше един от основните архитекти. Това е черната ирония на историята. Не че е е смешно. По-скоро е язвително.

Отстраняването на Цветанов поставя ГЕРБ в изцяло нова ситуация. Първо - вижте само кога бе наритан Родител 2 на партията. Веднага след изборите. Така ГЕРБ напълно се лиши от удоволствието един месец влюбени журналисти и придворни анализатори да говорят за "чудовищната загуба на БСП", за "тоталния разгром на левицата" и за "бляскавите качества на Борисов". Очевидно за премиера отстрелването на Цветанов е било по-важно от медийните четки. Това разтревожи придворните медии. Прочетох няколко почти виещи коментара, че темата "Цветанов" ще постави ГЕРБ на колене и дори може да им струва успеха на местните избори. Не знам кои са авторите - пациенти на Четвърти километър или част от разбитата кохорта на Цветанов, но в случая в логиката им има правота. ГЕРБ не знае как да съществува с един родител, защото в кратката история на партията тази ситуация е принципно нова. Още от самото начало във формацията имаше ясно разделение на отговорностите. Звездата беше Бойко Борисов, той беше медийният харизматик, любимецът на криминалните репортерки, чаровникът на политическата система, а зад него плътно стоеше скучният Цветан Цветанов, човекът с неясни изречения, сюрреалистичен речник, но с очевиден организационен талант. Това двувластие в ГЕРБ се утвърди като основната линия на развитие. Единият се целеше във властта, другият подсигуряваше терени. Единият се усмихваше на медиите, другият хващаше местния бизнес, правеше дослук с него, раздаваше поръчки, организираше схеми и така очерта контурите на мрачната изборна машина на ГЕРБ. Проблемът е, че подобен начин за ръководство е успешен единствено във времена на възход, само, когато има неовладени територии. ГЕРБ обаче непоносимо се разрасна, като ракови разсейки пренасели местната власт и това предизвиква моментално политическо зацикляне. В такава ситуация двувластието води до шизофрения. Много от структурите бяха виждали Борисов само на снимка (това не е мое наблюдение, а цитат от Георги Харизанов) и за тях единствената видима власт в ГЕРБ беше Цветан Цветанов. Борисов беше "онзи по телевизията", докато Цветанов е човека, който всеки ден звъни, иска резултати, настоява за процент от сделките....(това последното е преразказ по слухове, но както никой преди месец не вярваше, че Цветанов ще отлети от политиката, така и след около месец тези твърдения дори няма да се нуждаят от доказателства). Някъде в началото на тази година очевидно Борисов е разбрал, че подобно разделение на властта ще побърка ГЕРБ, а в краен случай може да му осигури и ненадеен нож в гърба. И тогава войната започна. Цветанов стана жертва на успеха на мрачната машина на ГЕРБ за избори и власт. Властта е странна субстанция - прекалиш ли с нея почваш да ходиш като надрусан с хероин. ГЕРБ плъзна като ракови разсейки из централната и местната власт, но партията очевидно се задъхва и не се справя с тази голяма отговорност. Корпоративните паяжини не могат да заместят липсата на ясна визия и реални идеи. ГЕРБ могат да печелят избори, но не знаят как да управляват. И днес тази машина може да бъде задвижена единствено с цената на пролята кръв, метафорично казано. За да си купи още малко време Борисов бе готов да жертва всички, за да запази медийния си имидж на херувим с пърхащи и сияйни крилца. Един от създателите на машината бе даден като жертвоприношение на гладните медии и тепърва ще гледаме канибалската същност на този процес.

