От
древногръцките трагедии в колективното несъзнавано на западната цивилизация е
влязло усещането за витаещ ужас, когато съдбата ти е предначертана, божествено
оркестрирана, а ти нищо не можеш да направиш, за да спреш ужасната катастрофа.
По-късно Габриел Гарсия Маркес повтори същата формула в кратката, но
предизвикваща ледени тръпки по гръбнака книга "Хроника на една
предизвестена смърт". В нейният влудяващ сюжет се оказва, че всички хора,
без да искат и да го желаят, се оказват пленници на социалните си роли и това
води до едно убийство, което се оказва като проклятие.
Не е
необходимо да се позоваваме на литература, когато говорим за отношенията между
ГЕРБ и Реформаторския блок, но е задължително да обърнем поглед към
митологията, защото макар и в миниатюрен вид, макар и по български
скандалжийска, псуваческа и интригантска, тук виждаме предначертаната
катастрофа за която абсолютно всички знаехме, че е неизбежна.
За
митичната коалиция между ГЕРБ и "автентичната" десница започна да се
говори още от летните протести през 2013 година, които извадиха зомбито на ДСБ
и СДС от политическата пръст, за да възкръснат те за нов живот под името
Реформаторски блок. Още тогава инженерите на десницата знаеха, че новото им грантово
образувание е твърде хилаво, хибридно и измислено, за да може да се пребори
самичко за властта в страната. Ето защо бе замислен един парламентарен епос в
който ГЕРБ и РБ правят стабилна дясна евроатлантическа, умна и красива коалиция
и управляват оттук до края на сериала "Дързост и красота". Но още от
края на 2014 година, когато се съставяше настоящото правителство, всички
анализатори, които бяха запазили присъствие на духа, неунищожени от алкохол
мозъчни гледки и банкови сметки, неопетнени от траншовете на "Америка за
България" бяха наясно, че РБ няма да оцелее повече от година в мощните
парламентарни прегръдки на ГЕРБ. Повечето хора си даваха сметка, че
разрастването на коалицията до някакъв парламентарен Франкещайн, сдобил се с
патриотични лапи и абевейски нокти, е подписване на смъртна присъда на
"традиционната" десница, която ще е принудена след съвсем малко време
да търси ново тяло за десния дух. Но инстинктът за власт е по-силен от
инстинктът за самосъхранение. И заради този самоубийствен порив стигнахме до
една невероятно телевизионна сценка.
Миналата
седмица едвам надигналите си от леглото отрудени хора на България в най-ранни
зори станаха свидетели на психотрилър с елементи на ужаси. В сутрешния блок на
една от националните телевизии прехвърчаха картечни изстрели между депутата от
РБ ген. Атанас Атанасов, чийто лошо настроение можем да отдадем или на
недоспиване или на тежко изкарана вечер и политическият джихадист на ГЕРБ Цвета
Караянчева, която трябва да кандидатства за "Гинес" за най-писклива
атака срещу политически противник. Атанасов и Караянчева се изпокараха по
възможно най-класическия начин. В него имаше оттенъци на онзи драматичен
скандал от "Чичовци" между булка Варлаамица и булка Салямсъзка, които
си разменяха фрази от типа: "Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш!".
В почти същото се обвиняваха реформаторът и гербаджийката. Единият изхождаше от
позицията, че Радан Кънев ходи по водата и всеки негов ход е описан в Библията,
а другата се озаряваше от божествен пламък, подхранван от вярата, че Цветан
Цветанов е проявление на всички божества накуп. Благодарение на телевизията
днес вече вътрешнокоалиционните скандали получават статут на риалити. Те
получават плът и ярост, отпечатани в желанието на отделната електорална
единица, станала случаен свидетел на крясъците да се метне от 11-ия етаж и да
отлети към топлите страни, където политиката не е станала толкова медийна.
Описваме
тази сценка, за да припомним какво се случи. След като през декември ДСБ обяви,
че излиза в опозиция, но остава в Реформаторския блок, българската политика
заживя в психиатрична конвулсия. Стигна се до Национална конференция на ДСБ,
която потвърди със свое решение тази официална шизофрения. Оказа се, че
колективния десебар обича да живее като котка на Шрьодингер. Това е онази
митологична котка, която според квантовата физика може да бъде едновременно
жива и мъртва, защото във вселената не всички процеси са урегулирани докрай.
