"Сексът и градът" протест style

Тези дни понеже предимно чета втората трилогия на Робин Хоб за Фицрицарин, придворния убиец (мащабен труд в който има странна магия, дракони, пророци, интрига, но и много драма, ама не в лигавия смисъл или в психарския на "Игра на тронове") ме хвана леката градска паника, че изпадам от борда на политическия кораб, понеже съм зарязал любимото си занимание - да чета спорове на протестъри из бездънното Фейсбук-пространство. Така де - човек трябва е в час с размислите на прелестните, невероятните и небесните, че като дойдат на власт да е наясно кога точно ще пратят полицейски патрул да го прибере поради невписване в естетическите стандарти на времето.

Зачетох се из патетичните текстове на фейсбук страницата на "Протестна мрежа". Само едно уточнение - когато това образувание се създаваше през август не му обърнах особено внимание, защото лятото изглеждаше безнадеждно дълго и прелестно, за да губи човек време с поредните признаци за лудост на епохата. Сега реших да попрочета малко за него и ето ти първата подводна мина. Освен публично обявените 5 или 6 имена дори и да имаш опит като криминалист трудно ще откриеш кьорав друг член на това нещо. Да не говорим, че в несвикналия ми поглед лично на мен ми е много трудно да отлича Протестната мрежа от Реформаторския блок. Или, ако трябва да сме в съзвучие с телевизионния дух на времето - Реформаторския блок е нещо като хард-порно канала, а Протестната мрежа е софт-варианта на всичко това, очевидно предназначена да засмуче по-широка аудитория, ако може. Ама поне половината от имената на Протестна мрежа съвсем не са невинни граждани, а са част от структури на партии от Реформаторския блок или свободни виртуални костовисти, които да ви кажа, за още по-лош вариант от организираните такива.

И точно на тяхната страница се натъкнах на толкова напрегнати розови диалози, че са зачудих дали пък протестърите не са привлекли за свой консултант Кандис Бушнел, жената, която извади от гъвкавото си въображение "Сексът и градът" като продукт за масов удар срещу колективното мъжко самочувствие.

Очевидно е, че това, което наричаме протест е разделен на три групи, които се чудят как да се обяснят в любов една на друга.

Първата от тях са Шаманите. Говорим за яростни антикомунисти, които щом чуят за Ленин, търчат към първата църква да се ръсят със светена вода и хвърлят слюнки из нета от ярост. Тези са типичния електорат на Реформаторския блок, които са мистично-романтично ориентирани и общо взето често се отнасят почти в богословски въпроси от типа дали комунистите трябва да бъдат екзекутирани моментално щом бъдат видени или първо кожата им трябва да бъда одрана, космите оскубани и чак тогава екзекутирани.

Втората от тях са Гаднярите. Това са феновете на ГЕРБ, които като садо-мазо мастъри обичат да говорят от позицията на силата. Те се отнасят с леко пренебрежение към реформаторите, защото в техните очи реформаторите не могат да вземат и 50 гласа, ако бъдат оставени сами на себе си. Понеже са ултраси на Бойко гербаджиите-протестъри са редовен проводник на това, че само Б.Б може да свали кабинета от власт и яростно обругават всички, които не го разбират. За да се впишат в протестния мейнстрим са усвоили малко десни моралистични клишета, ама често ги ползват вън от контекста поради, което тези пичове са ми любимци в дискусиите.

И третата група можем да определим като Свободни електрони. Те се мотаят в състояние от приповдигнат, направо екстатичен възторг до разтърсваща и мракобесна меланхолия и всичко това в рамките само на 5 минути. Непостоянни са, протестират заради самия протест, защото иначе няма да знаят какво да правят и общо-взето са най-симпатичната група от всички, но нейната малобройност я прави почти пренебрежим фактор в дискусиите.

Между трите групи тече някаква форма на любов, или казано с речника на Кари Брадшоу - пърхат им пеперудки в стомаха, ама точно като героини от "Сексът и градът" те си нямат доверие, понеже и трите групи знаят, че са натрупали повече политически и емоционални партньори през годините, отколкото минава за обществено приемливо. И заради това дискусиите се отличават с един напрегнат дух, едно постоянно дебнене из засада, чести мелодраматични обвинения, после яростни проклятия, сдобрявания през сълзи, блогърски хлипания и най-накрая всичко завършва с полуоргазмен вик: "Оставкааааааааа".

В трите или четирите серии от "Сексът и градът", които съм гледал по принуда, винаги ми е правило впечатление екзистенциалното усилие на четиритте приятелки да се убедят една друга, че въпреки, че са на вече на възраст, те все още са незамени за ритъма на сексуалния живот в Манхатън. Точно същото прави в групите си протестърското движение. При тях надъхващите разговори между четиритте буржоазки са сменени от лигавите блогърски статии, които "Дневник" фабрикува на конвейр, които винаги се въртят около това, че времето е сега, мястото е сега, слънчогледите могат да гледат надолу, но пък оргията може да почне в същия миг.

Според мен колективният психоанализ из "Протестна мрежа", конспиративната ядка на протестите, показва точно това. Целите и смисълът са изгубени, клишетата вече не работят и единствено остава мечтата, че един ден трите групи - десни, гербери и свободни електрони ще се открият в една съвършена любов и ще превърнат жълтите павета  център за свободна любов и постоянни избори.

Благодарение на тези дискусии, разбрах, че костовистите и герберите всъщност се обичат. Тези приказки за полуотворената врата на спалнята на РъБъ (реформаторския блок) към ГЕРБ не са отказ, а просто любовна игра. РъБъ го играе най-скромната и свенливата от "Сексът и градът" Шарлът. Искат да си вдигнат цената със загадъчност и недостъпност, въпреки, че вече са си купили секси-бельото за първата брачна нощ. И сега ни остава само да видим дали през първата брачна нощ един ден ще боли.

А свободните електрони? Те ще гледат отстрани. Вече и без това са свикнали. А и какъв розов роман ще бъде, ако няма един воайор под ръка?

Кандис Бушнел щеше да има много сюжети за писане. 

Многооооооо.