Но тук има по-важен въпрос - какво ще представлява ГЕРБ без Цветанов. От доста време насам някои анализатори си мислят, че има замисъл за някъкъв софт-вариант на ГЕРБ. Тоест Борисов дава път на млади и скучни технократи и така пуска имиджа на партията си в пералнята. Корупционните скандали обаче са като мазни отпечатъци на местопрестъплението - следите остават, независимо от опитите за радикална чистка. Не знам дали Борисов наистина има такъв план, но се вижда как се опитва да конструира нов имидж на ГЕРБ. Например - той каза, че вече няма да има Цветанов и, че неговото име се заменя с "Изпълнителната комисия на ГЕРБ". Тоест премиерът ще иска деконцентрация на властта в партията, за да си подсигури, че няма отнякъде да му изникне нов Цветанов, който да си повярва, че ще е незаменим. Това обаче със сигурност ще отслаби ГЕРБ, защото Борисов по никакъв начин не може да се занимава с цялата организационна работа, а и няма как да е постоянно в режим на кампания. Очевидно това е цената, която премиерът е решил да плати, за да получи властта в ГЕРБ. По-слаба партия, но изцяло негова, отколкото могъща, но шизофренична. И това ще превърна битката за местна власт в истинско изпитание за софт-варианта на ГЕРБ, защото в момента там ефектът е все едно са изгубили изборите. Наритването на Цветанов пред очите на всички е възможно най-лошия знак за всички партийни номенклатурчици, които вече не знаят на кой бог да се молят, за да оцелеят. Парадоксално е, но дългото присъствие във властта вместо да укрепи, разкапва ГЕРБ. И това е процес, който досега не сме имали възможност да наблюдаваме на живо и времената пак станаха рязко интересни. Това беше проклятие, нали? Почти като коледен концерт на Веселин Маринов или телевизионно самосъжалително интервю на Цветанов.

За кого тъгува Веско Маринов?

Ако някой някога ми беше казал, че оттеглянето (или наритването) на Цветан Цветанов от всички партийни постове ще се превърне освен в политическа и в културна трагедия, сигурно щях да му препоръчам да си прегледа главата, да наблегне на хладните душове, да ограничи приема на алкохолни напитки и да се замисли за ваканция без интернет сред природата. Обаче България е страна, която обича да те изненадва екстремно. Тъкмо решиш, че си схванал механизмите по които се развиват събитията у нас, че вече всичко ти е ясно и нищо не може да те шокира и тогава в новините чуваш как Бойко Борисов с метален глас обяснява, че вече не иска да слуша Веско Маринов по партийните концерти на ГЕРБ. Само мога да подозирам какви турбулентни процеси са се развили в емоционалната душа на изпълнителя на "Горчиво вино". Всички медии го бяха обсадили, за да измъкнат от него политически коментар, да определят степента на неговото разтърсване, а той не ги разочарова. "Знам, че той вече не е това, което беше до вчера. И дойде като гръм от ясно небе за мен и за всички мои близки. Дори за момент спрях автомобила и изпаднах в някакви размисли - колко мръсно нещо е политиката", обяви естрадният бард на всеуслошание. Разбираемо е да потресен. В силните години на Цветанов Веселин Маринов му беше нещо като редовен компаньон. С минимално усилие можете да откриете десетки снимки на всесилния доскоро гербаджия, заедно с неговия приятел. На една от тях двамата задъхано тичат рано сутрин, следвани от неясно колко охранители. В израз на естетическо възхищение дори веднъж певецът определи Цветанов като "принц, който разнася светлина и доброта". Партиецът му отвърна тези дни с не по-малка нежност: "Веско Маринов е ранима душа". Тук се нуждаем от истински символист, за да опише емоционалната драма, защото моето перо е безсилно да я предаде. Но нека да не се поддаваме на цинизма на епохата. Лесно е да задълбаем като фройдистки психоаналитични водолази в тази фраза и да открием дълбоко потискана хомоеротична латентност, но не смятам, че това ще ни даде верния ключ съм ситуацията. Маринов, волно или не, е типичен представител на българската артистична интелигенция, която от поне половин век насам е опиянена от властта във всяка нейна форма. Това е преклонение пред силата, изумление от възхода на един човек, който в други времена и епохи, щеше да счита за свое висше професионално умение въртенето на волана на градско такси. Именно в този тандем връзката "култура-политика" лъсва в своя самоопиянителен блясък. Точно заради това Веселин Маринов не бива да се учудва, че името му падна като бомба насред драмата в ГЕРБ. Това беше неизбежно. Естрадната икона трябваше да е наясно с това. Нали в една от легендарните си песни той настоятелно твърдеше, че истинското вино е горчиво. Е, сега му сипаха една каца от него. Наздраве!