Това, което ДСБ не предвидиха е, че с подобно решение те отварят гарда си за
мощно политическо кроше, защото състоянието на неопределеност не може да бъде
проточено до безкрайност. Точно от това се възползваха депутатите от ГЕРБ Цвета
Караянчева и Александър Ненков, които свикаха пресконференция в парламента и
призоваха премиера да изрита всички кадри на ДСБ от властта. Двамата недоволни
изнесоха доста интересни данни за това, че кумът на Радан Кънев има договор с
"ТЕРЕМ" за правни услуги, въпреки, че дружеството си има цял отделен
юридически отдел.
В медиите
пробляснаха светкавици, защото някои от тях предположиха, че това е солова
акция, нещо като изблик на недоволство на пролетариата на ГЕРБ, които не искат
да търпят повече надменните и арогантни аристократи от ДСБ. Други видяха зад
акцията кукловодските ръце на Цветан Цветанов, който с този ход хем удрял
реформаторите, хем поставял премиера Бойко Борисов в шах. Самият
министър-председател преобърна всичко в театър. Оплака се, че докато капитанът
на кораба е в Брюксел екипажът вдига бунт на кораба. Но пък всички заподозряха
някакъв политически маскарад, защото Борисов се оказа неочаквано добре подготвен
с аргументация срещу ДСБ. Обяви, че той има споразумение с РБ и щом ДСБ са още
в него, то те все пак са участник във властта.
Именно тези
обвинения и изстрели от фронта на коалиционната война доведоха до голямата
драма между Атанасов и Караянчева в ефир. От нея остана детайл, който може би
убягна на широката публика. Гербаджийката обвини Атанасов, че част от репликите
му са платени от Михаил Миков, а костовистът излая, че е наясно, че ГЕРБ са
тези, които се опитват да си подредят председател на БСП. Така от един
вътрешнокоалиционен спор изплуваха толкова много демонични паяжинени нишки с
които се е оплел политическият живот на България, че човек много лесно може да
стане теоретик на конспирацията и да получи Нобеловата награда за лудост.
Но дори нобелов
лауреат едва ли може да бие реакцията на ДСБ. Изведнъж се оказа, че отговорност
за техните кадри не носят самите те. "Кадровата политика е изцяло
отговорност на правителството и премиера. Нашата отговорност имаше лимит - ще
стане ли съдебната реформа според юлския компромис. Като не стана, като се
подиграха с подписите си ние отговорност не можем да носим", обясни Радан
Кънев и всеки, който успее да открие логика в това ще бъде награден с ретуширан
портрет на Иван Костов за умелия нюх. Десебарите бяха натикани в ъгъла, защото
този кукувичи навик да снасят яйца в чуждо гнездо започна да става очевиден и
да оформя тънката червена линия на едно формация, която живее единствено в
името на властта и се захранва със своето безгранично лицемерие. Заради това
психодесните реагираха по единствения им познат начин - впрегнаха цялата си
медийна мощ, извадиха от нафталина анализатори, които да ги възхваляват, да им
пишат оди, отново и отново да ги изкарват моралната компонента на българската
политика, въпреки, че това отдавна звучи като психарски виц. Самият Радан Кънев
тръгна на дълго телевизионно турне да се обяснява, въпреки, че неговите тиради
звучаха като учението на дзен-философ, прекалил с водката на цар Киро. И
всъщност нищо не каза. Защото в този драматичен спектакъл няма добри и лоши.
Всички са лоши.
Зад цялото
това театралничене изниква една много по-проста версия за нещата. Няма
конспирация, няма лабиринт, няма нищо сложно. Просто ДСБ и ДПС почнаха битка за
сърцето на ГЕРБ. Реформаторският блок няма никакво намерение да се отдалечава
от властта повече на няколко сантиметра. Това е тяхната идеята за флирт, нещо
като еротичен танц, който да накара отсрещната страна да ги желае повече. ДПС
пък се държи като ориенталска ханъма, скрила лице в парламентарните банки, тя
само чака нейният час да дойде и да се дореди до първа съпруга в коалиционния
харем. Когато днес реформаторите стенат как са били прелъстени и изоставени те
обикновено премълчават това, че от ден номер 1 се знаеше, че това не е
коалиция, а харем. И че в този харем има тайна съпруга, която се крие зад
кулисите, но е там и е незаобиколима.
Заради това днес играта на недостъпност
на ДСБ завършва с телевизионен хленч. Защото традицонната десница предчувства,
че ще трябва да се раздели с поредното си тяло и да търси следващото
превъплащение след като мине през света на мъртвите. А ГЕРБ вече точат лиги по
следващите кандидати за харема. И тези кандидати трябва да са камикадзета, ако
повторят любовните стъпки на ДСБ.
Но в българската политика по-силен от инстинкта
за власт май завинаги ще остане инстинктът за самоубийство.
No comments:
Post a Comment