Красивият звук на пропукването на ГЕРБ

Раздразнението и киселият нрав, които Бойко Борисов демонстрира в нощта на първия тур на изборите (тогава той обяви победата на ГЕРБ за "безапелационна") ни се изясниха чак, когато видяхме резултатите от балотажите. Изводът от тях един-единствен - отровносинята карта на България, която Цветан Цветанов размахваше арогантно през 2015 година, остана в историята. Монолитът "ГЕРБ" се пропука. Партията на "стабилността" започна да се срутва под собствената си тежест и алчно преяждане с власт. БСП, която мнозина самозвани политологични шамани отписваха, наистина се завърна в местната власт и то повече от знаково. Левицата проби в 4 областни градове. Това постижение може да бъде разбрано най-добре като се постави в контекст. През 2015 година БСП излезе от вота без нито един областен град и с реални кметове в около 35 общини. Всъщност големият проблем на ГЕРБ на вота дори не е резултата на левицата. Партийните пропагандни машини на управляващата партия все някак можеха да го смелят, обяснят, разтълкуват и омаловажат. Всъщност на тези местни избори за първи път от много време насам отново се чу един глух ропот срещу статуквото, който оттекна особено силно в провинцията. А статуквото - това е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов се е сраснала с властта като тумор и е повече от нормално недоволните, гневните, ядосаните и вбесените да ги разглеждат като символ на всичко лошо, което се случва край нас. Процесът на загниване е много по-видим в провинцията, защото там финансовите потоци са много по-малко и недоволството пламва смъртоносно и най-неочаквано. Всъщност единствено ниската активност спаси ГЕРБ от тотален крах на тези избори. Защото най-гневните и ударени често не излизат пред урните и решават, че негласуването е техният начин на протест. Не се опитвам да ги защитавам, дори не се опитвам да ги разбера, но виждаме, че негласуването у нас вече не е просто апатия или незаинтересованост, това е болезнен процес на пълно откъсване на политиката от обикновените хора. Дори баналната тема за липсата на алтернатива не се вписва в мащаба и болката на това, което се случва у нас. Просто едно поколение негласуващи възпита друго поколение такива и днес виждаме резултата. Следващият кмет на София ще управлява с гласовете на едва около 12 на сто всички избиратели. Това може да е юридически легитимно, но политическата легитмност тук е напълно отсъстваща. Ако негласуващите бяха излезли, то днес ГЕРБ щяха да се давят на дъното на политическото блато, а имиджът на Бойко Борисов щеше да лежи строшен на някое софийско сметище. Но въпреки това постигнатото на вота никак не е малко. На много места из страната се получи обединение зад всякакви кандидати само и само ГЕРБ да бъдат съкрушени. Така стана във Видин, Добрич, Плевен. ГЕРБ доскоро владееха един-основен трик - да превръщат всички избори в битка срещу БСП. Получаваше се странна амалгама - всички обединени срещу левицата. Сега схемата започна да пуши и напълно изцикли. На много места се видя, че образът на политическото зло е ГЕРБ и леви и десни, макар и в необявен съюз, излизаха да ги посекат политически и успяха.

Тези избори затвърждат и една друга политическа трансформация, която става все по-отчетлива от гласуване на гласуване. От самото начало на прехода за БСП се говореше като партията на малките градове и селата и този мит оцеляваше съвсем доскоро. През 2017 година обаче се видя, че левицата вдига сериозно резултатите си в големите градове, а в малките населени места и селата е заплашена от изчезване. Процесът е плашещ, но закономерен, когато имаме полутоталитарна власт. В малкото населено място избирателят е видим, той е пред очите на властта и тя винаги може да го накаже, ако разбере, че е гласувал неправилно. Анонимност на вота имаме в големите градове, в малките тя е лукс, недостижим и недостъпен. ГЕРБ пуснаха пипалата си в малките населени места и селата, а БСП, дори против природата си, започва да става градска партия. Не оценявам тази трансформация, не казвам дали е за добро или за лошо, но е факт, че я има. Гласуването сега просто доказа този процес. Както доказа и пълното феодализиране на отделни градове и райони, дори и в София. Достатъчно беше да видите как много малки магазинчета бяха нашарени от край до край с плакати на Йорданка Фандъкова. Нищо в крайния резултат не доказва толкова топла любов към кметицата. На плакатът на ГЕРБ днес заместна ваденките на СИК и ВИС едно време. Те са знак за покорство, за васалитет.