Окончателната раздяла между Борисов и Цветанов стана в много интересен момент. Веднага след изборите, които ГЕРБ спечели (не използвам думи като "победа", защото е неуместно при кошмарно ниската активност). Като вземем предвид това, че управляващата партия влезе на куц крак в изборите, след цяла серия от оставки и скандали, които не спират до днес, то резултатът би трябвало да е повод за отваряне на шампанско и раздаването на безплатни билети за следващия коледен концерт на Веселин Маринов. Подозирам, че Цветанов още от мига в който се върна от митичното пътуване в САЩ и беше принуден да подаде оставката си като депутат, е виждал в резултата от вота шанс за своето пълно завръщане в политиката и окончателна реабилитация на собствената си личност. Тази надежда от самото начало е крехко поетична, защото ако има нещо, което не може да бъде изчегъртано от съзнанието на хората това е картината на преял партиен номенклатурчик, който си е уредил ВИП-асансьор, за да го стоварва директно в хола му, при това на смешно ниска цена. И преди феновете на ГЕРБ да почнат да се давят с пуканки и да тренират циничната си реторика към мен, нека да обясним. Колкото и да се напъват, колкото и да се опитват да лиснат сапунка върху корупционните драми, петната, които луксозните апартаменти нанесоха са неизтриваеми. Никой не ти пречи да разглеждаш резултата като прошка, ако искаш, но при такава активност е добре да имаш очи и на гърба си, защото гневът на негласуващите винаги идва неочаквано като природно бедствие. Точно заради това Цветан Цветанов и Веселин Маринов го отнесоха. Пуснаха ги по тръбата към канализацията на политиката и сега всички журналисти тръпнат в догадки къде ли точно ще спре този процес.

Изгледах няколко телевизионни изповеди на Цветанов след като беше изритан от ръководните постове в партията. След тях вече съм убеден, че в последните три месеца, зад гърба на всички ни, се е водила истинска студена война за бъдещето на ГЕРБ. Само така можем да разтълкуваме офертата, която Борисов е отправил на Цветанов - да остане обикновн служител в централата, но без никакви контакти с местните структури. Това поставя по нов начин и факта, че Борисов изплува като челна фигура на ГЕРБ по време на цялата кампания. Той я взе на ръчно управление и буквално не слизаше от новините. Ние мислехме, че това е било част от усилието да се закрепи на власт, но може да се окаже, че е било елемент от вътрешнопартийната битка. Борисов спешно се нуждаеше да покаже на партията си, че той е човекът с властта, той държи хляба и ножа (да си припомним класика Ахмед Доган) и че Цветанов е част от мрачното минало на формация, която се опитва да се подложи на екстремен медиен лифтинг. Това си беше война, а отричането, че се е провела, я прави единствено по-подла и необуздана.

