Българското черно и дясно икономическо фентъзи

В България човек може да се самоунищожи със свръхдоза дясна икономическа мисъл. Няма как да отворите вестник, слушате радио или да си пуснете телевизор без да попаднете на някой от новото поколение нежни икономически души, които твърдят, че са си татуирали Хайек на гърдите и Мизес на гърба. Те лягат и стават с цитати от Милтън Фридман и изпадат в полуоргазъм, когато споменат за Айн Ранд. Умишлено усложняват своя речник, защото сложността е необходима, за да се прикрие един прост факт – това, което те постоянно говорят изобщо не е икономика. Това е някаква мутирала форма на дясна идеология, разбрала, че може да оцелее в кризисните времена, единствено, ако се престори на експертна мисъл. С други думи да вземете нещо казано от десен икономист за наука е все едно да си въобразите, че порноактриса става за  монахиня.

Напоследък си причинявам душевния гърч вместо да издирвам в мрежата снимки на бразилки по бански, да следя развитието на дясната икономическа секта по нашите земи, защото съм трайно убеден, че точно този догматизъм може да унищожи България по-ефективно от атомна бомба. С други думи да четеш и обругателстваш десни икономически статии днес е висша проява на антитероризъм. Проблемът е, че медиите така изобилстват единствено и само с десни гледни икономически гледни точки, че в в един момент човек започва да се чувства като в капан – накъдето й да погледне има статии в които се казва, че икономиката ще рухне, ако заплатите си вдигнат дори и с 2 лева, че е проява на болшевизъм човек да мисли първо за хората, а после за пазара, че е съвсем нормално цените да растат, а доходите – не. Всичко това в един момент заприличва на мрачно и готическо фентъзи, защото описваният от тях свят е така подтискащ, мрачен и безнадежден, че е живо чудо как нямаме епидемия от десни икономисти с прерязани вени, отчаяни от заложеният в хората социализъм на мисленето.

Сега нека да се концентрираме върху сюжета действието. Последните 50 десни икономически статии, които съм чел започват по един и същи начин и описват сходна политическа драма.

Тя започва с това, че драконът на кризата бълва огън, а разстроеното му храносмилане унищожава банки. Този дракон, създаден от могъщите някога магьосници от Уолстрийт, е най-изобличаващото доказателство срещу тях и заради това те като един повтарят, че всъщност драконът си е бил наред, докато левите правителства не са се опитали да го направят вегетарианец и той е полудял от фискален гняв.

В дясната икономическа мисъл заради това съществува една далечна мистична заплаха – черните призраци на левите мерки се събуждат в далечината, а към тях са се присъединили легионите на демоните на по-високите данъци за богати. Тези тъмни заплахи дебнат в икономическия мрак, за да унищожат светлото царство, създадено в името на империатрица Айн Ранд, чийто герб представлява стилизирана фигурка на милиардер преминаващ по черепите на просяци и с гръмовно мото: „Бедните нямат Его, значи могат единствено да го духат".

Дясното фентъзи продължава с това, че Лордовете от банките също са притеснени, защото някакъв неясен и безподобен народ иска от тях да не вземат бонуси в години на криза, което, разбира се, е долен нагъл болшевизъм, понеже, ако банкер не хапне черен хайвер на закуска, това ще е краят на цивилизацията, каквато я познаваме. Банките, символът на добрината, състраданието и милосърдието, в десния свят хуманно се питат откъде ли бедните имат още пари и как могат да накарат тази банда от смотянаци да не вярва, че системно е крадена от Висшите икономически умове.

За да се противопоставят на гадните комунисти и демоните, които искат по-високи заплати, дясното фентъзи започва да чертае своята нова мистична утопия.

Каква ли е тя. Ами някакво утопично подобряване на бизнес-средата. Очевидно стомахчето на българския бизнес е така чувствително, че трябва да бъде галено от държавата с перце, благи министри, чиновнички в минижупи и данъци, клонящи към нула. Очевидно техни банкерски благородия, които тероризират три-четвърти от България, са така изнежени и стряскащи се от всяко мърдане на държавата, че ако всяка сутрин не отнемат апартаментите поне три хиляди души, настроението им се влошава за цял ден.

Никога няма да спра да се чудя как в дясното фентъзи един път не намери място дори и леко престорена загриженост за това как ли оцеляват обикновените хора в окото на кризата и психопатичните фантазии на кабинета? Но, не. Десните фентъзи-икономисти очевидно се интересуват единствено и само от бизнеса и то по същия начин по който някой таен фетишист на латекс може да мисли само за надуваемата си секс-кукла.

И заради това дясното фентъзи в многотомната си сага „Песни за готини богаташи и вечно мрънкащи бедни” постоянно ни повтаря, че единствено и само истинската конкуренция била път към истински, просветен, светъл капитализъм, който дори майка Тереза би благословила и одобрила като си даде всички пари от дарения в ръцете на банкерите.

Искам да попитам, ама сериозно? Някой някога да е виждал конкуренция в нейния чист вид? Защо, ако е толкова добра всички големи фирми се опитват да я унищожат и да наложат монопол? Ето това е голямата тайна – няма ли регулации, няма и конкуренция.

Милтън Фридман може да излезе от гроба си и да стане зомби от ужас, но това е тъжната истина. Единственото държавната намеса може да осигури пазар, който не се държи като масов убиец. Това е голямата драматургия на дясната фентъзи-драма, тя живее в собствения си въображаем свят и преглъща потайно като перверзник, чиято нелегална страст е станала ясна на целия свят. А и дайте да се попитаме друго. Обществото не се състои само от победители. Нима само победителите трябва да живеят добре? Нима всички останали са утайка, която да бъде тъпкана с ниски заплати, срамни доходи и абсолютната липса на перспектива?

Това, което дясното икономическо фентъзи никога не вижда е, че лузърите не са хора, които не могат да мислят. Те знаят, че са бедни не, защото нямат способности, а защото системата е направена така, че икономическата аристокрация с големите кинти никога да не допусне дори и разговор за промяна, дори и надежда за различен живот.

Но различен живот има. Всеки истински фентъзи автор ще ви го каже.

Кралствата се разрушават, магьосниците се оказват обикновени стари перковци, зомбитата биват победени и става ясно, че отвъд измислицата има нещо истинско.

Заради това ги е страх десните икономисти.

Те знаят, че в различния живот няма да има никакво място за тях.