Точно заради това БСП има какво да отчете на този вот. В такава феодална и корпоративна среда партията се представи повече от добре. Нещо повече - буквално преди местните избори управляващите в средата на годината садистично отразяха партийните субсидии и всички знаехме целта на занятието - БСП трябваше да бъде изсмукана финансово и поставена на колене. В такава ситуацията левицата не само не се удави, но разшири сериозно своето присъствие в местната власт и отбеляза поредните избори в които резултатите й се подобряват. Ако не беше БСП и в София можеше да не се стигне до балотаж, който софиянци преживяха за първи от 2005 година насам. Да не говорим, че най-накрая Фандъкова победи почти с фотофиниш, а това няма как да не вгорчава вкусът в устата й. Истината, че тези избори се оказаха рентгенова снимка за това какво предстои на следващите. Това е последният вот на който ГЕРБ успява да се мобилизира и да имитира стабилност и възход. С всяко следващо разиграване цената на победата им скача с ударни темпове и финалът им е съвсем близо. Не го казвам от пожелателно мислене. Всичко сочи, че крахът предстои.

И преди да приключим трябва да кажем и друго. Във всички столични райони, където печели "Демократична България", това нямаше как да се случи без гласовете на БСП. На призива на Нинова за отпор срещу ГЕРБ, дори и с цената на глас за градската десница, откликнаха хиляди столични социалисти. Подозирам, че повечето от тях след това са си търкали ръцете до кръв със сапун, но постигнаха целта си. Удариха допълнителен шамар на Фандъкова. Не съм сигурен, че десницата е била толкова активна във връщането на жеста, но това няма никакво значение. В "бастиона" на ГЕРБ вече има яростно опозиционно ядро към което трябва да прибавим и изключително знаковите победи на БСП в районите "Младост" и "Изгрев". Всичко това ме навежда на мисълта, че през новия мандат на Фандъкова доста по-рядко ще виждаме усмихнатото й лица и доста по-често ще се любуваме на истинския й лик - озлобената бюрократка, която усеща как плаващите пясъци на провала я поглъщат. Както се казва това ще е един от симпатичните ефекти на местните избори у нас. Те свалиха доста маски, а това е ободряващо. 

Особено в страната на безвремието и стабилността.

Голямата война на двете олигархии

Абсолютно предизвестеният избор на Иван Гешев за главен прокурор съвсем очаквано нажежи горещите политически и предизборни страсти. След деветчасове дебати във ВСС, след обилно медийно отразяване, насред протест "за" и протест "против" Гешев получи солидните 20 гласа и си осигури правото пред следващите 7 години да бъде лицето, което трябва да се бори за справедливост от името на гражданите.  Съвсем естествено това предизвика политическа експлозия. Още същата вечер групичка от стотина симпатизанти на "Демократична България" затвори кръстовището на "Орлов мост" и се опита да превърне този хепънинг в истеричен опит за докарването на някой и друг глас по време на вота. Паралелно пък пред ВСС групичка със странен произход и състав танцуваше хоро в радост от победата на Гешев. Ако ме питате мен - и двата спектакъла бяха нечистоплътни, глупави, цинични и арогантни. Няма нищо по-пошло от това да гледаш как хора се слагат на силните на деня и ослюнчват с любовна радост и политическа похот всеке техен ход. Но не по-малко примитивна е проявата на вечно недоволните, на онези, които не могат да спечелят нито едно избори и заради това са насочили всичките си усилия към овладяването на единствената власт, която не минава през пряк съдебен вот. Защото именно психодесните направиха така, че кандидатурата на Иван Гешев да няма никаква алтернатива. Реформата на Христо Иванов и разделянето на ВСС на две колегии напълно бетонираха настоящето статукво. И нека да си припомним - когато това правило се приемаше всеки, който изразеше дори един полутон съмнения беше обявяван за птеродактил от миналото, който не схваща величието на реформаторите. Така България се оказа в един политически капан от който за момента не се вижда практически изход. Защото остатъците от градското дясно се опитаха да изсипят горещия картоф в двора на президента. Изведнъж всички погледи се впериха в "Дондуков" 2. Защото се оказа, че в такъв напрегнат миг Румен Радев трябва да стане политически арбитър на ситуацията. Той може да върне избора на главен прокурор дори и само знаково след като ВСС обяви, че пак ще повтори абсолютно същия вот, а след това е длъжен да се съобрази с тяхното решение. Появиха се гласове, че Радев трябва да предизвика конституционна криза като не се съобрази с разпорежданията на закона и така щял да покаже, че е на страната на гражданите. Тук, разбира се, излиза големият въпрос - кои точно са гражданите? 150-те протестиращи на "Орлов мост"? Защо тяхното мнение трябва да е най-важно? От друга страна - нормално ли е да се подпечатва едно "състезание" в което нямаше грам състезателен момент? Изобщо в случая "Гешев" се натрупаха много въпроси, а целият казус страда от остър дефицит на отговори. Въпреки това обаче си ми се струва, че в холивудската пушилка всички подминават най-важния проблем. В състояние ли е новоизбраният обвинител да пребори решително престъпността? Може ли той да се окаже ново начало за съдебната система и за държавното обвинение? Всеки качествен анализ на действителността все пак трябва да почива на базата на реална фактология и обосновани предположения, а не фантазии и развихрено въображение.

