Коалиция „Събратя в нещастието“ ще управлява България

 

 

В България всичко е предпоследно. 

От скандалите, които ни разтърсват през седмица до изненадващите ходове при съставянето на управление. За втори път в рамките на година и половина ГЕРБ публично обявяват, че се оттеглят от преговорите по правителство, за да се завърнат отново в играта под звука на фанфари като участници в някакво вечно политическо риалити, което продължава откакто свят светува по земите на отечеството. Миналата седмица партията на Бойко Борисов в гръмка декларация обяви, че се оттегля от преговорите, защото Демократична България се опитвала да им извива ръцете и не приемала техните кандидати за премиер. Стреснати от мощния политически вой мнозина анализатори побързаха да обявят, че виждаме поредния парламент, който лежи в руини и кръв, докато на хоризонта се мержелее поредния зловещ призрак на предсрочните избори. Всичко това обаче се оказа театър, тактическа манемвра, един силен знак за това как се е променил геополитическия вятър и в каква нова реалност ще трябва да живее страната оттук-нататък.

Нека да обясним - само допреди няколко месеца беше абсолютно невъзможно ГЕРБ да състави управление без участието на градската десница. ПП/ДБ, любимците на Американското посолство бяха сочени като универсалния прах за пране, като върховния политически прокурор, който може да даде прошка на една или друга партия, като парламентарен инквизитор, който е в състояние да запрати една или друга формация в бездните на путинисткия ад или да я възкачи до евроатлантическите върхове, обляни от слънцето, взето директно от холивудски филм. Точно така (може би не с пряка намеса, но с благосклонно кимване от страна на Посолството) бе създадена Сглобката - най-некадърното, смотано и нелепо управление в целия карикатурен преход на страната. Деветта месеца под премиерстването на Николай Денков обаче показаха, че градското дясно не просто е оперирано от принципи, то е брутално цинично и лицемерно, защото бе готово да преглътне дори и корпулентността на Пеевски в името на властта. От разрушаването на онова управление обаче геополитическия вятър се промени. Доналд Тръмп спечели в САЩ, а в скучната либерална утопия на ЕС се усетиха първите пориви на предстоящо земетресение. Виктор Орбан изведнъж се изстреля като водеща фигура на Стария континент, "Алтернатива за Германия" спечелиха вниманието на най-богатия човек на планетата Илон Мъск, самият Мъск започна като дете-садистче да се опитва да свали лейбъристкото правителство във Великобритания като изтупа прахта от стар, жесток и отвратителен скандал. Изобщо светът се събуди в нова политическа епоха.

Май, както винаги, Бойко Борисов първи се усети за това. И установи, че в новия геополитически климат няма нужда от градската десница, които като отровен паяк да му стоят на гърдите докато управлява. Самото американско посолство даде признаци, че започва да променя своята политика. Никога досега, ама никога посолството не беше отбелязвало леденото хоро в Калофер, а изведнъж пусна снимка от него и честити Йордановден на българите. Оказа се, че ПП/ДБ вече не са глезеното дете на политиката, а ненужната Пепеляшка, която бързо беше изтикана от преговорния процес и торпилирана предварително политически.

Така в крана сметка България се събуди с потенциално правителство между ГЕРБ, БСП и ИТН, с подкрепата на ДПС на Ахмед Доган, които също имат интерес от редовно управление, дори и да нямат министерска квота в него. Всяка една от партиите в този нов процес е изправена пред изпитание в това, което й предстои да прави, но от друга страна нито една от политическите формации, които изброихме не може да си позволи да се направи на интересна и да свие платната.

Много "доброжелатели" смятат, че ГЕРБ има практически интерес от нови избори. Може да е така, но може и да не е така. Това ще е руска рулетка за първата политическа сила, която натрупа цяла серия от провалени първи мандати за правителство. ГЕРБ е първа политическа сила, но взе на последните избори малко над 600 хиляди гласа, което е сериозна ерозия от подкрепата, която можеше да си донесе преди. Тоест целият кризисен цикъл изтощава и най-голямата партия и бавно кърти парчета от нея. Трябва да си фанатик или слепец, за да не видиш това. Също така винаги от победителите се очаква да намерят формулата за управление. Партия, която започне твърде често да се заплита с отговора рано или късно ще бъде наказана от избирателите. Така се случи с ИТН навремето, които в момента в който не успяха да състяват кабинет като първа политическа сила само три месеца по-късно се оказаха на пето място. ГЕРБ са имунизирани срещу такъв бърз срив заради местната власт, но пък и тя понася огромните последствия на кризата и не може да бъде заместител за липсата на сила на централно ниво. ГЕРБ имаха отчаяна нужда от образа на архитект на управление, дори и постигнато с цената на компромиси, а следващи избори, макар и примамливи като политическа идея, щяха да ги изправят пред много неизвестни. Стигането до нови хоризонта в кризата можеше да освободи енергия за нови партии, политически проекти, телевизионни шашмалогии и всякакви други експерименти. Точно в такова мътно море дори ГЕРБ щеше да започне да губи ориентири и сила.