Едва ли през 2005 година, когато се появи като заместник-кмет на София, Цветанов е подозирал, че 14 години по-късно ще стане най-неудобния човек в ГЕРБ. Едва ли си е мислил как хора, които лично той е посочвал, ще излизат по телевизиите да се кълнат, че партията винаги е била единствено и само на Борисов. Едва ли е знаел, че българската политика е ненаситно чудовище, което мели кости и действа като огромно количество радиация. Гледано отстрани няма как да не признаем, че ефективността на ГЕРБ беше основно продукт на Цветанов. Той създаде структурите, схемите и всички останали механизми, които превърнаха партията в изборна машина. Но именно това върна в България призраците на тоталното противопоставяне, отрови политическата атмосфера и създаде толкова конфронтационна среда, че дори и малките новини могат да се превърнат във възпламеняващ скандал. А информациите за луксозни апартаменти имат ефекта на ядрен взрив, чийто последствия ще са по-дълги от радиционното облъчване в Чернобил. Не знам дали Цветанов ще излезе от този режим на самосъжаление в който е потънал. Не че няма поетична справедливост в неговите медийни хленчове, но опитът показва, че това е възможно най-лошия вариант за действие в такава ситуация. Още две такива интервюта и направо ще е готов да се превърне в естрадна балада.

Спомняте ли си, че по време на първото правителство на Борисов, когато Цветанов беше всесилен и мощен, Веселин Маринов, Тончо Русев и Евтим Евтимов сътвориха "Химн на МВР". През годините тази песен беше пародирана, иронизирана, свръханализирана, но един от куплетите звучи направо пророчески. В него се говори за продажно братство, което граби от народното богатство, а после текстът направо удря в сърцето:

Ако някой вярата убива

и престъпниците сам прикрива...

Ето това пропусна да си даде сметка Цветанов навремето. Изкуството, дори най-пошлото и баналното, дори най-пластмасовото и клишираното, има великата възможност да се превръща в пророчество с късна дата. Чуйте днес "Химн на МВР" и ще се убедите. Текстът е талашитен и на човек му идва да си отхапе ушите като го слуша, но той звучи като политически преразказ на съдбата на Цветанов. Дали е подозирал преди години, докато ръкопляска на Веско Маринов, че всъщност ръкопляска на мрачно предсказание за бъдещето, пълно с катастрофи, скандали, енергийни псалми, ВИП-асансьори и бляскави мезонети? Сега на Цветанов му остава единствено да си върти албумите на ранимата душа и да разчита, че се свиква с вкуса на горчивото вино и да чете старите интервюта в които е изобразен като принц. Само да не стана така, че и Веселин Маринов да го изостави. Историята на българската култура е познала и по-безчестни времена, ама по-подли - никога. 

Политическите алтернативи според дясната политология

Време е за признание. От евроизборите насам всеки ден медитирам върху мозъчните експлозии на умно-красивата полуполитология като пред древнокитайски коани. Това е екстремно занимание, защото случайният читател попада буквално в алтернативно на логиката измерение. Вместо факти там има идеологически халюцинации, сюрреалистични видения и екстремен шаманизъм. Заради това ви моля да ми простите предварително, ако не съм в състояние да предам свързано основите на техния възглед за преминалите избори. Никой не може да се справи качествено с тази задача. Дори и те самите.

