Патологията на новите доносници в България

 

Колективното бг-лакейство у нас има две любими занимания - да се слага в списъци с "прогресивни обществени искания" (да забраним руската салата в знак на протест срещу Кървавото джудже от Кремъл) и да изготвя списъци на хора, които са имали наглостта да кажат нещо, което противоречи на единствено правилната и вярна линия. Всичко това е абсолютно продължение на доносничеството, но с други средства и друг език. Сега вече не му викат "донос", а "статии" или "призив", но по същество манталитетът и технологията са едни и същи. И е повече от иронично да наблюдаваш как хора, които 30 години правиха кариера с отрицанието на предишния режим, днес завръщат неговите най-мрачни страни с такава евроатлантическа страст, че понякога човек си мисли, че е попаднал на психеделично порно.

Нямаше да ви занимавам с тази тема, но наскоро попаднах на статия не къде да е, а в "Свободна Европа", озаглавена "Кой повтаря тезите на Путин за Украйна в България?". И в нея налетях и на моето скромно име. Оказах се виновен в това, че съм сравнил заглушаването на руските медии със ситуацията отпреди 10 ноември и то точно със "Свободна Европа". Иначе в текста като в истински донос бяха подредени имената на редовните заподозрени с точно извадени тези - Петър Волгин, проф. Иво Христов, Велизар Енчев, Явор Дачков, Корнелия Нинова, Дарина Григорова, Костадин Костадинов и с новата добавка Диляна Гайтанджиева, българската журналистка, която първа подхвана темата за американските биолаборатории в Украйна, много преди информацията официално да бъде потвърдена от Виктория Нюланд. И какво е прегрешението на всички тези хора плюс вашият скромен слуга - не споделят масово налаганата гледна точка за войната в Украйна и имат наглостта да търсят нюанси в черно-бялата картина на света, която ни се предлага като калоричен медиен хамбургер.

Волгин е виновен, защото припомня за дългогодишните страдания на хората в Донецк и Луганск, за това как украинската власт води от 8 години война срещу собственото си население. Дарина Григорова е заклеймена за абсолютно същото. Тя има нахалството като историк да припомня, че драмата не започва през 2022 година, а има своите кървави корени назад в историята. Усложняването на гледната точка обаче е саботаж за черно-белия филм, който ни прожектират. Явор Дачков е изправен пред стената за разстрел, защото е казал, че САЩ са организирали преврат в Украйна. Очевидно тук няма значение, че това го знаем не от Дачков, а от самата Виктория Нюланд, но новите доносници не обичат да има памет. Това им разваля душевния комфорт и прекрасния нов свят. Проф. Иво Христов е грешник, защото твърди, че това, което Русия прави е реакция на американската политика. Никой няма право на лошо мнение за американците. Всеки, който си го позволи попада в списъците. Корнелия Нинова е виновна в очите на евроатлантическите доносници, защото има позиция срещу санкциите и я отстоява. Горе стана ясно защо е сложена Диляна Гайтанджиева, но покрай нея изгаря Велизар Енчев, защото й е дал трибуна. И най-накрая на опашката са ме поставили и мен, защото смятам, че е недопустимо някой да заглушава медии.

Ситуацията е буквално по Оруел - мисленото е забранено. Истина е само това, което ни казват по-телевизията. Критичното осмисляне на действителността е табу, а който го наруши моментално попада в доносническите списъци и бива обявен за агент на Путин. Това е диктатура на едната мозъчна гънка. Апотеоз на новите политически ченгета. Кошмарното завръщане на доноса като единствена форма на политическа комуникация. Нямам представа кой човек би измърсил съвестта си с подобни текстове, но процесът е твърде патологичен, за да го оставяме настрана.

Не напразно точно същото колективно бг-лакейство настоява за съд срещу всички, които си позволяват да омаломажават "агресията на Путин", искат ДАНС и прокуратурата веднага да започнат да ловят руски шпиони, да разследват, слухтят и проверяват всеки, който не окичил украинското знаменце на фейсбук-профила си. Така че приемам статията в "Свободна Европа" абсолютно сериозно. Това не е ученическо упражнение по писане на доноси. Това е опипване на почвата за арести и цензура. Някой си е направил труда да проследи десетки медийни участия, да пресее казаното в тях, да души из десетки фейсбук-профили, да прочете стотици текстове за да напише този донос, който се нарича "статия". Това не е изстрел във въздуха. Това, пак да повторя, е тренировка за бъдещи действия. Прекрасният нов свят на абсолютното слухтене.