БСП е най-неочакваният участник в такава коалиция. И не точно по силата на конгресно решение, а заради дългите, изтощителни и епични сблъсъци, които има между социалистите и Бойко Борисов. БСП се оказа притисната в двойно менгеме - от една страна потенциалната "тука-има, тука-няма" партия на Корнелия Нинова, която се театрално се опитва да се влезе в ролята на Неподкупната Весталка на съпротивата срещу статуквото, а от друга от вътрешните напрежения в самата формация, която още не може да се освободи както трябва от пластичната хирургия на Нинова като лидер.

Нинова бе майстор на огнената реторика, но под нейното ръководство БСП ефектно се сви до 7-8 процента или 20 депутати. С такова политическо присъствие левицата дори и да иска не може да бъде ефективна опозиция. БСП като партия на здравия разум няма как да надвика "Възраждане" или да бие Радостин Василев в хулиганските прояви. Единственото смислено нещо, което оставаше на социалистите е да си опитат да приложат своите идеи в управлението, защото само това е различното, което могат да направят. Всичко друго бе опитвано от Нинова до безкрай, но без да даде никакви резултати или глътка въздух. И, да, БСП се оказа пленник на своя лабиринт - партия с финансови дългове, с объркана политическа психика, със сипещи се обвинения за предателство и все пак с най-ефектната и смислена програма, ако я сравним с всички други. От един момент нататък единственото различно, което можеше да даде адреналин е участието във властта, защото за разлика от всички яростни опозиционни партии в рамките на сегашния парламент, БСП има реална представа от управление и достатъчно исторически и парламентарен опит, за да бъде смислен участник в кабинет. За първи път след 8 години например левицата успя да се отърве от най-порочното на модела "Нинова" - подчиняването на реалната политика на градуса в социалните мрежи. Това е катастрофално за всяка партия, защото социалните медии са един балон, изкривен поглед към света и давенето в тях е признак за яростен политически инфантилизъм. Именно така БСП успя да наложи свой човек за шеф на парламента и то от позицията на пета политическа сила. Към всичко това трябва да добавим и предстоящия избор за лидер на партията и това показва, че БСП започва да се отърва от манталитета на политически кръжок и се опитва да промени света край себе си. Една партия съществува не, за да бъде винаги прави, а за да провери своята програма като се опита да я приложи на практика. Всичко останало те заключва в нишата на вечната опозиция, където винаги има параклис на твое име, но никакви реални резултати.

ИТН също имат нужда от кислорода на нормално управление. Те вече един път участваха във властта, но запечатаха в обществената памет това, че я разрушиха, а не това, което постигнаха. БСП, ИТН и ГЕРБ на всичкото отгоре имат сходен профил - умеренно ценностно консервативен в обществено отношение, а там, където се разминават техните програми е въпрос на политическа договорка различията да бъдат преодолени. Но ако ИТН искат да бъдат дългосрочен феномен в политиката, те наистина се нуждаят от смислено участие във властта и доказателство, че могат да постигат своите цели. Това всъщност е върховното изпитание на всяка партия.

Цялата тази формула е скрепена от мълчаливото присъствие на ДПС на Ахмед Доган. Точно техните причини за отлагане на следващите избори едва ли е необходимо да се споменават. Доган и компания имат отчаяна нужда от време да укрепят организационно своята партия, която в момента е в руини като бряг на тропически остров след цунами. 

Оказа се, че май в България работи единствено това. 

Като е невъзможна позитивната поява на управленска коалиция, то следващия вариант е да имаме управление на събратя в нещастието. 

Пак е по-добре от постоянния хаос.

 

Пеперудките и лицемерието

 

Обърни се с гняв назад. 