Как изглежда дясното уравнение - БСП е с 5 евродепутати, с повишение на гласовете спрямо предишните евроизбори, но, разбираш ли, БСП не е алтернатива на ГЕРБ. Даже, ако се гмурнем по-надълбоко в този сюрреализъм стигаме до друго откровение - "БСП е основната е основният стълб на Бойко Борисовата стабилност" (цитатът е от статия на Любен Обретенов в „КлубЗет“ – той е качествен журналист, но уви, костовизмът не прощава на никого и е нанесъл своите поражения).  Разсъжденията ги знаете – БСП не е опозиция на ГЕРБ, БСП е пета колона на Кремъл, БСП чества 9 май като Ден на победата и така нататък, а цялата съвкупност плашела избирателите.
Нямаше как да се мине и без изявление на проф. Евгений Дайнов, която в интервю обяви: „БСП е жив труп“. След това доуточни, че БСП била в безпомощно състояние, а той не я бил виждал такава от 1997 година насам. Това е баналната дясна логорея, която се отличава с разсъждения на едро без изобщо да познава в детайли конкретната тема. Много ми е мъчно, че аз трябва да съм ангелът на паметта в този разговор, но се опасявам, че метафорите за смъртта на левицата не се появяват за първи път в лексиката на Дайнов. В началото на юли 2013 година, когато летните протести срещу Орешарски още имаха някакъв блясък, макар той бързо да започваше да се лющи като мазилка в сграда, ремонтирана от фирма на ГЕРБ, той написа една статия със заглавие: „Да съжалим БСП – те живеятв света на мъртвите“. Тоест - танатологичния патос отдавна тревожи ума му и съвсем не блести с оригиналност, възкресен днес. Текстът от 2013 година е абсолютно неразказваем, защото е написан в жанра „моралистично есе“, но идеята е, че БСП обитава света на сенките и партията е лишена от възможност да усети радост, общност и възторг. С други думи – професор Дайнов може веднага да кандидатства за гробокопач, но няма да има особена кариера там, защото прогнозите му за смърт се оказват удивително неверни и смешни. Само три години след този текст левицата спечели убедително президентските избори и така мощно се върна в мача, че дори след неуспеха на последния вот медиите се занимават основно с нея, а не с „победителите“.  Тук мога да ви цитирам и текстовете на Даниел Смилов, но твърде много ви уважавам като публика, за ви сблъсквам с плаващите пясъци на този всичколог, който навремето твърдеше, че коалицията между ГЕРБ и Реформаторския блок ще е спасителна за страната и представлява оптималната формула за качествено управление. Паметта е единственото дисидентство във вихъра на хаоса в който живеем.
Дайте да обобщим – БСП е разнищена, БСП е мъртва, БСП няма бъдеще, БСП не е алтернатива, БСП е сянка, БСП не е опозиция.  Направо се разтреперих от вълнение и потърсих скала от която да се хвърля.

В името на научната обективност нека за миг да приемем тази халюцинация за действителност. Окей, БСП не е алтернативата на ГЕРБ.

Кой тогава е?
Демократична България?
Сериозно?

Дайте сега да видим как стои картината в числа, за да видите разберете каква алтернатива са тези. На настоящите избори ДеБъ взе 118 484 гласа. Дочух, че отварят шампанско. Радан Кънев се опияни: "Вече сме във висшата лига". ДеБъ вкара 1 евродепутат. Връщаме картината 5 години назад - през 2014 година, пак на европейските избори, Реформаторския блок, състоящ се горе-долу същите хора получи 144 532 гласа. Отново един депутат.
Нека да се направим, че няма отлив на гласове. Картината обаче е потресаваща. ДеБъ е замръзнала електорално. Това е характеристиката не на автентична партия, а на секта. Това е един политически балон, който не пуска хора навън, но очевидно не допуска и хора вътре. И точно това замръзване ги прецаква на парламентарни избори, защото в момента в който активността скочи, тия всичките остават извън борда. Цялата компания заедно. И тогава почват пак приказките за дългата ръка на Кремъл, Путин и Анна Курникова. Според дясната космология обаче - това е алтернативата.  Алтернатива с 1 депутат, която до последно не знае дали ще може да прескочи прага  на парламента. На мен лично ми се види твърде хилава тази алтернатива. Нещо не излъчва сила и послания. А на всичкото отгоре тази алтернатива е неспособна да разшири дори с малко своето влияние. Те са като самозатворена кофти реалност (тук цитирам един текст на проф. Дайнов от началото на века).
И никой не обяснява като как тази алтернатива прие навремето да бъде основна държанка в коалиционната спалня на ГЕРБ. Реформаторския блок, който си направи пластична операция за смяна на пола и стана Демократична България крепи ГЕРБ в продължение на две години. Кадрите му преядоха с власт, а имената на министрите им и до днес се употребяват като нарицателно за провал и карикатура. И това не е ровене в миналото. На БСП постоянно й припомнят историята, заради това същите морални проповедници трябва да се научат да бъдат на висотата на собствените си стандарти. Пичове, вие бяхте на топло под мускула на Борисов. Каква точно алтернатива могат да бъдат те?
Всъщност този синдром на абсолютната амнезия е най-болезнения симптом на дясната политология. Те предпочитат да не се занимават с фактите, колко по-яко е да си градиш замъци от пясък и необуздана фантазия. И всичко това е медийна спецоперация. Политолозите като шамани се опитват да омагьосат реалността и да извадят БСП от уравнението. Това ще позволи безкрайна коалиционна полигамия. Рай за ДеБъ и 100-те им хиляди избиратели.
Алтернативи, сър :)))))

