Спрете сапунените сериали в левицата

Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата"

Бившият премиер на Франция Мишел Рокар пред конгреса на ФСП през 2005 г.

От загубата на изборите миналата година БСП циклично влиза в драматични състояния. Те обикновено са свързани с много шум и голяма пушилка, но постоянната им поява говори за съществуващ проблем. Трагичното е, че никой не говори за правилния проблем, а всички са заети да се взират предимно в сапунените подробности от пейзажа на БСП - кой срещу кого е, каква интрижка е спретнал, кой кого е прецакал. Тези неща са любопитни, но проблемът на българската левица днес е съвсем друг. Може би е време да поговорим честно за него.
Политическите процеси, които протичат в БСП, са странни и нещата, които стават, излъчват предимно провинциализъм и слабохарактерност. Текат някакви подписки, някакви хора се подписват в тях, после се отрича, че ги има. Други са вдигнали ръце и призовават отчаяно Първанов да се върне начело на БСП, за да спаси партията от окончателен разпад. От страна на Първанов пък се чуват само някакви неясноти за нов проект. Всичко това в комбинация създава усещането за хаос и сивота.
Няма нищо лошо в това някой да иска да е лидер на БСП. В европейските леви партии обаче отдавна има ясни механизми, по които става това. Тези механизми изначално изключват външни спасители.
Един пример - във Франция, когато някой иска да оглави социалистическата партия, той прави програма, която после се подписва от неговите последователи. Тази програма се гласува на референдум, лидерите спорят чрез своите идеи за развитие на партията. А после в ръководството всеки от тях има представители в партийните органи спрямо това колко е получила програмата му. Говорим за истинска демокрация. Но именно в такава ситуация един кандидат-претендент може да си позволи да говори истината и да привлича хора. През 2005 година на когреса на френските социалисти бившият премиер на Франция Мишел Рокар ясно заявява: "Не ме интересува единството. На нас ни е необходима яснота, а не синтез на лъжата."
Крайно време е БСП да се отърси от неистовата сила на клишетата и нелегалностите, с които сама се е оковала. Оттам идват повечето проблеми. От липсата на нормални за зрелите демокрации механизми за ставането на лидер. От идеята, че можеш да станеш лидер само ако някой те посочи. Хроничната липса на легитимност у повечето ръководители на партията ги кара постоянно да говорят за това утопично "единство", което май вече абсолютно нищо не означава. Ако се избира между единство и ясна идентичност, трябва да се избере второто. Единство без ясна идентичност води до изчезване. Ясната идентичност сама ще роди единството.
Въпросът за лидера на БСП никак не е маловажен. Това е въпрос за лицето и идентичността на партията. Но можете ли да си представите например френските социалисти да чакат някой отвън да ги спаси? Защо тогава тази представа започва да става почти нормална в средите на БСП? Ако левицата иска да има бъдеще, тя трябва да намери нормалните механизми, по които да решава лидерския си въпрос. Защото, ако всеки път се стига до сапунени сериали, БСП е обречена да превърне проблема си в постоянна слабост. Единственият начин да се избяга от схемата на призрачните подписки и развихрените интервюта е поставянето на нещата на принципна основа. Всичко останало е път без изход.