Няма връщане назад. Стигнал съм до критична за всеки социалист ситуация. Отдавна знам, че БСП се нуждае от радикална, почти хирургическа промяна, но от няколко месеца вече съм наясно, че тази промяна ще е болезнена, срещу нея ще има неистово съпротивление и, че настоящото ръководство на партията не дава пет пари за това, че левицата е натикана в блатото и вече е останала без глас. Обществените настроения срещу социалистите пък са такива, че хората по-скоро биха стъпили върху главите на давещите, за да им дадат милостиво бърза смърт, вместо да им подадат ръка, за да ги спасят от калта. Имам чувството, че всичко, което БСП прави днес е някакво надвикване с мощен ураган и посланията на левицата не стигат по никакъв начин до хората.
Типичен пример за това бе Националното съвещание на БСП в Сандански. Когато изчистих емоциите в себе си, когато се опитах разумно да прочета посланията на Станишев, разбрах, че той е казал немалко истини за сегашното управление, за неговата смазваща полицейщина и некадърност, за апокалиптичното състояние на общините. Факт е обаче и друго. Всичко, което Станишев казва вече не означава и пет пари за мен. Защото сегашният лидер на БСП нито има моралният авторитет, нито политическото самочувствие, нито достатъчно легитимност да стане изразител на трупащото се обществено напрежение срещу герберските безумия.
Социологическите проучвания ясно го доказват. ГЕРБ губи подкрепа, топи я по-бързо, отколкото се топи Северния полюс под натиска на глобалното затопляне, но БСП не мърда от скромните си десетина или малко отгоре процента. При това, ако бъдем честни – поне половината от този резултат е израз на политическа носталгия, а не на някаква осъзната подкрепа на Станишев и верните му отряди (всъщност верните десетина души, въпреки, че вярност по време на политическа криза историята просто не познава). В този коварен смисъл, съдбата така яростно прецака настоящият лидер на партията, че той сигурно си къса някъде старите статии от яд. Станишев днес говори верни неща, диагнозите му са точни, имитира обществена активност та пушек се вдига, очилата му проблясват ексцентрично пред камерите, но никой не си прави труда да го слуша и вероятно в близките две столетия никой и няма да го направи. Коварно, но справедливо.
Лидерът на БСП трябва да си плати заради това, че предпочете собственото си политическо самочувствие и комплекси пред съдбата на цялата партия. И дайте точно тук да не влизаме в схемата „ама как можеш да говориш такива неща точно сега, сега е важно да бъдем опозиция на ГЕРБ”. Точно сега му е времето за този разговор, защото без него ГЕРБ винаги ще бъдат три обиколки пред нас и при цялата им простащина и дебелоочие винаги ще намерят начина да ни се плезят гадно и отвратително. Ще кажа и още нещо. Бойко Борисов вероятно през ден ходи да пали свещички в манастира в Банкя, за да измоли от небесните сили Станишев да остане начело на БСП. Защото всеки ден в който този лидер оглавява партията е загубен ден за каузата на опозицията на това порочно и вече провалено управление.
След като вече установихме, че съм политически злобар и не съм в състояние да призная нищо от „доброто”, което БСП прави (в последните три месеца поне петима души ми споменаха нещо в този дух, но пък няма да изчислявам колко много повече мислят точно като мен), ще се опитам да въвлека тук една културна аналогия, която ми дойде наум. Като гледах неистовите опити на Станишев да се опита да върне вълната към себе си и неговите верни, но нечуваеми думи, изведнъж се сетих за Марсел Марсо. Шантава аналогия, ама цяла вечер не ми даде мира. Само да ви припомня - Марсо е този ексцентричен френски гений, който след Втората световна война възроди славата на пантомимата по цял свят. Малко след войната той създава култовия си образ Биб. Биб е странен герой, който се сблъсква с абсурда на живота във всичките му форми. Той е нещо като вечният неудачник, помитан ежедневно от торнадо. Станишев напомня на този ням аутсайдер. С тази разлика, че вече не е симпатичен. Известно време много млади хора в страната инвестираха своите надежди в настоящият лидер на БСП, но той ги проигра и окото му дори не мигна. Всъщност, ако трябва да бъдем честни – ще е обида за Марсел Марсо да сравняваме неговият най-велик герой със Станишев. Станишев е по-скоро нещо като анти-Марсо, злият мим, който се опитва да развесели или да събуди аудиторията, но всъщност я приспива в тежка политическа кома. И от тази кома няма събуждане.