Именно, когато зададем този въпрос образът на Иван Гешев започва да се пропуква. В миговете в които се градеше неговият образ на супергерой една от дежурните по любов медии към властта пусна статия за него, която повече приличаше на житие на светец. Заглавието й беше: "Иван Гешев - момчето от крайния квартал, което вкара олигарсите в ареста". Текстът беше разтърсващ, но дори и в този медиен стон се вижда голямата и драматична подмяна. Дори и стажант-прокурор би успял да вкара олигарсите в ареста, защото той има правомощия за това. Големият въпрос е - точно колко от тези олигарси лежат в затвора с осъдителни присъди? И отговорът е плашещ - "нула". Всъщност Гешев дотук е демонстрирал, че е майстор на високопарния пиар и театралните медийни акции. Точно такава се оказа арестът на Десислава Иванчева. Там циркът продължи толкова дълго, че дори и утре да се извадят железни доказателства срещу бившата кметица на "Младост", то три-четвърти от народа ще е убеден в нейната невинност. Защото органите за сигурност са железен юмрук, но употребен по този хулигански и откровено политически начин, те увисват в празното пространство и буквално губят смисъл пред очите на хората. Също така Гешев има склонност постоянно да изброява списък с враговете си, да се заплита в неясни обвинения и да изпада в откровено литературен език. Бих признал тази страст у журналист, но у магистрат тя плаши, защото го води към шокиращи изрази, че не признава много разделението на властите. Да, знам, изявлението му беше пресилено от враждебните към него медии, но един прокурор би трябвало да си дава сметка докъде да стига волността на езика му. Тоест Гешев е съмнителна кандидатура по най-главните показатели, които трябва да изпълнява един прокурор или поне не е дал доказателства за обратното. Само че протестиращите срещу него със своя безкраен патос и сълзливи лъжи като едното нищо ще се окажат една от основите на неговите коронясвания. Понеже от тях чухме изкряскани много чисто политически обвинения, но не и алтернатива, не дори и дума за покаяние или реално разбиране на проблема. На Борисов точно такива протестиращи са му идеални, защото съучастват в многоходовата комбинация, която днес се разиграва пред очите ни. Истината е, че целият казус е карнавал с маски, защото в тежка битка за съдебната система са се вкопчили две олигархии. Едната не е толкова парфюмирана и костюмирана, а друга обича изкарва себе си батальон на доброто и светлото бъдеще. Но погледнато отстрани с трезв поглед веднага става ясно, че всъщност това е поход на две зли армии за овладяването на съдебната система. В такива мигове на обективните наблюдатели им е най-трудно, защото моментално получават обвинения, ако откажат да заемат страна. Но как, по дяволите, да заемеш страна, когато едни са безсрамни циници, които все претендират за политическа девственост, а другите са готови да ближат ботушите на властта с огромно наслаждения и спотаен еротичен възторг? В такива мигове най-важните въпроси остават някъде встрани, но това вероятно е и по-добре, макар и за кратко. 

Защото отговорите им са като куршуми в черепа.

