Идеологическите
лъжи и измами за живота могат да придобият много форми във времена на криза.
Което е съвсем естествено - старите мошеници и анализатори, които ни пробутваха
политическите си токсични отпадъци, днес започват рязко да сменят тона, да се
отказват от предишните и думи и да анализират новия свят с разтревожен речник и
замъглени послания.
Това,
разбира се, се прави с една-единствена цел - обществено оцеляване и запазване
на ролята на постмодерни шамани в объркания
като лудост живот. Да не говорим, че днес битката се води за мозъците на
младото поколение, защото стана съвсем очевидно, че то отказа да вярва в
изтърканите като подметки стари схеми за света и потърси свои собствени пътища
за преодоляване на интелектуалната и политическа мизерия. Точно тогава пак се
появиха шаманите, които като пътни полицаи много внимателно следят във
виртуалния мрак да не би някой да тръгне по пътищата, които рано или късно ще
доведат до тяхното окончателно детрониране.
Типичен пример
за появило се от мъглата странно политическо същество е политологът Иван
Кръстев, виден шаман от новите български епохи, идеолог на големите кинти,
продавач на отровна политика в лъскава опаковка и последовател на школата „това
не съм го казал аз, казал го е лошият ми брат-близнак”. Тези дни големият
експерт изплува от тишината като забравена от Втората световна война мина и
даде разтревожено интервю за проблемите на младите хора в един свят, разтърсен
от жестока криза. Икономическите
проблеми за първи път от 1945 година насам свалиха маската на благополучието и отново разкриха всички онези черти на системата за които подозирахме, че
ги има, но бяха толкова добре гримирани, скрити и за тях толкова се лъжеше, че
човечеството колективно повярва, че май е улучило геополитическия джакпот и е
попаднало на планета в която нищо повече няма да се променя.
Младите
днес разбраха, че са лишени от бъдеще. Или, че в най-добрия вариант тяхното
бъдеще ще бъде с пъти по-лошо от това на родителите им. Няма общество, което
може да живее с такава мрачна перспектива.
Следвоенните
поколения бяха убедени, че бъдещето, което им предстои е бляскаво. Те вярваха,
че по-добрият свят е напред, ще го дочакат и ще могат да го подарят на своите
деца. Това се оказа най-голямата измама на 20 и на 21 век. Алчността съсипа
планетата и я захвърли отново в шизофренията на кризата. Заради това днес вече
Кръстев с тревога алармира, че „за една
голяма част от най-младите капитализмът се възприема като опасност, а не като
възможност”.
След това
обаче следва мълчание. А фраза като тази изисква обяснение. Нима наистина
опасността е само въпрос на възприятие? Когато скалата всеки миг може да рухне
върху теб, това само мрачен песимизъм ли е? И представлява ли наистина
капитализмът реална заплаха във вида в който се опитват отново да ни го
продадат днес?
Шаманът не
обяснява. Шаманът мълчи.
Вместо това
анализаторът прави странен пирует в ума си и се опитва да обясни общата тревога
с това, че младите са свалили доверието към държавата от своя дневен ред.
Разбира се, журналистът, който го интервюира изобщо не забелязва, че само
няколко абзаца по-нагоре Кръстев говори драматично различни неща – че младите
искат да живеят като своите родители, а те живееха в свят в който държавата
имаше силна роля, регулираше пазара и съществуваше като пазител на бедните, а
не като техен робовладелец с банков камшик в ръката. Тук не говорим единствено
за България, а за цяла Европа, защото интервюто се опитва да говори на едро и
глобално, въпреки, че вътрешните му противоречия са отровили цялата логика.
Кръстев
нарича новите млади „либертарианци” и ги разполовява – десни либертарианци (мразят държавата, защото
преразпределя) и леви либертарианци (мразят държавата, защото е полицейска). Описаната от него ситуация е
патова, защото според виждането му липсвала политическа алтернатива на
статуквото.
Дайте сега
пак да се концентрираме в този умствен гърч. Дори фактът, че съмнението е
излязло на дневен ред вече е алтернатива на статуквото. Недоверието само по
себе си не може да бъде съзидателна сила, но е индикатор не само за политическа
парализа, но и за активно търсене на нещо различно. То е белег за мислене върху
нова алтернатива и заради това прокламирането на „безалтернативност” намирисва
на манипулация. Тя е необходима, за може да бъде запушен разговора за това дали
самата система не е основния проблем на ядосания свят.
