Май без да е обявявано официално в страната ни тече суперактивно световно първенство по геополитическо слагачество и извиване на гръбнак пред Посолството. Вчера в него солидна заявка за първото място записа бившата вицепремиерка, екс-вътрешна министърка и предишен посланик в Израел Румяна Бъчварова. Тя обяви, че след като ще сменяме 3 март като официален празник, то може би трябва да прекръстим и храм-паметника "Св. Александър Невски", а после да се отдадем на преименуване на улици, защото очевидно точно това е най-големият проблем на България и нищо друго няма значение...
Дъщерята на бившият главен редактор на "Отечествен фронт" Генчо Бъчваров (ама само какви отрочета са произлезли от тези тежки фамилии) по никакъв начин не е иноватор. Политическите игрички с името на храм-паметника съществуват още от зората на миналия век. През 1916 година правителството на Васил Радославов решава да преименува храма на "Св. Кирил и Методий". Конюнктурната тъпотия се задържа само 4 години и през 1920 година старото име е върнато. Но случката е изключително метафорична. Именно правителството на Радославов, един от големите виновници за първата национална катастрофа е това, което се заема с преименуване. Очевидно това е запазен похват на историческите злодеи и политическите психопати. Тоест ясно е наследниците на кой точно са на власт днес. Щом въпросът опре за преименуване на храм-паметника значи трябва да се оглеждаме за знаци за приближаваща катастрофа.
Такива като Бъчварова са агенти на хаоса. Те водят една отчаяна война с историческата памет и мелодраматичните им опити да да изличат ролята на Русия в българската съдба са бутафорни и нелепи.
Но не бих се учудил, ако един ден някой от следовниците на Бъчварова и участник в геополитическото състезание по пируети, да поиска да махнем и Паметника на Цар Освободител от центъра на София.
Мога да си представя как би изглеждал един такъв призив и в кръга на шегата ще го споделя с вас.
"Болезнена рана за всеки истински българин е всекидневно да вижда следите от руското имперско насилие над евроатлантическа България. Смятам, че на мястото на този прокълнат монумент трябва да има горда статуя на Сюлейман паша.
Нека да ви припомня – Сюлейман паша е французин, наш евроатлантически партньор, станал подла жертва на руските хибридчици и българските путинисти. Този храбър воин героично отстоява западния път на България, но пада жертва на мракобесните имперски интереси.
Победата на Сюлейман паша завинаги щеше да остави България в евроатлантическото пространство и страната ни щеше да просперира като част от Западния свят. Но ордите от Изтока, заедно с българските им помагачи сломяват усилията му.
Сюлейман паша е величава фигура, която ще бъде запомнена с безпримерен героизъм.
Той опожарява и изколва Стара Загора само и само, за да не даде курбан на подлите руски хибридчици, светъл пример за всеки истински патриот.
Нима можем да се наречем свободна страна докато не увековичим паметта на този османски орел, на този рицар на евроатлантическите ценности?
Нима можем да се примирим комунисти, копейки, селяни да узурпират истинската история и да се гаврят с нея?
Кога ще отдадем дължимото и на всички останали османски генерали, жертвали се героично да запазят България като част от цивилизования свят, а?".
Всичко това е ирония.
Но се опасявам, че един ден черният ми хумор ще стане зловеща реалност...
No comments:
Post a Comment