10 извода от първия тур на местните избори

Живеем в интересни времена. Това е екстаз и проклятие. Дори в откровено деградирал, атрофирал и разлагащ се политически модел като този в България се случват събития, които могат да ни накарат да се замислим и най-накрая да потеглим към някакво различно бъдеще от това, което ни предлагат дежурните по любов към властта медии. Местните избори се оказаха точно такова събитие. Резултатът от тях не изненада, но видяхме интересни процеси, събития и личности, а това дава поне крехка надежда за промяна, за някаква светлинка в края на тунела на калинките и авторитарните мутри. Ето защо днес няма да изневеря на традицията си и ще се опитам да обобщя накратко моите наблюдения върху гласуването на хората. Този път, за разлика от 2015 година, голямата развръзка се очаква на балотажите, но и без тях е интересно да се гмурнем в онова, което се случи и да видим баналното по неочакван начин и изненадващото с логически инструменти. Не твърдя, че съм прав във всичките си изводи, но така видях онова, което се случи.

1. ГЕРБ спечелиха тези избори. Математически и политически. Няма как да избягаме от този факт. Обаче помпозните приказки на Бойко Борисов в нощта на изборите са блъскане на череп в бетонна стена. ГЕРБ се пропукват на много места в страната. Дежурните им победи стават все по-мъчно, сега ще трябва да треперят до 3 ноември, за да видят дали раните в политическото им тяло няма да се удвоят. И това не е база на отровносинята карта от 2015 година. Дори и сравнено с други местни избори, сега успехите им са по-мъчни, по-трудни, те играят срещу много ядосани хора и там, където печелят печелят заради ниската активност, която вдига цената на вота на партийните им талибани. В нощта на изборите Борисов дори си позволи да нарече Мая Манолова "кукувица", нещо, което издава определена морална слабост и подсъзнателно осъзнаване, че ГЕРБ никога повече няма да имат комфорта на който се наслаждаваха като бонвивани в последните години. Сега и по места те ще трябва да преговорят, да договарят, да купуват, да извиват ръце и все повече да трупат негативи от своята несменяемост. Тоест - нека да си отварят шампанското, но да са наясно, че махмурлукът идва като древно проклятие и като ги удари ще е супергадно.

2. БСП загуби. Чисто математически. В политическия смисъл на думата обаче левицата има с какво да се похвали - тя на практика удвоява своя резултат. Още на първи тур печели в толкова градове в колкото преди можеше с мъка да се похвали на втори. Разбирам всички, които се чувстват разочаровани и огорчени, но тук е моментът за откровен реализъм, хладен разум и разбиране на процесите. И аз искам на този вот да можеше да се случи чудо. ГЕРБ да падне в пясъците като Мордор и да се провали вдън земя. Обаче в реалния свят чудеса не се случват. Необходима е много работа. Тумор, който така се е сраснал с държавата няма как да бъде изрязан наведнъж под звуците на тържествена музика. Всеки ден непримиримост, всеки ден отстояване на алтернатива, всеки ден методична работа и само гледайте как краят на ГЕРБ ще дойде. Освен това, извинявайте, ама управляващите направиха всичко възможно да затруднят максимално БСП - в средата на годината орязаха партийните субсидии и това беше с цел да препънат левицата. Това е все едно на един боксьор да му завържеш ръцете зад гърба, да му биеш упойка в единия крак, да го пуснеш на ринга, а след това да му викаш: "Ама как успя да не си във върхова форма!". Въпреки това с минимални ресурси, но доста идейна кампания БСП постигна добри резултати. Двойни отпреди. Това не бива да успокоява никого, а е точно обратното. Въпреки това няма как да не отбележим някои градове - Русе, Гоце Делчев, Троян, Сухиндол..., а какво да кажем за Банско. И най-важното - на този избор БСП инвестира в цяло едно нова поколение, което влезе в листите на партията. Това е дългосрочен ангажимент, който тепърва ще се изплаща.