Изборите, които не дадоха прошка

"Благодаря на българите, че ни дадоха прошка". С тези думи се обърна в нощта на изборите водачката на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел. Не знам дали някой пиар й е писал изявлението (по-вероятния вариант) или е било експресна импровизация, но се опасявам, че такова тълкуване на резултатите е твърде фриволно, дори цинично и арогантно. Защото нищо в резултатите не подсказва дори зачатък на прошка. Да, ГЕРБ победиха и потвърдиха статута си на първа политическа сила. Но това не отменя факта, че европейските избори бяха овеществен кошмар. Смайващо ниската активност е най-поразителния факт от вота. Тя беше така рекордно ниска, че победата е абсолютно непредставителна, а загубата е двойно унизителна. Това не бяха избори за прошка, покаяние или друга емоция. В този вот българите просто смръщиха нос и не отидоха да гласуват. Тоест първия и най-болезнен извод от това, което стана е, че политическата система в България днес не представлява избирателите по никакъв начин. Кризата на доверие, която се натрупваше от година днес просто експлоадира и това предварително минира дори и разговорът за бъдещето на Европа. Защото преди тази дискусия ние трябва да имаме сили да проведем разговора за бъдещето на България, а се оказа, че политическият елит просто няма с кого да го води. Народът не се появи на срещата.

