Младите
българи са живковисти! Пропаднали комуняги! С това усещане за света може да
остане човек, ако тези дни чете интернет-дискусии около изтеклите данни от едно
проучване на НЦИОМ. Проучването е озаглавено по начин по който те кара или да
поискаш да си изкъртиш сам зъбите с чук или поне да изпиеш каса бира на гладен
стомах - "Образованието за комунистическия режим и европейските
демократични ценности на младите хора в България днес.
Заглавието
формулирано по този начин е продукт на съвсем дребна идеология, но ще оставим
това настрани. По-важни са изтеклите данни, които хвърлиха в смут
антикомунистическите птеродактили и накараха десните блогъри да излязат от
обичайното си състояние на обсесивно-компулсивно разстройство и да заблъскат
черни и тежки текстове за безочието на младото поколение. Топлюбимецът на нета
Иво Инджев потъна в креативни бездни и направо поиска младото поколение, което
не се вписва в неговите норми да бъде затворено в...риалити-шоу, което да се
играе по онези старите политически правила.
Яростта на
описанието дойде от това, че 18 на сто от младежите са обявили в това
проучване, че искат да живеят по времето на Живков. Цифрата не е особено
голяма, но все пак е стабилна, особено на фона на това, че младото поколение
дори и да иска няма къде да прочете смислена и обективна версия за това какво
се е случвало в най-близкото ни историческо минало.
Но нека да
приземя топката. Съвсем няма да твърдя, че тази цифра сама по себе си може да
означава нещо. Според мен тя не означава.Защото за младежите Живков е фигура,
която се родее с Мики Маус - тоест същество от някаква алтернативна анимационна
вселена, така че изобщо не схванах депресивността на десните изводи. За
родените след 1990 година Живков не е същество със стряскаща реалност, а нещо
като исторически комикс-герой, който се споменава в скучните предавания по
телевизията. Той е изчистен, еднообразен и скучен като всяка историческа
фигура, а за поколенията несъвпаднали по време с него съществува единствено
като име. Точно, както за нас съществува Наполеон например.
Да не
говорим за това, че за младите вероятно е и вид бунт към днешния свят да кажат,
че им се живее в миналото. Този свят, днешния, независимо, че е опакован в
гламурното "демократични европейски ценности" е пълен с неща, които
могат да вбесят един човек. В този смисъл изобщо не схванах обвиненията, които
прочетох, че образователната система се е провалила в преподаването на
комунистическия режим. Тя дори и да иска не може да изучи младите за него,
защото бъркотия има само в главите на тези, които са живели по време на режима,
а не в тези, които трябва да учат за него.
Ние искаме
от младите да са по-добри от нас и по някакъв мистериозен начин да изчистят
сенките на виновното минало. Няма как да стане. България като общество няма еднозначно
отношение към комунизма и никога няма да го има, просто, защото крайното
отрицание и крайното възхваляване са като два електрически полюса неспособни да
се докоснат. Пълна простотия е да използваш данните от едно такова проучване да
искаш да направиш учебниците по история най-скучното нещо, което някога е
раждано, защото искаш да цензурираш миналото въоръжен с блясъка на
"европейските демократични ценности".
А какво
възмущение се разлива от факта, че за близо 86 на сто от младото поколение
полският профсъюз "Солидарност" бил нещо абсолютно непознато. Пак
морален фал. Съдейки по последните резултати от полските избори - две трети от
поляците също не искат да си спомнят за "Солидарност". Вероятно
романтично си спомнят за първите дни на съпротивата и с отвращение за времето,
когато съпротивата идва на власт, защото сега "Солидарност" се намира
вън от парламент, власт и съзнание. Убеден съм, че младото поколение трябва да
е наясно за "Солидарност" като една от най-големите организации и
инициативи започнала реална съпротива срещу комунистическата власт в Полша, ама
това няма да стане със социологически заклинания и драматично изкривени лица,
които пръскат птеродактилски антикомунистически плюнки.
Аз лично
най-много се изкефих на възмущението, че за 87 на сто от младите хора
"Задочни репортажи" на Георги Марков не означават абсолютно нищо. Ох,
знам. Тъпо е да си от дъргава, която си има една-единствена дисидентска книжка
и е развява под път и над път. Това е и проблема - ако България имаше дисидентска
литература, нямаше да набиваме в главата на младото поколение един-единствен
текст и да леем сълзи, че те не го четели. Ако в България бе имало ясна
интелектуална съпротива, както в Русия например, нямаше да сме в такъв дефицит
на книжки, които да ни обясняват колко е бил противен комунизма и как
свободните съвести на епохата, макар и ловували с Тодор Живков, са се гърчели в
екзистенциална криза на политическо безсмислие. Всъщност - само не си
помисляйте, че иронизирам Марков. Напротив - аз го харесвам като писател.
Навремето съвсем случайно налетях на "Жените на Варшава" и то още
преди да знам кой точно е Георги Марков и досега намирам тази новела за
влудяващо великолепна, въпреки по-късното желание на автора да натовари този
свой разтърсващ текст с политическа дълбина. Не е така. "Жените на
Варшава" е силно произведение, понеже говори за човешката душа и нейната
изолация, а това е тема, която стои над политиката. Политиката щеше да убие
тази книга за днешните поколения, а сега на тези, които им се чее винаги ще им
е интересен сюжета, въпреки, че времето за което е писан вече го няма.
Но това, че
Марков е добър писател съвсем не означава, че трябва да караме децата насила да
поглъщат неговите произведения. Най-добрият начин да унищожите завинаги Георги
Марков е да се опитате да направите книгата му задължителна в училище. На
следващото проучване 95 на сто от младите ще кажат, че никога няма да я
прочетат...
После
прочетох малко повече - видях, че около спонсорите на това събитие фондация
"Конрад Аденауер", разни друга параполитически организации, сложили
си маски на граждански субекти и ми стана съвсем ясно как точно ще бъдат
използвани резултатите от това проучване.
Тъпото е,
че с подобни данни ще се опитат да насядат една историческа гледна точка, която
има своите основания, но съвсем не е единствената. Ние не можем да правим от
училищата лаборатории за това каква степен на политизация на историята могат да
понесат учениците. Дори в пристъп на злоба си казах, че искам да видя държава в
която учебниците по история са изцяло антикомунистически, защото тогава
училищата ще станат най-големия инкубатор за леви радикали. Но това е само
кротък, протестен образ. Ние не сме постигнали мир с миналото и не се очертава
да го постигнем, а това обрича младите поколения на историческа слепота,
независимо какво си мислим. Даже е живо чудо, че 18 процента искат да живеят
при Живков. Трябваше да ги питат колко от тях искат да живеят на Марс - сигурно
процентът щеше да е още по-голям.
И на мен
нямаше да ми се живее в държава в която птеродактилите обсебени от мизерията на
собственото си минало искат да ми промиват мозъка с техните клишета...
No comments:
Post a Comment