3. Медиите на статуквото, киселинният поток от лъжи, интриги и псевдоинформация отново са наточили брадви и са пуснали езици да разбутват БСП отвън. Един вестник, който е решил да скрие правилата в журналистиката там, където слънце никога не огрява обяви: "Предизборно фиаско". Дай боже всекиму такова фиаско. Пак ще повторя - БСП няма за какво да се тупа по гърдите на този вот, но определено няма и от какво да се срамува. От 2016 година насам партията е във възходяща тенденция. Ох, знам, че на много хора това не им харесва. Наясно съм, че някои място не могат да си намерят поради този факт. Всички виждаме колко гневни анализаторски пръски всеки ден се бълват от студиата на сутрешните блокове. Свидетели сме на два милиона политолога, които радостно пъшкат под тежкия ботуш на вертикала на властта и всекидневно уверяват Борисов в безкрайната си обич и пълно щастие. Но БСП бавно и неотклонно качва резултатите си. Това също е процес, който няма как да стане отведнъж. Левицата беше в будна кома, буквално на прага на смъртта след 2014 година. На всички е ясно, че възстановяването на доверие е бавен, сложен и мъчен процес. Особено в общество като българското, което вече е натровено от лъжи и токсично окадено от всекидневни скандали. Но само вижте - през есента на 2016 година кандидатът издигнат от БСП беше избран за президент. След това през 2017 година на парламентарните избори левите депутати от 38 се увеличиха на 80. На европейските избори тази година БСП единствена увеличи представителството си в ЕП - от 4 на 5 депутати. Сега удвоява своите резултати за местна власт. И някои медии наричат това фиаско. Спрете им тревата! Наложително е.

4. И като тръгнат едни вехти витии да пелтечат и да се слюнчат по телевизорите: "няма алтернатива, няма алтернатива, леле майко, няма алтернатива". Абе, хора, излезте от екрана и обиколете страната. Всички загрижени да се поразкарат малко из тази красива държава. В много села и паланки БСП е единствената партия, която се бори със статуквото. Дори и там, където всички останали се гушват в неразрушима политическа сплав на корпоративни интереси и феодални зависимости. Знаете ли на колко фронта БСП е самичка срещу силите на статуквото, които иначе са много кресливи, че са носители на промяна. Подозирам и знам, че левицата трябва да е по-активна и мощна в това начинание, но ще приема забележки към нея само от хора, които наистина са борили на терен и са показали, че не са виртуални философи, а реални участници в политическия процес. Писна ми от кабинетни размишления и абстрактни страсти. Никой никого не е спрял да се опита в този процес и да бъде алтернатива. Само, че когато излезем от красивата земя на приказките и опрем до токсичните земи на реалната политика изведнъж остава само БСП. Между другото това е отговорност, която си струва. Тя носи огорчения, носи тъмни страсти, но когато някой трябва да свърши работа не съм видял някой да залага на високомерните кабинетни мислители.

5. Още нещо за БСП и спираме. В дните преди изборите станахме свидетели на много емоции около листите и кандидатите в някои градове. Аз лично си спомням два ключови спора - за Сандански и за Варна. И сега - изненадаааа! БСП всъщност се представя над очакванията и на двете места. Което според мен означава едно - били сме свидетели на процес на лечение и на съпротивата на някои пациенти срещу него. Май отдавна е било време ръководството на партията да вземе отношение по феодализираните партийни организации, които напълно са изгубили връзка с реалността, дрогирани от вътрешни интриги и бюрократични рокади. Спомням си колко много страсти и възмущение роди лечението във Варна. И досега из фейсбук се носят писъци и сополи. Ама се оказа, че има нужда от такава намеса. Защото при друго развитие на ситуацията БСП в града сигурно щеше да падне под отрицателни стойности, напълно срутена и вътрешно разнебитена. С всичко това не призовавам за някакви тотални вътрешнопартийни секири и пълен авторитаризъм. Но всички знаем болните места и райони. Всички сме наясно какво и как трябва да се оперира. Боли в началото, ама след това не е чак толкова лошо.

6. "Демократична България" напълно изгуби монопола върху модерния градски вот. И това стана причина за доста неприятни гърчове, откровено интригантство, цинизъм, високомерие и чиста простащина. Изборите още не бяха свършили, а психодесните зомбита откриха своя нов Голям Враг™ - Борис Бонев. Ако не бил Бонев те щели да отидат на балотажа. Заради това Бонев бил марионетка на Мая, маша на мафията, прислужник на олигархията, оръженосец на Черепа. Пълна мозъчна смърт. Чудно ми е по коя логика комсомолът на лудите реши, че гласовете на Бонев са им в кърпа вързани? Че им се падат по право? Аз имам точно обратното наблюдение - Бонев успя да привлече гласовете на хора, които щяха да си останат вкъщи, ако той не се беше явил на терена. Това не е вот за още от същите психодесни фобии, мании и комплекси. Всъщност дори е точно обратното. Ако десницата имаше самосъзнание, срам, интелект и съвест щеше самичка да се отстрани от терена, а не да го задръства с партийните си комплекси за величие. Ако те наистина представляха гражданите, щяха сами да дадат път на гражданското начало в политика и да преглътнат своето напомпано и надрусано его. Но това е психодесния комсомол. Тези могат да се взират само в орбитата на пъпа си. И правят всичко възможно да си останат на ниво политическа секта, без никаква надежда за реално развитие. Всъщност модерните градски и ядосани хора гласуваха за Бонев. Имитациите на такива дадоха глас за ДеБъ.

