Българите са уникална нация. Поради много причини и обстоятелства. Може би звездите са предопределили така, или пък ветровете, които духат на Балканите. Но ако аз трябва да посоча една основна причина, ще кажа, че в основата си нашият самороден талант да разбираме света и да си градим въздухарски теории се дължи на това, че между нас и реалността винаги е имало интересна преграда, през която сме успявали да пречупим своите мисли. Става дума за пиячката. Разбира се, че за пиячката. За какво друго?
Алкохолът и българите винаги са си правели компания през мрачните векове на историята. Никой не е поглеждал историята на нацията през този велик аспект. Всички историци предпочитат да говорят за герои, битки, царе, премиери и абсолютно незаслужено пренебрегват онези тихи (добре де, не са тихи, дори са пеещи) герои на кръчмарския фронт, които с цената на черните си дробове, раздвижваха българската икономика, потребявайки солидно и философски продуктите на алкохолната (къде самодейна, къде не) индустрия.
Във великия филм “Особености на руския национален риболов” има велика сцена. В една лодка стои Полковникът и разсъждава по безбрежната тема за руската нация и водката и пуши пура. В един момент киногероят стига до изводът, че именно водката крепи нацията заедно. Че, ако изчезне водката може по странен начин да се окаже, че руската нация също я няма. Искам да усетите гениалното световъзприемане в тази фраза – нацията е съвкупност от хора с водка в кръвта. Теорията е велика, защото не е расистка. Дори напротив – максимално демократична и отворена е. Достатъчно е да пийнеш малко водка, за да усетиш съпричастност към големия национален въпрос за единението.
Ето защо едно безобразно решение на Министерството на здравеопазването събуди национална тревога в мен. МЗ излезе с решение, че допустимото количество алкохол на ден за един мъж е 60 грама (!!!!!!!!), а за жени 40 грама. Всичко вън от това количество вече повличало душите в бездната на алкохолизма и спиртните демони. Така поне твърдят някакви си самозвани медици. 60 или 40 грама, дами и господа – това е геноцид. Че такова количество алкохол само с мирисане можеш да го свършиш за 15 минути. Не знам кои доктори (по-скоро до(ох)тори) са писали това постановление. Трябва да се засрамят. Трябва да бъдат заклеймени обществено и морално. Защото постановлението им може да е правилно от медицинска гледна точка, но е недопустимо от политическа такава. Къде блее правителството? Къде зяпа тази нещастна опозииця? Фашизмът наближава към страната, а никой не бие камбаната. Очевидно на вашият скромен репортер се пада задачата да възбуди общественото внимание към онзи крепежен елемент на нацията, без който сега щяхме да сме атоми, които се реят в политическите световни пространства без организация и министерства. Става дума за ракията или както и там да наричаме формите на алкохол, които са крепили духът ни през столетията и са ни давали сили да издържаме дивотиите, подкрепяли са моралният ни протест срещу злото в света и са давали на нацията сили да преодолее природната си срамежливост и да си поставя исторически блянове.
Алкохолът има социално организиращи функции в нашето общество. Кръчмата винаги е била демократично пространство. Днес опедалчените интелектуалци (да, точно ония дето не пият и по израза на един ироничен български философ “вдишат и издишват само по квадратно-гнездовия способ”) биха нарекли кръчмата “социален медиатор”. В нея пият и бедните и богатите. Благодарение на алкохола класите в българската история са имали допирна точка – кръчмата. В селото и чорбаджията и бедняка в крайна сметка са допирали до това пространство. Още нещо. Българите – уникална нация на хора, които не спирят да бърборят – са използвали кръчмата като форма на колективна психоанализа. Стане ти тежко на душата, отидеш в кръчмата, удариш три-четири ракии (60 грама ли, 60 грама – другият път!) и споделиш с останалите, че булката не ти пуска, че вече заглеждаш балдъзата, че ти иде да вземеш брадвата и да насечеш тъст си... Изобщо докато има кръчми, Фройд ще го духа по земите български. Ние немаме нужда от Фройд, докато ракията развързва езика, а вселената е в състояние да слуша.
