В новият английски език има една такава странна фраза karma police (полиция на кармата). Доколкото схващам този израз се употребява когато те овладее подсъзнателното знание, че ще бъдеш застигнат от последиците на това, което си извършил и то във формата на хора с униформи, които ще ти размахат пред лицето наказателни акт. В този смисъл фразата е напрегната и философска и се намира в странно противоречие със самата същност на западния свят, който принципно не би трябвало да вярва в мистичната енергия на отмъщението, при това отмъщението като част от фундаменталната основа на битието. Казах това прекалено сложно, но ще се опитам да обясня.
Карма е понятие, което навлиза в западния свят от източните философии. Като термин това е разбирането, че всяко действие - осъзнато или не – има своите последствия, които човек понася индивидуално. Това отмъщение на вселената не познава граници и епохи. Източните философии са измислили кармата като идеологическо оръжие с доста далечен обсег, защото се оказва, че можеш да носиш последствията за действия извършени и в предишен живот, въпреки че милостиво си лишен от памет за него. Гаден номер, както и да го погледнеш!
Британската група “Рейдиохед” има велика песен, наречена “Karma police”. Текстът е странен и съдържа фрази, които подлежат на твърде обтекаемо тълкуване. Първият куплет призовава полицията на кармата да арестува един човек, защото е говорил в час по математика, бучи като хладилник и изобщо е като ненастроено радио. Във втория се появява някаква девойка с прическа като Хитлер, която кара този, който призовава мистичните полицаи да се чувства зле. Най-накрая призоваващия кармата твърди, че изцяло се е изгубил – дал е всичко, което може, но се оказва, че не е достатъчно. Странен текст.
Клипът на песента е много интересен. Един човек тича по дълго нощно шосе и е преследван от кола без шофьор. Вокалът на “Рейдиохед” Том Йорк стои на задната седалка и пее странните думи на песента. Човекът по шосето тича и тича, но започва да се задъхва. В крайна сметка спира и отчаяно осъзнава, че смъртта в лицето на колата без шофьор се приближава неумолимо. Обръща се към нея и вижда, че от возилото тече бензин. Надежда блясва в очите му, бърка в задния си джоб, вади запалка и я пуска върху следата от гориво. Колата започва да се движи на заден ход, но огнената нишка я застига. Камерата дава вътрешността на колата. Тя гори, но певецът в нея вече го няма. Много стилен и естетски клип.
В това видео ясно се вижда нещо изключително интересно. В самата фраза “полиция на кармата” се съдържа нещо заплашително. Полицията е институционализираната възможност за упражняване на насилие. Тя е репресивен орган за опазване на закона. В този смисъл кармата е представена като заплаха. Като отмъстителят без лице. Като ултимативното ченге. Като сляпата природа, която връхлита, за да помете всички, защото в нейната същност е да помита всички. Кармата е нещо като министерство на отмъщението. Ако си позволим нужната волност дори само по тази фраза можем да си представим определен модел на съществуващата вселена – вселена като топполицай, която идва в неподходящият момент, за да отмъсти за извършените дела и да въздаде своята форма на справедливост.
За източният човек обаче кармата никога не би се материализирала във формата на ченгета. За древните индийци тя просто е част от живота. Нещо като въздуха. Няма смисъл дори да го говориш. Той просто е там. Кармата не е нещо външно, а е неделима част от вътрешната организация на света.
Какво се получава значи? Западняците възприемат елементите от новата култура, но ги зареждат със съвършено друго разбиране. Разбирането на кармата като на зловещата полицията на вселената. Защо образът придобива толкова ужасяващи краски в западния свят?
Отговорът според мен е доста странен. Много съм мислел върху него, дори се чудех дали не го преувеличавам, но в крайна сметка мисля, че все пак съм го налучкал точно. Той звучи леко абсурдно и е политически натоварен, но дава достатъчно яснота върху призрачните образи, които езикът материализира сред нас.
Западният човек осъзнава, че обществото в което живее радикално се е отклонило от нормалния ред в зададената вселена. На древните индийци не им е пукало за кармата, защото дори и някой от тях да е сгрешил, като цяло обаче те са имали знанието, че живеят в правилния свят. Светът на запада обаче е неправилен. И кармата се превръща в заплаха. Светът на запада е неправилен, защото се е подчинил на собствените си митове и предмети. Това дори не е религиозно обвинение. Още Карл Маркс в “Капиталът” достигна до извода, че капитализмът представлява система, където обществото е във властта на собствените си продукти. Тези продукти са като външна сила, а единствената цел на обществото е разменната стойност на продуктите да расте. Отдалечаването на хората от тяхната същност става именно, защото е в плен на илюзията, че продуктите те изстрелват в космоса и те правят щастлив. Това изместено разбиране за хората е като да си обладан от зъл дух. Западното общество е обладано от собствените си демони и не може да излезе от тях.
В крайна сметка обаче хората осъзнават, че това състояние не може да продължи безкрай. Всеки обладан от тези западни демони е запазил подсъзнателното чувство, че един ден ще трябва да плати цената за тези дни на безвремие. А ужасът от плащането ражда фразата “полиция на кармата”. В западния свят тази полиция бди и те вади рязко от света на продуктите. Вади те грубо от илюзията. Дава ти знанието, че си живял в грешния свят. Защото си живял обладан от демони. Дори и демоните да са във формата на абсолютно неразбиране на живота.
Къде ли бди полицията на кармата? Къде ли е участъкът в който тези ченгета? Всъщност има ли значение. Западният свят един ден се събуди и видя, че отвъд илюзията за просперитет и богатство се крие само отчаяние и дългове. Дали пък дългата ръка на зловещите ченгета не е намесена и тук?
Жалко ми е за света и обществото, което може да изобрети фразата “полиция на кармата”. Това не е познание за щастие, а само за живот изпълнен с ужас. Нещо във фундаменталното ни разбиране за нещата май се е объркало трагично. Навремето хората, които живееха и спяха в пустини, под огромни и диви звезди, знаеха да извличат ценното от всеки миг. Знаеха да бъдат радостни. Там ченгета на кармата никога не е имало. Защото ченгетата на кармата са феномен на обърканите хора. Те са цената за това, че не сме щастливи.
Долу полицията на кармата!
No comments:
Post a Comment