Въпреки очакванията на БСП обаче ГЕРБ пак спечелиха европейските избори. И е време анализът за тези победи да бъде направен безстрастно, хладно и с необходимата доза обективност, ако искаме да сме наясно какво се случва. Крилатото определение на Валентин Вацев за управляващата партия гласи: "ГЕРБ - това е държавата. ГЕРБ това е задгробния живот на БКП минус реалния социализъм". Върхушката на партията така е сраснала с държавата, че наистина вече са неотличими. Това дава безкрайни ресурсни възможности на формацията на Бойко Борисов. Допълнително костюмарите във властта бяха безкрайно мотивирани да гласуват - за тях това беше битка на живот и смърт за защита на собственост под формата на мезонети, тераси и къщи за гости. Повечето от тях бяха напълно наясно, че промяната в този момент щеше да разтвори бездна под краката им и да ги лиши от достъпа до властовите благини. Заради това още от сутринта хардкор-базата на ГЕРБ беше строена пред урните. Междувременно лично Борисов иззе цялата кампания на партията и прати другите от листата да си почиват на сянка. В последните 15 дни от кампанията премиерът не спря да обикаля страната и да използва своята власт, за да трупа влияние. Парадоксално е, но ГЕРБ надделяха във вота, защото Бойко Борисов напълно пренебрегна и на практика отстрани политически собствената си водачка на листа Мария Габриел. Ако проследите телевизионното му турне ще видите, че премиерът дори не спомена митичната дума "дигитализация", а досадната тирада за "фалшивите новини" я произнасяше дежурно, но без да я чувства в драматични дълбини. Това, което се ръсеше от него бяха приказки за повишаване на доходи, строежи на пътища, индустриализация. И за съжаление в България отдавна не е важно дали това, което говориш е вярно или не, както и колко пъти режеш една и съща лентичка. Както и, че вече повечето слушатели се прозавят дежурно като чуят за корпоративния вот и купените гласове. А те са жестоката реалност, която обитаваме. Но тези, които се явиха доброволно пред урните определено бяха мотивирани статуквото да не помръдва. Гневните и бесните останаха такива във фейсбук, а в реалния живот дявол знае какво точно са правили в решителния ден. И това не е обвинение към тях. Избирателите винаги са прави. Свещеният избор е техен. Очевидно българската политика вече не може да вдъхновява и събира истински. И точно тук стигаме до БСП. Левицата влезе с кихавица в изборната кампания и това си пролича още на драматичния пленум на който първоначалния вариант на листата беше изкормен, а след това зашит наново. Още тогава стана ясно, че напрежението в БСП може да съсипе кампанията и да се отрази негативно. И това изигра лошата си роля. В БСП нямаше една, а поне три кампании, защото имаше хора, които играеха по свой собствен график и воля. Кампанията на БСП добре налучка корупцията като централен проблем, но опасявам, че спря единствено дотам и не можа да разшири тематичните кръгове. А междувременно Борисов, елегантно или не, все пак финтира обвиненията към него. Да обясняваш такива скандали с идеята, че не си знаел за тях отстрани изглежда налудничаво и нелепо, но е факт, че проработи. В този смисъл БСП трябваше да отвори и други фронтове. Свръхфиксацията върху Борисов е ефективна, но само донякъде. Истината е, че проблемът отива отвъд него, защото Борисов е само временно проявление на един процес, който е много по-дълбинен и ужасен от това, което се вижда на повърхността. В резултат на загубата можете да сте убедени, че много от симпатизантите на БСП са в депресия при това с голямо основание. Всеки път в такава ситуация се говори, че БСП е загубила спечелена битка, че трябва да се появи нещо ново ляво, което да не носи вините на миналото. Това никога няма да се промени. Въпрос на време е обаче левите хора да се отърсят от тези чувства, защото нищо не мобилизира по-сериозно от задаващи на хоризонта избори. И точно това е шанса на БСП да излезе от кризата. В крайна сметка все пак БСП успя да постигне нещо важно в тази кампания и тук не говорим за допълнителният евродепутат, който си осигурява. Набелязаните от нея проблеми остават. И понеже ГЕРБ толкова мното искаха да кажат, че няма да има промяна в политическата ситуация, то липсата на промяна, отново изважда темите на бял свят. Защото мезонетите с ВИП-асансьори са там, терасите, колкото футболни игрища също. Къщите за гости никъде не са ходили. Веднага след като изтрезнаят от идеята, че са им простили на ГЕРБ им предстои да се сблъскат с една реалност, която не е забравила нищо. Хората не са щракнали с пръсти, нито простили и заради това никакво политическо напрежение не се е разсеяло във въздуха. При това много бъркат тези, които си мислят, че БСП ще утихне в разкаяно мълчание. Напротив - левицата няма друг избор освен да продължи по набелязания път, защото той е пътят на промяната. А никой не е казал, че промяната е лесна. Напротив - тя е упорита, болезнена и бавна, защото в България нещата не стават бързо, но БСП не беше натикана в ъгъла и накарана да скимти, както си фантазираха гербаджийските шамани. Напротив - дебелият край на тоягата вече удря по техния гръб, защото хората бързо ще се отърсят от розовата мъглица на обещанията и ще видят, че нищо няма да се осъществи. Тоест Бойко Борисов наистина успя да спечели тези избори, но цената на победата вече ще му е твърде солена, защото оставането на власт в такава ситуация допълнително ще деградира неговата партия. Да си победител при избори с активност от едва 30 на сто не носи радост в душата, а предупреждава, че стъпваш върху тънък лед и трябва да се ослушваш сериозно за шум от пукване. Тоест минахме през избори, които ни показват, че очевидно промяната ще дойде едва, когато всичко стане много зле. Това е стара като света формула, която днес либерално си позволяваме да забравим. Изборите ни доказаха обратното.