Без алкохолът българската нация нямаше да съществува в ексцентричния си вид в който днес обитава земята. Нашите политически проекти тръгват от кръчмите. Алкохолът е раждал мечтите. Алкохолът е позволявал на срамежливите българи да станат смели като тигри и да признаят на любимите си жени, че ги обичат. Алкохолът е раждал и културата на протеста. Класикът бе споделил, че в кръчмата се зъбим на тирана. Вярно после с морален патос бе заклеймил посталкохолното състояние на примирение, но в случая гениалния поет просто е несправедлив към изначалната природа на алкохолното светоусещане. Докато се опиянен, другарю Ботев, можеш да обвиняваш тирана за бедите си. После обаче когато главата те цепи, очите ти се въртят като гърдите на стриптизьорка, а в устата ти все едно се е настанила пустинята Атакама, тогава вече започваш да обвиняваш и себе си. Така да се каже класикът не е оценил състоянието на постоянна самооценка и самоосъждане (постмодерно състояние, изпълнено с мъдрост) в което ракията ни запраща след прекомерна употреба.
Ето защо налудничавото, авторитарно и фашистко постановление на Министерството на здравеопазването е удар по устоите на нацията. Къде са патриотите, дето вечно пищяг по телевизията как са загрижени за великият ни народ?! Българите не са родени за трезвеници. Ние сме народ в състояние на пиянство и, ако изтрезнеем резултатите ще са драматични. Да дадеш на българина 60 грама (само 60 грама!!!) е все едно да го бутнеш в пропаст и да му се хилиш отгоре.
Да не говорим, че навън бушува криза, която така или иначе ще помете разбиранията ни за света. Алкохолът е нашият щит пред реалността. Кризата... Ква криза може да е, ако си ударил няколко и юнашки пееш “Само ти сърце си ми приятел”. Демоните на кризата умират от ужас когато видят щастливи и опиянени хора. Ние, българският народ сме пратени на тази земя с мисия специална. Тази мисия няма да ви я разкаже старата вещица Ванга или пък някоя комерсиализирана нейна наследница. Защото няма нищо общо с карми, извънземни, звезди и тути кванти. Ние българите сме пратени по тези земи и в това време, за да научим света как да пие. Щото нека да бъдем честни – в голямата си част онез изчанчените нации не ги бива много в пиячката. И кризата се гаври с тях, както си иска.
Щото туй проклетите янки – това тяхното пиене ли е изобщо?! Ударят значи по две големи от по 50 грама и бум – под масата. Или пък туй французите. Кво като имат Мопасан? От туй вино хептен са се изпедерастили и само глупости им дай да говорят. Или пък да вземем англичаните, въпреки че какви англичани са тия – ингилизи, мамка им. Пийнат две бири и налитат на бой. Ало, Албиона, не се прави тъй, бе мама ви стара. Ами кво да кажем за руснаците? Пропаднала работа. Уж те са оценили алкохола, ама да ми пиеш половин бутилка на екс, да паднеш полумъртъв под масата и да оставиш красивата си половинка с жаден поглед да търси нечие друго внимание – къде го има туй?
И това е нашето вселенско предназначение. Да им покажем как да се спасят. Сипи по едно. Сложи салатка. Гледа ли мача снощи? Отпий. И аз така смятам – голът сто процента беше от засада? Допълни чашите. Ама то как да искаш добър футбол в такава скапана държава, какво изобщо ни е наред?! Сипи по още едно. Тез депутати и те само пари им дай да взимат, а едно нещо не са направили, както трябва. Аре сега да извадим луканката и да допълним чашите. Ама тази Памела Андерсън – какви очи има, а?!!! Ти сега тази бутилка само ще я гледаш ли, я я дай насам...Човече, аз тебе толкова те уважавам, добре, че те познавам. Къде отиде мезето, я то имало и втора бутилка, евала!!! За кво говорихме – абе майната му, важното е да бъдем щастливи и небесата да бдят над нас. Айде, да му праснем по още едно! Ебах го и живота, хем ти е кеф да го живееш, хем е тежко. Сипи, не бой се, от сипване само педалите се боят. Аре, наздраве и кризата ще го духа...
Кризата наистина ще го духа! И Фройд и кризата ще го духат!
No comments:
Post a Comment