"Краят на Путин: наблюдаваме го в реално време".
С такова заглавие примлясна с очи проф. Евгений Дайнов миналата събота, когато световните медии настръхнаха. В Русия се случва преврат. Дмитрий Пригожин яхнал военен джип превзема град след град - Ростов на Дон, Воронеж, Тула и ще се паркира пред Кремъл, където гръмогласно да арестува Шойгу, Герасимов и Путин, да почерпи насъбралите се фенове със студена водка и да установи нова политическа ера на Червения площад. Знам, че това звучи като сериозна гавра, но ако човек си направи труда да проследи експлозиите на психодясната мисъл у нас по някое време щеше да остане с впечатлението, че Пригожин е движен от божествена мисия да установи либералната демокрация в Русия и моментално пред Кремъл да се направи гей-парад. Точно заради това цитираме проф. Дайнов. Защото в статията си, написана преди да стане ясно, че преврат няма и, че динамиката между Путин и Пригожин е твърде сложна и много по-многопластова отколкото са в състояние да осмислят офисните полумислители, той вече тържествува за разпадането на Русия на отделни княжества или мини-държава и за изчистването на европейския хоризонт от тази държава, която го държи постоянно тревожен, трескав и некъпан. Всъщност професор Дайнов е лесна мишена за шега. Още от 2014 година той като самотен пророк в пустинята се рее в облаците и предсказва крах на рублата, обезценяване на руската икономика, пълен крах на Путин, гладни бунтове в Москва, въстание на отрудените мужици. Досега коефицентът му на успеваемост е нула. Аз лично си спомням едно негово умотворение, че съвсем скоро ще му е по-евтино да облепи стените си вкъщи с рубли отколкото с тапети. Но не съм сигурен дали е събрал кураж за това свое интериорно решение...
И така в мига в който светът беше разтърсен от неочаквания метеж на Пригожин или пък на политическият му театър, човек вече да не знае на какво да вярва, се оказа, че в България няма нито един човек, който да може реално, хладнокръвно, обективно и задълбочено да вникне в процесите, които се случват в Русия. По телевизиите - парад на идиотите. Видях всякакви форми на заклеймяване на Русия, на вещаене на исторически апокалипсис и гръмотевично поражение, но не намерих никой да обясни както трябва и явлението "Вагнер" и какво може да означава походът на Пригожин към Москва. Вероятно е поетично да виждаш в човек като Пригожин вестител на промяната, но много хора в самата Русия изведнъж си дадоха сметка какво би означавала подобна смяна по върховете на властта. Просто напреженията в руското общество съвсем не са по остта "за" и "против" войната, а са разделение за това каква трябва да е тактиката и подхода на Русия в Украйна. Не видях в нито една медия някой да се опита да обясни това. Всичко беше един усреднен Евгений Дайнов, който се слюнчи и сополиви от радост, а след това, когато махмурлукът идва, е твърде влюбен във виденията си, за да се откаже от тях.
И покрай изборите в Турция, и покрай вчерашната ситуация в Русия стана болезнено ясно колко неадекватни са медии, журналисти, политици и анализатори у нас и как това, което се предлага на българския данъкоплатец е всичко друго, но не и журналистика. Да живееш в самоизмислена реалност, да представяш желаното за действително, да нямаш дори минимум познаване на ситуацията в Турция и Русия и предричаш резултати, които нямат нищо общо с реалностите, да се давиш в жалък възторг и патетизъм, това накратко са медиите у нас. И ние имаме голям проблем, защото ги финансираме от данъците си, а те обслужват единствено фетишите на ДБ и ПП. Толкова категоричен разрив с действителността не е имало и по времето на комунизма. Ние живеем във втори комунизъм, но без придобивките, уви.
Ако бяхме получили хладен анализ на ситуацията той може би щеше да изглежда по съвсем друг начин и да ни вкара в съвсем друг коловоз на мислене. Но сега след като всичко приключи, добре де, без съновиденията на полулибералната интелигенция, вече можем да се опитаме да кажем няколко хладнокръвни думи за това какво се случи в Русия и как ще се отрази това на войната, света и всичко останало.
Не претендирам, че съм познавач в технологията по овладяване на власт чрез преврат. Но от едно много яко книжле навремето, наречено "Техника на преврата" на Курцио Малапарте съм научил, че основната идея на един преврат е да е бърз, светкавичен, изненадващ и коварен. Като искаш да сменяш власт не я удряш в петите, а се целиш в сърцето. Не превземаш Ростов на Дон, а директно вцепеняваш Москва.
Тоест Пригожин е искал да прави всичко друго, но не и преврат.
Може да е било демонстрация, може да е бил политически рекет, може да е бил някакъв театър, но преврат в никакъв случай. Да, знам, много евроатлантическо е да чакаш перките на хеликоптера в Кремъл да се въртят, за да отведат Чудовището в Северна Корея, ама техниката на превратите не работи така. А с 25 хиляди души дори и да искаш военен поход е трудно се направи. Въпреки, че по едно време видях градските съвести така да митологизират "Вагнер", че наистина очаквах като минимум да пратят, поне тук, доброволчески батальон да помага в превземането на Кремъл. Но пак се оказах разочарован.
Това очевидно щеше да е първия преврат в историята на планетата, който се следи в телевизионен ефир, а колоните на "Вагнер" се движат по магистралите подобно на армията на Юлий Цезар преди да влезе в Рим. Поправете ме, ако греша, но когато искаш власт не пускаш безкрайни съобщения в Телеграм, нито пък даваш време на отсрещната страна да се подготви, да реагира, да те причака и да те обезвреди. При всички положения имаше натрупано напрежение, но начинът по който се неутрализира издава някакво по-различно и многоходово мислене. Да, ние живеем като заложници на дивотията на сутрешните блокове, но в реалния свят все още има хора, които са в състояние да погледнат отвъд привидностите.
Тоест целият парад на Пригожин изведнъж рязко се превърна в политически спектакъл. Нека да не избиваме в конспиративни настроения и да не казваме, че това е измислено предварително. Но при всички положения цялото, абсолютно цялото руско общество по този зрелищен начин беше изправено да вземе в ума си решението - кой искате да управлява?
Защото видях как дори открити противници на Путин застанаха зад него. Либералната интелигенция бързо калкулира къде е по добре - при режим на Путин или при власт на Пригожин. При Путин те имат лукса да бъдат величаени като "противници на Путин", при някой друг никой няма да им дава думата, а направо ще търкат наровете в затвора. В такива телевизионни мигове човек бързо си дава сметка за реалностите. И съм убеден, че клокочещото напрежение в руското общество се поуспокои. Нищо не охлажда страстите така както идеята, че гражданската война може да те връхлети изневиделица.
Защото в деня на похода на Пригожин изведнъж консолидацията се оказа факт. В момента в който всички очакваха Русия да затъне във вътрешен хаос, се оказа, че нищо от това, което евгенийдайновците прогнозираха не се доближава да истината. И това е опасно. Най-вече за България. Защото затънали в телевизионен банализъм и убийства на мозъчни клетки ние сме обречени да останем държава без визия, без стратегически поглед за бъдещето, обречени винаги да бъдем икономи и лакеи в геополитическото статукво. Но, за да имаш поглед напред трябва да си наясно с реалността. С телевизионната помия с която постоянно ни захранват ние винаги сме обречени да бъдем в ролята на жертви на заколение. Добре поне, че са комедиите на проф. Дайнов.
Че в този мрак все пак трябва да има над какво да се посмеем.
No comments:
Post a Comment