Върху този принцип в края на 50-те и началото на 60-те години във Великобритания се появи цяло едно поколение от млади писатели, които вече не можеха да понасят тесногръдието, лицемерието и йерархичността на тяхното сковано от класови предразсъдъци общество. Това винаги е витална позиция. Историята може да е източник на уроци, но по-често е топване в блато, което ни разкрива в каква лъжа сме живели.

Точно така действат на голяма част от хората чатовете с Кирил Петков и Николай Денков, които Делян Пеевски целенасочено и интригантски разпространи. 

Защото те демонстрират епични нива на лъжи, политически мошеничества и задкулисие, което смайва и плаши.

Нека да видим какво ни показва тази красива и романтични комуникация. От една страна имаме представителите на ПП, появили се на сцената като алтернатива на миналото, като отряд срещу олигархията, като харвардска костюмирана армия срещу Пеевски и всичко онова, което символизира той. В САЩ говорят за дълбока държава. У нас трябва да говорим за блатиста такава. А какво се оказа? Тези, които трябваше да борят Пеевски всъщност умират да му се подмазват, да му благодарят, да пърхат като пеперудки край него, очаровани от корпулентната му власт. Нека след това да не се чудим защо промяната не дойде. Пеперудките просто бяха твърде влюбени...

Оправданието им беше, че Пеевски е необходим за промените в Конституцията, които така или иначе оглавиха класацията за топ 10 на тъпотиите от мътните времена на прехода. Но всъщност проказата е много по-дълбока, защото Пеевски се оказа само "маркетингов враг", рекламна техника за стригане на избиратели. Той е злодей, когато те са в опозиция и се превръща в приятел на когото пращаме телевизионни интервюта в мига в който властта бъде усвоена и засмукана.

Разбира се, Пеевски не е жертва. Неговата безпринциност е очеизвадна. Тези, които за него сега са "соросоиди", чиято власт трябва да свърши, му бяха първи приятели, защото го допуснаха до ресурсите на управлението. И днес виждаме неприятната сценка, защото ресурси вече няма, властта останала в миналото като махмурлук, а ние трябва да живеем в призрачния свят на лъжи, подмяна и разочаровани политически гаджета.

Когато трябваше да бъдат част от решението за властта в рамките на този парламент ПП/ДБ родиха идеята за "санитарен кордон" около Пеевски. Проблемът е, че този кордон никога не е съществувал за самите тях. Среднощните разговори и чатове го разкриват в смущаваща дълбочина. Кирил Петков се опита да излезе от скандала като написа мелодраматичен статус, че цяла България е видяла как е поставил Пеевски на мястото му.

Леле, ама наистина ли? 

На мястото му? 

Какво точно е направил? 

Нима му е пратил ново свое интервю в 3.30 сутринта?

Отвратителна история.

 

Театралният провал на преговорите - ГЕРБ ефектно взривиха градското дясно

 

 

Текстът е писан преди да стане ясно, че ходът на ГЕРБ е маневра за отклоняване на вниманието. Пускам го тук като знак и предупреждение, че в България никой никога не бива да бърза и да прави прогнози

 

 

И така - неизбежното се случи. 

Това, което всички очакваха от ден номер 1 след скандалните и опорочени избори придоби плът след като ГЕРБ прекратиха преговорите за съставяне на правителство. В специална декларация те хвърлиха вината върху Демократична България, които не приели премиер да бъде Бойко Борисов, а след това не се съгласили и с второто предложение - Росен Желязков да оглави правителството. Изявлението на ГЕРБ дойде като внезапна бомба, защото преговорите за кабинет, макар и монотонно си вървяха упорито дори и в празничните дни. Изявленията, които идваха от партийните пресцентрове бяха пълни със сдържан оптимизъм. ГЕРБ и ДБ дори бяха започнали да изготвят споразумение за управление в което да се съдържат централните теми за действие. Разпространени бяха и снимки от разговорите между ГЕРБ, ДБ, БСП и ИТН с една конструктивна атмосфера на диалог и много анализатори се бяха самоубедили, че този път, независимо от турбулентното начало на 51 парламент, може би ще се стигне до някаква управленска конструкция. Най-големите оптимисти дори заявиха, че като едното нищо правителството може да изкара пълен мандат, а анализаторите не с толкова розови очила смятаха, че управлението ще може да изкара поне година, ако се разбере по основните приоритети. Всички бяха наясно, че дори и да се състави кабинет, той няма да успее да разреши политическата криза в страната, но поне ще даде малко кислород на политическите партии, за да си изяснят какво да правят и как да събудят по-голяма активност, ако се стигне до ново отиване пред урните. Но точно тогава ГЕРБ обявиха, че спират преговорите и на всички българи със страшна сила им беше напомнено, че кризата вече се превръща в структурна и не е ясно дали някъде на хоризонта се мержелее дори редовно управление.