Това можем да го видим от статусите на кандидата за кмет на София Борислав Игнатов, които той изтри след като усети, че оставя следи най-вероятно за тайно пиянство или злоупотреба с химия. Както и във фамозните разсъждения на Радан Кънев, който обяви, че още не е късно София да има нов кмет, но той нямало да се казва Мая Манолова. След като балотажа ще е Манолова - Фандъкова, то чудно ми е какво точно казва умнокрасивия дърдорко. Да не би лично той да плати за нов лифтинг на Фандъкова?

7. Няколко думи за Мая Манолова. Резултатът й съвсем не е толкова добър, колкото се очакваше. Причините са много. Според мен основната е разфокусираната кампания. Наистина няма как да се харасеш на всички. Това упражнение е невъзможно в политиката. Също така е е грешка да залагаш на абстрактните граждани, защото да противопоставаш партиите на гражданите е нездравословно и трудно може да се впише в границите на демокрацията.

Въпреки това обаче според мен бъркат всички, които вадят ножове на Манолова. Защото тя направи невъзможното досега. Приземи Фандъкова и я захвърли на балотаж. Това упражнение в столицата ГЕРБ никога не са го правили и не им харесва. Манолова не била експерт, говорела абстратно, не била конкретна. Трудно ми е да приема тези стрели срещу нея. Тя направи максималното да концентрира протестен вот в себе си и успя. Не го привлече целия, но все пак показа биткаджийския си характер. На балотажа ще й е трудно, срещу нея ще се изправи армия от орки, но тя е запазила своите шансове.

8. Именно в този балотаж ще си счупят зъбите градските десни, хората, чийто монопол беше унищожен и разпарчетосан. Те избиратели на промяната ли са или отново ще почукат на вратата на спалнята на ГЕРБ? Ще търпят Фандъкова, за да не дойдат комунистите или ще бъдат част от отбора, който ще търси различно бъдеще на града. Градската десница винаги се дави в това блато. И като гледам какви политически звучи и миризми се разнасят от там вече чакам новата им смърт. Защото, нека да направим смелата прогноза, когато ГЕРБ се опитват да конструират ново мнозинство в СОС, защото изгубиха досегашния комфорт, те ще обърнат именно към градското дясно. Дами и господа, имам новина за вас. Новият исторически компромис вече се пече, той е сложен на скарата и е въпрос на време да ви го поднесат като блюдо. Защото агентите на промяната, кресливите шизофреници от центъра на града всъщност за замаскирана основа на най-гадното статукво на града.

9. Много си говорим за идеи, бъдещо развитие, планове и проекти, но се опасявам, че всичко това изгасва като свещ в торнадо, когато видим активността на вота. Тя плаши. На европейските избори, успокояваха ни, било естествено да гласуват по-малко хора. Но на местните избори? Оказва се, че апатията е най-трайния фактор в българския политически процес. Хората не вярват в промяната, не вярват в подобрението и това ги откача от изборния процес и от политиката по принцип. Именно това е кошмарът, който ни показа този вот. Отказът на хората да участват в изборите е тотална криза на представителността. ГЕРБ не могат да говорят от името на народа. Никой не може. Народът мълчи. И това е най-страшното нещо на което е способен.

10. Има една голяма група от хора, които не присъстват в политическите сметки, които отсъстват от новините, за които никой не знае нищо, нито се досеща. Това са забравените хора на България. Тези, които не излизат да гласуват или, ако участват в изборния процес си продават гласа, защото откровено не им пука за бъдещето. И това не е обвинение към тях. Точно обратното е - това показва колко ужасна държава е България и как дори и медиите не си вършат работата, защото тези хора водят паралелен на нашия живот и пътищата им рядко се пресичат с нашите. Не мисля, че пресилвам в това разсъждения. Просто онова, което преди беше държава, сега се е разпаднало на отделни общности и племена и понякога именно през местните избори виждаме очертанията на тази голяма трагедия за която не обичаме да говорим.