Сега се сетих и за друго и дори настръхвам, защото културните аналогии много често по-добре от всички други обясняват обществено-политическите процеси. Възхитен от Марсо в началото на 60-те години поетът Веселин Ханчев пише специално стихотворение за него. Стихотворението е интересно и започва така:
В този театър няма шум,
както в театрите има.
С бяло лице, в тебеширен костюм
Биб играй една пантомима.
Белият Биб. Ням негатив,
снет върху черни декори.
Плащат на Биб да играй мълчалив.
Пляскат му, че не говори
Няма да ви карам да търсите образа на Станишев в римите, само ще отбележа, че дори и аз бих заръкопляскал, ако лидерът на БСП поне за миг замълчи и си свърши работата като партиен лидер. Не, излъгах. Той трябва да си отиде. Но това е страничен проблем. Подобно на мим обаче Станишев е лишен от глас, а действията му наподобяват комедия. От началото на годината БСП на хартия успя да свърши немалко работа – Епизод 4 „Силна община” (Ако го бяха кръстили „Завръщането на блондинките” убеден съм, че щеше да има по-голям успех), семинар в Хисаря, Национално съвещание в Пловдив, Национално съвещание в Сандански. Всеки път едни и същи думи, едни и същи лица, една и съща липса на смисъл. БСП като в класическа пантомима се е заклещила в самоповтарящите се действия, които не й позволяват да излезе от собствената си лоша реалност.
За пореден път в текст за БСП ще си позволя да наруша журналистическите правила и да вляза в лично откровение. Аз вярвам... не, всъщност аз знам, че БСП има енергията и волята да предолее комедийното си състояние на неудачник от пантомима. Това обаче ще стане едва след цяла поредица от болезнени самооценки, които си дължим. Защото БСП освен политическите отговори за бъдещето, трябва да даде и отговорите за близкото си четиригодишно минало. За бившите министри, които се скриха на топло в парламента. За милионерите от заменките. За забогателите и преялите по време на нашето управление. За предателството спрямо няколко незаобиколими леви идеала. За всички бездействия в определени сфери. За тракторите, багерите и други селскостопански явления. За загубата на изборите. Защото със загубата си пуснахме милиционерите на власт. И това е по наша вина, нека не се лъжем. ГЕРБ са противна партия, ама никога нямаше да спечелят с толкова много, ако не бяха хаотичните, необмислени и безумни ходове на ръководството.
Няма как да си дадем тези отговори без писъци, викове и рев. И винаги най-силния глас ще бъде на тези, които казват, че трябва да гледаме напред. Само, че в този си вид и състояние БСП няма никакъв път напред. Ама никакъв. Марсел Марсо щеше да знае това, защото хората на изкуството имат изтънчени сетива за обществените настроения. БСП ги е загубила, а ги загуби, защото направи смъртоносна серия от нечисти компромиси и отказва да го признае. Време е за промяна. Време е Биб да проговори. Ама не този Биб с истеричните очилца, защото неговото време отмина.
Белият Биб няма дом,
думи си няма даже.
Плаче бедният Биб мълчешком,
нищо не може да каже.
Станишев трябва да може да се разпознае и в тези думи. Ех, защо Марсо не е жив, от него щеше да излезе добър лидер на БСП днес. Той поне беше наясно с абсурдите на живота и знаеше как да ги посреща с усмивка и ведрина...
No comments:
Post a Comment