Поредната
политическа бутафория се разигра вчера в центъра на София. В изблик на
обществено и културно безсилие протестърите разиграха пародия на
деветосептемврийска манифестация. Това е пореден опит за търсене на злостна
конфронтация, за изостряне на страстите, за насаждането на историческа лудост в
нашето общество.
Всъщност
сблъсъкът около 9 септември не е някаква особена новост. Тихата мъдрост на
Милан Кундера гласеше, че всъщност бъдещето не е интересно на никого, защото то
е стерилно и съществува само на думи. Истинската битка винаги е само за
миналото, защото то е интересно, кипящо и пълно с живот. И заради това
политиката никога не е била да имаш проект на бъдещето, а се крепи на това да
имаш обяснение на миналото.
Днес обаче,
трябва да го отбележим, внучки на активни боркини, синове на старата
номенклатура, роднини на стария комунистически елит, бяха в ядрото на
пародийната манифестация Заради това е трудно да се приеме нещо такова. То е
белег за подлостта на времената в които живеем. То е знак за подмяната на
ценности и за гаврата с историята, защото хората, които са вярвали в 9
септември и са платили с живота си за тази вяра, не заслужават презрение, а
възхита.
Особеното сега
е, че конфронтационните гласове са по-яростни, защото малцинството си е
въобразило, че гласът му трябва да диктува политическата мода. Но никога, ама
никога не става така.
Колкото
по-яростно се отрича една дата, толкова повече тя не само се превръща в
монументална, ами става и безкраен извор на вдъхновение. И проблемът не е само
в това, че 9 септември е бил и не може да бъде изтрит от историята.
Проблемът (за
протестърите) е, че при същото ниво на подлост, 9-ти отново предстои...
1 comment:
Щуцер, гледам че си експерт по офшорките, ще ме светнеш ли за тази дето купи Доверие?
Post a Comment