За да разберем какво точно се случи и необходимо да погледнем на процесите с хладен разум, без буреносни емоции и да се отделичим от конкретните обвинения, парламентарни интриги и междуличностни сблъсъци. Веднага след изборите, когато стана ясно, че Народното събрание ще е от 8 партии (всъщност 9, защото резултатът от 3.999 на "Величие" и до днес е най-космическото число в политическата математика) беше безпределно ясно, че при такъв пъзел съставянето на редовно правителство ще е непосилна задача. Бойко Борисов веднага се опита да намери изход като изобрети хипотетична четворна коалиция между ГЕРБ, БСП, ИТН и ПП/ДБ, но нищо в парламентарните страсти не подсказваше, че тя е възможна. Всичко това се случи на епичен фон - парламентът постави нови рекорди по блокаж на своята работа след като близо месец не успя да си избере председател, заклещен в политическото противопоставяне, което изтощава и обезкървява България от три години насам. Борисов оттегли кандидатурата на ГЕРБ Рая Назарян и започна да подкрепя кандидатката на БСП Наталия Киселова, което беше знак, че той нито иска, нито е склонен да се съобразява с градската десница, които иначе котка постоянно, въпреки непрестанните раздори. В крайна сметка неговата тактика донякъде успя - когато трябваше да се преговаря за правителство ПП и ДБ се разпаднаха на две части. ПП решиха, че няма да участват в никакви преговори, защото ГЕРБ не са подписали митичната декларация за санитарен кордон срещу Делян Пеевски, но ДБ решиха, че сега е тяхното време да заживеят собствен живот и да се превърнат в незаобиколим политически фактор за бъдещето управление. Нека да признаем - това си беше силен политически хазарт, но залогът беше достатъчно голям. Ако правителството се беше осъществило именно ДБ щяха да играят основната роля в предстоящата съдебна реформа и преструктурирането на държавата, а това е централният смисъл на тяхното съществуване. Фактът, че в процеса на преговорите от политическото мазе бяха извадени Иван Костов, а дори и Христо Иванов, който само преди няколко месеца тържествено бе обявил своето политическо пенсиониране, говори, че те заложиха абсолютно всичко на тази карта. И може би този риск си струваше, ако те си бяха дали ясна сметка с кого преговорят и колко тънък е ледът върху който се опитват да танцуват своя валс. Истината е, че Бойко Борисов и ГЕРБ могат да си позволят да изчакат още известно време преди да почнат да си правят сериозни планове за истинско управление. И големият проблем в тази ситуация е, че лидерът на ГЕРБ не искаше да съставя правителство, а за пореден път да унижи градската десница и да демонстрира на техните избиратели, че политическите им представители са готови на всякакви стриптийз-танци само и само да бъдат част от управлението. Градската десница е инженерен продукт, който не може да съществува в опозиция. В опозиция те се разпадат, започват с големите пререкания и се самоунищожават с вътрешни интриги. Когато е инвестирано в това, което наричаме жълтопаветни партии те са замислени като ключов елемент от всяка власт, канал за външно влияние върху всяко управление на страната. Проблемът е, че геополитическите ветрове се обърнаха, а Бойко Борисов е доказал, че има нюх за това. ГЕРБ могат да си позволят още едни избори. Вярно е - партията не печели от застоя, кризата се стоварва и върху тях като юмрук в челюст, но те продължават да бъдат първа политическа сила, защото държат местната власт, а в разпадащия се политически свят на България, това се оказва ключово условие за някаква относителна стабилност. Всички останали формации обаче за застрашени от вечните политически турбуленции и заради това Борисов вероятно иска да види кой ще оцелее след още едно гласуване, което този път ще е като руска рулетка. Да не говорим, че с театрото на преговорите той успя да доближи максимално сакралната дата 16 януари, когато Борислав Сарафов най-вероятно ще бъде избран за главен прокурор. С други думи преговорите за кабинет от гледна точка на ГЕРБ бяха тактическо тупане на топката, защото от самото начало беше ясно, че две неща към момента са практически недоговорими - кой и какъв точно да е премиерът и какво да се прави със съдебната власт, това митично Ел-дорадо на българската политика, темата на темите, която все е в центъра на процесите, ама по нея обикновено нищо не се прави или се постигат резултати противоположни на замислените. Подозирам, че Бойко Борисов си представя управление и геополитически климат в който от чуждите посолства не му тикат градското дясно в кабинета. Историята доказа, че България е заложник на този сложен романтичен танц между първата и втората политическа сила, но дори и в миговете на затопляне на отношенията им те могат да родят само някоя франкенщайнова Сглобка, която с години ще бъде нарицателно за некадърно, глупаво и дори корумпирано управление.