Политическите порнозвезди на ДеБъ

Ако не беше порноскандалът около архитект Борислав Игнатов вероятно още три-четвърти от софиянци щяха да се чудят кой точно е този и откъде кацна като извънземно в медиите. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам това, за да оправдавам гадната компроматна каша или пък да оспорвам усилията на няколкото лакея на Иво Прокопиев да се борят за "чистота на медийната среда" (да не говорим, че попаднах на поне четири случая в които хора силно възмутени от скандала около Игнатов и почти плашещи със самозапалване, с наслаждение коментираха другата порноафере - кандидат-кметицата от "Воля" за Момин проход и нейните провокативни фотоси). Казвам го като критика. Ако не беше този скандал просто мнозина можеха и да не научат, че Демократична България, които отсега нататък ще присъстват в този текст с истинското си име ДеБъ е издигнало кандидат. Кампанията им този път е толкова вяла, посредствена, пренапудрена и откровено скучна, че се получава един много як контраст. Ако човек отвори страницата на ДеБъ във фейсбук ще види как сектата пали свещи и кади тамян на Игнатов. Чичковци и лели от няколко поколения пишат тропари и жития и разказват как като са видели архитекта на единия хемороидите са му минали, а на другата направо й се прочистил холестерола. Всичко това е придружено от анализи на дежурните досадници и политологически дрънкала на дясното, които изкарват номинацията на ДеБъ, ако не супергениална, то поне ход достоен за Нобелова награда по политика, ако един ден вземат, че я въведат. Всичко това нямаше да изглежда толкова психиатрично, ако не ставахме свидетели на подобни сценки всеки път при избори в София. А кратка равносметка само за последните 8 години разкрива един мелодраматичен факт. Кандидатът на столичните сноби през 2015 година Вили Лилков тези дни съвсем официално мина в отбора на Йорданка Фандъкова. Със суперлативи и клетви за вярност той предаде съратниците си без да му мигне окото. Кандидатът на сектата от 2011 година Прошко Прошков пък дезертира още в началото на този мандат и днес успешно пак е кандидат за общински съветник, но този път от ГЕРБ. Със скоростта с която кандидатите им за кметове ги предават като едно нищо можем да прогнозираме, че до няколко месеца ще видим архитект Игнатов като шеф на столичния ГЕРБ, напук на антикорупционните му страсти днес. Но това е само злобно и дребнаво заяждане. Всъщност с номинацията на Игнатов вероятно ДеБъ се опитва да заобиколи и да финтира всичките си политически демони, които я тормозят на избори. Като никога сектата издигна технократ, необръгнал в политическите интриги, експертно-скучен, а дори и неумел, когато трябва да атакува отсрещната страна. Не се подигравам. На фона на изпечените партийци политическите аматьори стоят много по-симпатично и смислено. Игнатов направи дори и немислимото - на няколкото дебата на които го гледах той изобщо не постави въпроса за Паметника на съветската армия, което сигурно е докарало сърдечна аритмия на доста градски реститутки из центъра. Тоест този път градското дясно направи всичко възможно да не мирише на самото себе си и номерът можеше и да се получи, ако обстоятелствата бяха различни. Уви реалността отново се намеси, за да унищожи като торнадо бляскавите планове на ДеБъ, които, нека да не се лъжем, успешно се свиха до партия, която със зъби и нокти се бори за четвъртото или петото място, а след това тъжно стене, че мафията е тържествувала.