Между другото - този нов комсомол винаги е обичал да съставя списъци. За първи път забелязах тази доносническа страст още през 2013 година, когато протестът на умните и красивите започна да прави списъци на "комисарите на подмяната". След това продължи и покрай присъединяването на Крим към Украйна. Но днес вече наблюдаваме абсюлотен пик на тази лудост. Тоталната трансформация на либералните съвести в политически ченгета беше окончателно завършена.

Разбира се, съставянето на списък с "неправилните" хора винаги върви с изброяването на "правилните". Това са двете страни на един и същи процес. Тази страст на либералната полуинтелигенция постоянно да се поставя в списъци никога няма да спре да ме тревожи и забавлява. Типичен пример за това е едно обръщение на което налетях миналата седмица. В него "общественици" гръмко настояват да бъде преследван всеки, който изрази различно мнение и позиция. И пак следва списък от подписали  - Калин Манолов, Юлияна Методиева, Васко Кръпката, Александър Кашъмов, Огнян Минчев и тути кванти. С комсомолска страст и доноснически плам всички тези клоуни искат наказания, прокурорски разследвания, забрани, следствия... Политическите доносници и ченгета искат да създадат максимално удобната за тях среда. Среда в която само те определят кое е правилно и кое не. По същество това не е просто изнасилване, а окончателно убиване на демокрацията, но за такива хора това няма никакво значение. За тях свободата не е ценност. Ценност е само това те да определят правилата на играта и от време на време да виждат имената си в списъка на "правилните". Това е пречистващ процес. Пречистващо е да видиш тази кафкианска трансформация, която се извършва пред нашите очи. Катарзисно е да чуеш как същите тези отрицатели на политиката на Путин искат моментално нейното прилагане в България. Защото маститите полуинтелигенти настояват продуктите на неправилните медии да бъдат обозначавани с надпис "непроверена/едностранчива информация". В Русия това правило отдавна го има - там обаче се пише "агент на чуждо влияние". Яко, нали?

Светът винаги е много по-сложен, отколкото ни го представят новите политически ченгета. Драмата "Украйна" не започва от четвърто действие, а когато човек види началото започва по нов начин да осмисля процесите. Това искат да предотвратят политическите комисари. Защото мислещите хора са най-голямата заплаха за тяхната медийна автокрация на доносите. Винаги съм знаел, че тези пискливи макартистчета са най-голямото проклятие на България. Полуинтелигенция на повикване. Ченгета в мозъка. И щяха да бъдат най-отдадените партийни секретари, ако не беше дошъл 10 ноември. Сега са "общественици".

Комедианти.

 

 

Кървавите отпечатъци на Украйна

 

„I stand with Ukraine“ (Подкрепям Украйна). Виждам този надпис навсяъде из виртуалното пространство. Сложили са си го държавни лидери, политически фигури, рок-звезди, поп-певици, манекенки, даже порно-актриси от целия свят. Сигурно това е нормално. Естествен човешки инстинкт е да си на страната на слабите и страдащите. Това важи и за мен. Вярвам в това, че страната ни трябва да помогне на всеки украинец, който потърси помощ и закрила.

Но никога, ама никога, наистина никога не бих написал „I stand with Ukraine“. И за да ви обясня причината ще се върна осем години назад.  Никога няма да забравя септември месец 2014 година. Бях част от група наблюдатели, които посетиха Донбас след първото примирие. Спомням си и до днес времето – ветровито, дъждовно, мрачно. Заведоха ни до село Нижня Кринка, място на около половин час път с кола от Донецк  и там с очите си видях нещо за което нищо в живота ми не ме беше подготвило – масов гроб. Масов гроб – кървавото наследство на украинския неонацистки батальон „Айдар“, безчинствал по тези краища, опиянен от жестокост и ненавист. От гроба бяха извадени телата на 11 души. Всички до един брутално екзекутирани с вързани зад гърба ръце. Психопатите от „Айдар“ обикаляли из селото, за да търсят всички гласували на референдума за автономия на Донбас. След това ги пребили. Пребили ги още един път. Гаврели се с тях. Най-накрая ги разстреляли.

На мястото на инцидента се появи майката на една от жертвите. Млада жена на около 40 години, но вече с напълно побелели коси. Един от разстреляните си оказа нейният 20 годишен син. Жената не спря да плаче през цялото време и да, може да звучи сантиментално, но вече 8 години не мога да изтрия плачещата майка от паметта си.

