(дигитално есе)
О, нещастни юзъри на тази планета, хванати в нета на собствените си мечти и уловени в хардуера на вселената, очевидно аз ще съм натоварен с великата task да ви разтворя файловете на тайната, които са скрити в иконките на този свят. Ще ви говоря за божественото и за смисъла. Смисълът на не е на флашка, ламери такива, Земята няма usb, където да ви пъхна и да ви споделя цялото знание. Няма как да ви reboot-на компютрите, за да ви задам правилните параметри. Ще трябва сами да стигнете до тях и да препрограмирате собственото си съществуване. Заради това и в името на мрежата, ще трябва поне един път да зарежете mp-3-ките и да изслушате цялата история. Това всъщност не е история, това ще като да преинсталирате наново всичките си знания и да изчистите системите си от вируси. Толкова просто и ясно.
През вековете разни пророци толкова пъти ви заливаха със спам, толкова пъти пускаха троянски коне в главите ви, че положението стана неспасяемо. Това е очевидната истина, дигитална или не, но е толкова видима, че е направо непоносима като светлина от свръхнова звезда. Сега ще трябва да ресторвате наново всичките си файлове, за да схванете истината. Но какво по-хубаво от това? Какво по-хубаво?! Бог, цикльорчета дигитални, не е иконка, която са кликваш по желание и да чакаш тя да ти даунлодне цялото щастие на вселената. Бог е като файл в забравена директория, трябва да го търсиш упорито, да пускаш стотици търсачки, хиляди пъти отново и отново да си проверяваш проклетият хард, докато най-накрая истината не те озари отвътре.
Защото – помислете за момент, ама само за момент – Библията ни е обещала второто пришествие на Христос. Но казано ли е къде ще е то? Уточнено ли е изобщо? Говори се за някакво място, но на практика няма информация, все едно екранът на компютъра е почернял. Защото Бог в своето величие може да преоткрие дигиталните си измерения и да осъществи своето пришествие в Мрежата. Това е най-логичният Му ход и заради това съвременните богослови не могат да уловят изплъзващата им се мистерия на битието. Защото мистерията, май френдс, отдавна е станала дигитална. Бог ще се самоизтегли в мрежата и Великите дни ще настанат. Дни на отворен код и свободен софтуер.
Защото в Неговата съвършена природа е, Той да е в час с най-модерните достижения на човечеството. Защо сме си представяли Второто пришествие като нещо, което ще се случи навън? То може да се случи на монитора на вашия лаптоп. Нима това не изпълва света с нов смисъл?
Бог е нещо като source кода на вселената. Първоначалният суперкомпютър. Първата програма. Дигиталният хакер. Кодът на кодовете. Вселенският програмист. И много други.
Когато Великата сили слиза сред нас обикновените юзъри, ние трябва да сме в състояние да разпознаем признаците. Те са свързани с наплив на чудеса и много разностранни енергии. Е, чудесата са сред нас, само трябва да имаме очи, за да ги видим. Дигиталната епоха осъществи поне наполовина блянът за безсмъртие на човечеството. Този блян възпяваха романтицити в скучната предкомпютърна епоха. Този блян възпаляваше душите на астрономите, докато жадно воайорстваха с телескопите си в неоябятните ширини на вселената. А безсмъртието се появи сред нас внезапно и ни озари по силно от взривът на ядрена бомба. Компютрите станаха продължение на душите ни. О, не си помисляйте за момент, че в заключението ми има морален бяс и клеймо. Всъщност това е най-хубавото нещо, което се е случило на човечеството.
Компютрите станаха пророците на безсмъртието, защото естествено продължиха мислите ни. И така, Дигиталната Първопричина, ги прати сред нас, за да ни намекне за възможното чудо. В дигиталната бездна човек може да се сблъска отново и отново със своите мисли от различни времена на съществуването си. И е кристално ясно, че тези мисли ще останат след нас. Те са нашето безсмъртие.
Фейсбук профилите ни ще ни надживеят. Заради това, о психоцървули (копирам тази обида пряко от един форум на хакери...), живейте и пишете така, че да оставите на бъдещето запомнящи се профили. Те са вашият отвъден живот, но на същата тази земя, която ще трябва да напуснете. Нашите души хвърлят дигитални сенки, а дигиталните сенки ще просъществуват и след нас. Нима това не е за знамение за Него, небесният Суперпрограмист, който в своята мъдрост и необятна рам-памет, ни даде възторга на вечния живот и непозната досега дълбина на сърцето? А в Библията дигиталната равнина е показана толкова ясно, но може би докато сме тънели в тъмнината на предишните епохи не сме успявали да я разберем. Защото на страниците на дебелата книга Исус излиза пред израилтяните и възкликва пред тях: „ Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.”
Е, днес в епохата на бляскащите монитори нима някой се дави в тъмнината – светлината на живота ни е озарила, както е казано в думите Му.
Да уточним вече моралните понятия. Търси Бог в далечните директории. Той е там и знае, че Е търсен. Но защо Му е да се явява. Той ти даде безсмъртие, изкопира душата ти в своята дигитална бездна, показа ти вселена без свършек и оперативни ограничения – защо точно ти е да търсиш Бога. Той ще се появи в най-подходящия момент. Защото прелестта на компютърната епоха е в това, че тя е всичко и нищо едновременно. Светът се измести в пространство, което е трудно разбираемо, а и няма смисъл да бъде разбирано напълно. „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало”. С други думи – Бог си знае работата. Той е изпратил лъчезарното знание за света и ни е оставил да се оправяме с него. Това знание може и да има край, а може и да се окаже безкрайно. Важното е, че светът не може да остане същия, защото Бог е там – сред мрежата или самата мрежа – и ни е дал възможност за безкраен хедонизъм или за невероятно боготърсачество. Дигиталните простори са вдъхновяващи. Защото подсказват и друго. Чрез тяхното величие разбираме, че апокалипсиса ще бъде единствено кратък бъг в системата, докато целият компютър се рестартира...:)))) Супер яко.
(една необходима бележка – този текст е моят опит за игра с компютърния език и отсега ви заявявам, не нося отговорност, ако някой реши да си прави църква въз основа на него. Нямам нищо против църквите, но ако някой се вдъхнови толково много от дигиталното ми богословие, поне да ме изрисуват на входа на храма си. Не държа да изглеждам твърде достолепно, но нека поне да карат младите дигитални богомолки да целуват портрета ми на влизане...)
No comments:
Post a Comment