Всъщност обратно на твърденията, че е каймакът на обществото, креативната класа и моторът на иновацииите, градското дясно винаги прилага един банален номер на изборите. Аз го наричам "подмяна на политическия химен". Защото, ако се вгледате в състава на ДеБъ ще видите там много от муцуните на прехода, всички носители на виновното минало, които днес претендират да изразители на новото, модерното, бляскавото и лъскавото. Защото снобското дясно винаги заявява, че е невинно. Това е точно все едно кол-гърла със солиден стаж да си присади химен и на глас да заяви, че пак е девствена. Точно тази претенция изпълва всяка акция на ДеБъ с истерия, надменност, цинизъм и арогантност. И всъщност именно постоянната заявка за девственост, невинност и чистота е капана в който градското дясно всеки път попада като в блато с крокодили. Няма как да си невинен, когато още слюноотделяш за времената на Костов. Няма как да си невинен, когато всичките ти активисти издигат убиеца Джок Полфрийман като знаме на човешките прави. Междудругото, някъде в дълбините на остатъците от здрав разум в ДеБъ някой загря, че темата е взривоопасна и умело накараха кандидата си да заобикаля точно този проблем и изобщо да не го коментира. Но това не отменя факта, че в най-важните мигове - ДеБъ си мирише като мърша от началото на прехода. Не го казвам, за да обиждам никого. Но е тъжно да гледам как всеки път тази политическа мумия се гримира с все по-модерни гримове, за да избяга от собственото си виновно минало на политическа проституция, кражби, корупция, приватизация и всякакви политически интриги. И в кампанията го виждаме - половината общински съветници, които точно градските десни вкараха на предишните избори гласуваха заедно с ГЕРБ, ама днес ни пускат някакви нови лица и твърдят, че този път политическият джакпот ще е сигурен. Между другото, рекламистът, който е накарал водачът на листата за съветници Методи Лалов да направи клипчето в което моли столичани да му дадат работа като общински съветник, моментално трябва да се заточи в някой манастир на хляб и вода и самобичуване, за да може да му дойде акъла в главата. 

Всъщност ДеБъ в този си вид не е в състояние да отговори на единствения въпрос, който може й да й подсигури реално политическо бъдеще. И този въпрос е - кого ще подкрепи партията на балотажа в София. Отговорът на този проблем е от ключово значение, но градското дясно прилича на щраус, който упорито се опитва да скрие главата си в асфалт. Дали обединението е в състояние да даде рамо на Мая Манолова, плащайки голямата политическа цена за това или ще подкрепи Йорданка Фандъкова и буквално ще се самоубие ритуално пред очите на всички. Всъщност ДеБъ в този си вид още плаща горчивата цена на голямото си предателство, което извърши през 2014 година. Тогава Радан Кънев и компания буквално се гушнаха под мускула на Бойко Борисов, а това ги изсмука емоционално, политическо, морално и смислено. Извинявайте, ама е нелепо да гледам как Христо Иванов върви по телевизиите и обяснява колко е зле управлението на ГЕРБ. Той беше министър на Борисов. Министър! Хайде да не слушаме лекции от политически порнозвезди на тема морал, последователност и битка с корупцията.

Та заради това големият въпрос, който разтърсва телесата на снобското дясно е какво ще направят на балотажа. Там има много посоки и повечето от тях водят към практическото самоунищожение. Аз смея да прогнозирам, че лидерите на ДеБъ няма да дадат отговор на този въпрос. На балотаж те ще постъпят по най-баналния и лицемерен начин - ще призоват да се гласува "по съвест". Това буквално изчегъртва градското дясно от смислената политика и ги захвърля на бунището. Защото това ще е команда за градските десни да не ходят да гласуват. Да си останат вкъщи и да пасуват в най-решителния ден за София. Всеки от двата отговора (Манолова или Фандъкова) дава посока. Пасуването обаче затвърждава градското дясно като психиатрията на българската политика, като сборището на аутисти, които предпочитат да живеят в реалността в главите си вместо в реалността на хората. И подозирам, че тези от сектата, които все пак излязат да гласуват ще дадат разнопосочен вот. А това обезсмисля тяхното съществуване. Защото те нямат отговор на най-важния въпрос - наистина ли са за радикалната промяна и за отстраняването на ГЕРБ от политическата сцена, дори и с цената на подкрепа на левицата или предпочитат в решителните мигове да тичат в спалнята на Борисов и да му се молят да ги спаси от лошите комунисти. А когато нямаш отговор на толкова важен въпрос, това означава, че нямаш поглед към бъдещето. Всъщност това е проблемът на ДеБъ - те са заседнали в собствената си кофти-реалност и повтарят едни и същи трикове като разчитат, че всеки път могат да ги продадат като нещо различно. Заради това още отсега се пригответе за болезнени стонове. Сектата трудно ще приеме, че за пореден път е извадена от розовия си сън. И ще започнат едни взаимни обвинения и престрелки...Но за това в някоя друга статия. В тази вече достатъчно писахме за кръв и страсти и кръвосмешения.