БСП и ИТН излизат от тази ситуация с ненакърнена репутация, въпреки, че злостните коментари едва ли ще спрат. Ясно е, че за всяко управление и за всички преговори партиите плащат солена политическа цена, но се намираме на етап от кризата в който все повече избиратели започват да ценят диалога, защото стана кристално ясно, че без него страната ще продължи да приличи на хамстер, който тича до пълно самоунищожение в своето неспиращо да се върти колело.

Големият проблем ще е при ПП и ДБ, защото двете части от тази коалиция заживяха отделен живот и изборите едва ли ще помогнат за тяхното сближаване. Битката им с Пеевски може да бъде лепило за още известно време, но всеки може да бръкне в Гугъл и да види как, когато те бяха във властта присъствието на Корпулентния политик по никакъв начин не представляваше проблем за тях. Взривяването на преговорите е драматичен развой, защото точно на следващите избори вече основната тема ще е кой е виновен за тях и кой е направил така, че да се гласува отново. ГЕРБ недвусмислено хвърлиха вината върху ДБ, а това е петно, което е трудно за изличаване. Градското дясно има всички признаци на секта и вероятно няма да бъдат разнищени толкова бързо колкото си го представя Борисов, но все по-очевидно става, че те нямат никаква визия за бъдещето. Нямат дори кауза, която да ги мобилизира качествено. А това вече е проблем.

А иначе в началото на новата година България се събуди в Шенген. Проблемът е, че междувременно скочиха тока и хляба. За капак много селища изкараха празниците без ток, ясна демонстрация на факта, че страната се разпада не само политически, но и инфраструктурно. Това обаче едва ли ще трогне някого. Българската политика се е самозатворила от реалността и така оставя огромно празно пространство от ядосани избиратели, гневни хора и народ, който все повече не разбира какъв е смисълът да повтаря едно и също упражнение с един и същи резултат. Ако сега съставянето на правителство беше трудна задача, то след още едно гласуване ситуацията няма да е по-различна. Но България в последните години е страната на антирекордите. Може би тепърва ни предстои да постигаме успехи в това поле...

 

От нас зависи

 

С внушително мнозинство БСП одобри вчера своето участие в следващото редовно управление на страната. 

И, да, знам, има всякакви реакции - гневни, загрижени, яростни, подли...

Нека да сме наясно с едно - за БСП в тази ситуация няма лесни решения. Както и за България. 

БСП можеше да избере да влезе в клуба на партиите, които винаги са прави и са вечната опозиция.

Въпреки че с 20 депутати каква точно опозиция можеш да бъдеш?

Решението, което левицата взе, е от по-трудните. 

БСП обаче не е политически кръжок. 

Смисълът от съществуването на една партия е тя да реализира своята политика и да се стреми към управлението. 

В противен случай тя се превръща в креслив телевизионен субект, който обаче е изпразнен от съдържание.

БСП взе решение да рискува.

А какъв ще е изходът? 

Ами от нас зависи. 

Зависи от предложената политика, от битките на бъдещите министри, от амбицията на техните идеи и мащаба на тяхната смелост. 

Няма да е лесно. 

Точно обратното - ще е влудяващо трудно, защото, когато поемеш отговорност в България, винаги ще се намерят хора, които да те удавят и в капка вода. 

Но решението е взето и този път БСП получава шанса с 20 депутати да предложи реална политика за бъдещето.

Тази политика и нашето участие може да е онази инжекция с адреналин, която ще събуди партията и левицата. 

Може, наистина може.

От нас зависи.