Обаче
разговор за това Кръстев просто не допуска. Виновникът, смята той, е на друго
място. Сега вече става интересно, защото
шаманът като някакъв анти-Еркюл Поаро открива вината у нещо, което младите
споменават с трепет – „социалната държава”. Според Кръстев обаче
политикономията (мисля, че само от споменаването на този термин десните
икономисти получават преплитане на червата) на социалната държава работела
срещу бъдещето на младите, защото родителите били похарчили парите на новите
поколения.
Значи така
– социалната държава съществува като яде парите на бъдещето? Ти да видиш! Не са
виновни борсите, финансовата спекула, достигнала до налудничави нива, тлъстите
банки и постоянната игра с парите на хората, а тази проклета и нещастна социална
държава, чиято гнусна цел е да не допусне хората да изпадат зад борда и да
измират от глад по улиците. Капитализмът е бляскав и готин, но опитите да бъде
омекотен, разбираш ли, са провалили всичко. Това е твърдение, което трябва да
влезе в класацията на най-големите идиотщини изричани от вида Хомо сапиенс.
Това е все едно да обвиняваш някой лекар, че ти е отрязал крака, за да те
спаси, вместо да остави гангрената поетично да те убие.
Кръстев е
заприличал на извратен вариант на соцреалистичен писател. Живее в една
реалност, а трябва да описва съвършено друга, защото така му налагат
източниците му на финансиране. Някои от основните проблеми той ги е описал
добре – абсолютното неравенство в достъпа до образование, което вече е
обществен факт. В епохата на бързите комуникации, бързите компютрите,
социалните мрежи и светът като глобално село, изведнъж се оказа, че децата на
елита могат да бъдат мобилни, образовани и добре облечени, а на всички останали
им се предлага избор като какъв точно обслужващ персонал искат да работят.
Точно това неравенство един път взриви света и бъдете убедени, вторият път ще
стане по абсолютно същия начин. Кризата издуха мъглата и се видя, че бъдеще
имат само богатите. Ето това не искат да приемат младите хора в Европа. И това
не е някаква безкрайна левичарска завист, а просто неприемане на факта, че си
обречен да стоиш на едно място, само, защото не си бил роден в семейство на
милионери.
Именно
липсата на идея за различно бъдеще е генератор на огромното недоволство.
Кръстев обаче е доста далеч от този извод. Той описва липсата на бъдеще като
постоянен факт от пейзажа оттук-нататък. Интересна и самоубийствена позиция. Тя
предполага, че новите поколения едно след друго ще бъдат от идиоти, които
никога няма да пожелаят да променят статуквото и да родят идеология, която
възкресява бъдещето по светъл и истински начин. А това е все едно да разчиташ
Земята да спре да се върти.
Не знам
дали шаманът съзнава, че описва едно състояние, което спокойно можем да наречем
„перманентен апокалипсис”, а е ясно, че светът не може да изкара безкрайно
дълго в състояние на такава богословско-политическа неяснота.
Интервюто
на Кръстев е дадено в разтревожен тон, с мъглива политическа надежда думите да
надделеят над реалността. Това е шаманизъм в изчистен вид.
Мирча
Елиаде в своята великолепна книга „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза”
се беше опитал да даде една странни и интересна трактовка на това явление.
Елиаде се опита да измъкне шаманизмът от обичайните дрънканици за
мистико-магичните преживелици и да го опише като културен процес. Шаманът
съществува като културна фигура единствено в свят, който предстои да се случи и
да създаде своя нова цивилизация. Той е нещо като проповедник насред нищото, от
който би трябвало да възникнат новите символики и новите идеи. Кръстев обаче е
черен шаман, защото се опитва да ни убеди, че нищото е единствената позната
реалност и трябва да свикнем да живеем в световна мъгла, защото бъдещето ще е
толкова страшно, че е по-добре да се концентрираме в наястоящето.
Ето защо в
края на това мъчително, комплексирано и шизофренично интервю аз се почувствах
свободен и оптимистичен. Щом Кръстев го е страх от бъдещето, значи чува в
далечината нещо, което не му харесва.
Как да не
очакваш с радост новия свят, който е изплашил толкова Черния Шаман, че той е е
бил готов да изговори толкова глупости само и само да се защити от светлината,
която идва...
No comments:
Post a Comment