И това беше общото усещане в Донбас тогава – на тъга и много гняв. Кървавата следа на батальона „Айдар“ завинаги беше отсякла принадлежността на тези хора към Украйна. Те с очите си бяха видели най-страшното – как собствената им държава праща срещу тях банда от неонацистки психопати, които да ги избиват като животни. И тогава станах свидетел на една величава трансформация – как и защо обикновения човек иска да хване оръжие и да промени историята. Как един човек завинаги се отказва от въобразеното си отечество като разбере, че то е подменено. Тези хора в Донбас искаха да воюват. Не искаха повече да чуят за Украйна. И осем години живяха в неспираща война война. А за тази война, за това морално, политическо и нечовешко престъпление светът остана глух и сляп. Все едно там не избиваха хора. Все едно там нямаше геноцид. Все едно там нямаше военни престъпления. Никоя пиеса не започва от четвъртото действия. Тоест – цялата драма в Украйна днес си има предистория. Много хора искат да я забравим, да се направим, че всичко започва от края на февруари, но не е така. Кървавите отпечатъци са местопрестъплението.

Битката срещу Донбас обаче продължава и днес.

Всички нормални хора бяха разстресени от новината за зловещото престъпление на украинската армия, която преди дни удари с касетъчна бомба центъра на Донецк. Там, където няма военни или граждански обекти. Само обикновени хора. Само неправилни украинци. И българските медии мълчаха позорно за това престъпление. Защото то ясно показва лицето на украинската власт. Това е фашизъм, който отгледахме в мълчание.

Заради това не мога да „stand with Ukraine“. Виждал съм какво прави Украйна със своите граждани.

И никога няма да го забравя. 

 

Новите политически ченгета

 

Никога няма да спре да ме удивлява страстта с която евроатлантическите комсомолци се превръщат във всичко онова срещу което 30 години ни говореха. Проклетите комунисти заглушавали митичната „Свободна Европа“. Сега същите със съскане и ръкопляскания искат всяка руска медия да бъде спряна, заглушена, изтрита. Различното мнение да бъде преследвано, а не дай си боже да имаш наглостта да не си съгласен с офицалната версия на мейнстрима – тогава срещу теб трябва да бъдат пуснати ДАНС, прокуратурата и МВР. Ние живеем в свят, който дори Кафка не би имал въображението да си представи.

Връх на всичко обаче за мен стана официалното изявление на издателство „Сиела“ (бойкот за тези политически психопати!), че спират да издават Сергей Лукяненко, защото той имал наглостта да изповядва неправилни политически възгледи. Лукяненко е един от най-известните световни фантасти, човек с невероятно въображение и перо, които са му спечелили фенове по всяка точка на земното кълбо. Лукяненко обаче се оказа от неправилната страна на историята според „Сиела“, защото подкрепял руската операция в Украйна. И заради неговите политически убеждения, евроатлантическата комсомолщина реши, че той трябва да бъде забранен. Да не бъде издаван. Подобно действие е точно една крачка преди това да направиш клада за книги и да подскачаш радостно край нея с тежки писъци в прослава на НАТО.

Да поставяш изисквания за политическата позиция на един писател си е малоумие и възкресяване на най-отровните страни на близкото минало. Това е и нож с две остриета, защото ако тръгнем да оценяваме писателите по техните убеждения, това чувствително ще намали библиотеките ни. По перверзната, необуздана и изключително тъпа логика на „Сиела“ трябва да спрем издаването и на нобеловия лауреат Йосиф Бродски. Той малко преди да почине написа изключително язвително, иронично, дори сардонично стихотворение по повод на независимостта на Украйна. Дълго време украинците дори настояваха, че това е някакъв фалшификат, но след това се появи видеозапис как Бродски го декламира лично.

Още по-яко.  Трябва да изхвърлим от библиотеките и Солженицин (още един нобелов лауреат), който в края на живота си беше достатъчно близък идейно с Путин, за да го окачествим като путинист. Солженицин мечтаеше за обединението на руския свят и заради това западните медии през 2014 година гневно писаха, че ако е бил жив щеше да подкрепи присъединяването на Крим към Руската федерация.

Изобщо прилагането на политически критерии по отношение на литературата е нож с две остриета и винаги показва какви тъпи лицемери са най-вече тези, които ги прилагат. Лицемери, защото нямат сили да се преборят интелектуално и заради това започват да се държат като политически ченгета на свободна практика. Между другото – възхитих се на българите, защото ми направи впечатление, че на фейсбук-страничката си издателството беше разкъсано заради това решение. Те дори ограничиха коментарите, за да спрат вълната от негодувание, но залпът срещу тях беше мощен и възхитителен. Само така могат да бъдат спрени макартистчетата на свободна практика у нас. Залпово.

Лукяненко, разбира се, ще го заболи малкото пръстче на левия крак заради това, че няма да го издават в България след като го издават по целия останал свят. Жалко само за неговите отдадени фенове, които всъщност "Сиела" наказва.

Като едното нищо една част от тях ще научат руски, за да продължат да го четат.

Леле, и може да станат подвластни на митичната руска пропаганда. "Сиела" са путинисти.