Сглобката, пардон, кабинетът "Денков/Габриел" още на първия месец започна да плаща солената, горчива и кисела цена за компромисите, лъжите и измамите по неговото изграждане и парламентарно нагласяване. Проучване на "Галъп" наскоро показа, че правителството се радва едва на 16,6 процента одобрение. Само за сравнение - дори правителството на "сатаната" Пламен Орешарски в дните на своята голяма криза имаше около 19-20 процента одобрение. Тоест днешното управление започва без всякакъв политически адреналин, немощно, хилаво, измъчено и абсолютно без реална визия какво да прави във вътрешната политика.
Още преди да е приет бюджета за тази година, той вече предизвиква социални колизии. Полицаи и пожарникари излязоха на протест заради това, че не се предвижда увеличение на техните заплати и замерваха сградата на МВР с жълти стотинки, за да изразят своя гняв. В отговор финансовия министър Асен Василев цинично обяви, че от 15 години насам само през една от тях полицаите не са стачкували. Което е еквивалента на това да се опиташ да гасиш пожар с бензин, но всички знаем, че талибанския характер на Василев така или иначе демонично доминира в сглобката и тепърва ще ражда кризи, протести, гняв и негодувание.
В проучването прави впечатление, че 36% обявяват, че кабинетът моментално трябва да хвърли оставка. 39 били против това. Нека привържениците на Денков/Габриел да не бързат да трият хладна пот от челата заради лекия превес на вторите. Резултатите показват драматично разделено, буквално разцепено общество, а това е предпоставка не само за политическа нестабилност, а за съвсем сериозна нова вълна от кризата, защото 36-те процента за оставката са убедени, гневни, трудни за удържане, а поне половината от тези, които са "против" просто са изморени от избори, преяли от политически страсти и им е писнало от постоянното политическо люшкане. Тоест ситуацията съвсем не е розова, нито пък вдъхва оптимизъм. Точно заради това е особено иронично да четеш интелектуалните експлозии на либералните анализатори, които твърдят, че кризата е приключила и България влиза в нов етап на развитие. Не знам какво е намесено тук - незаконни субстанции, некачествена домашнярка или астрални видения, но на фона на социологическия леден вятър, подобни изявления изглеждат не просто абсурдни, а като целенасочено пусната пералня на мозъци. На фона на големите лъжи от страна на ПП/ДБ и техните клетви, че никога няма да се коалират с ГЕРБ, особена екзотика е да твърдиш, че ще трансформираш страната както през 1989 година. Нещо подобно чухме от Христо Иванов чухме в края на миналата седмица, но не съм сигурен дали това трябва да бъде анализирано от политолог или психиатър. С 16,6 процента доверие правителството не може да направи нито реална структурна реформа, дори и ако Посолството от сутрин до вечер работи да ги запази на власт. Това са реалностите и всеки, който не ги вижда предпочита да живее в еротични фантазии.
На фона на целия този обществен шум и разпад кабинетът влезе и в мелодраматична институционална война с президента Румен Радев. Нейното реално начало вероятно започна още в мига в който Радев обяви пред Николай Денков, че вторият мандат е компроментиран и му препоръчва да не го реализира, но се разгоря с пълна сила, гърмежи и медийна пушилка след посещението на Володимир Зеленски у нас. Реализацията на това политическо риалити имаше две основни цели - да придаде евроатлантически пламък на най-мошеническото управление, което страната е имала и да вкара Радев в капана на неговата двойствена позиция по отношение на войната в Украйна. Не е ясно кой и как от съветниците на президента го е посъветвал сам да повдига темата за конфликта, който разтърсва Европа, но беше ясно, че Зеленски няма как да загуби тази битка. Той е трениран актьор и знае как да мелодраматизира своята роля начело на Украйна в кризисни времена. Радев нямаше какво да му противопостави, а и едва ли беше нужно. Врагът му просто не се нарича Зеленски. Неговият враг е правителството и той търпеливо изчака, за да ги залее със съответен огън.
Кабинетът всъщност сам си подаде въжете за бесене след като така и не обяви каква точно военна помощ ще дадем на Украйна. В това отношение България е уникална държава. Всички останали страни в Европа даряват военна техника и боеприпаси, но съвестно веднага дават отчет какво е дадено. Само у нас помощта стои в тайна, вероятно, защото правителството добре осъзнава, че обществената реакция никак няма да е положителна. Румен Радев точно тук нацели слабото място на кабинета и ги ритна в кокалчетата. Оттам-нататък нещата ескалираха и сблъсъкът президент-правителство започна по всяка една тема. От вдигането на знамето на пилона в Рожен, там, където Радев обяви всички срещу идеята за безродници до включването на украинското посолство в битката заради изявленията на президента, че Украйна държи да води тази война, но сметката я плаща цялото правителство.
Ако човек живее изцяло потопен в медийното блато като едното нищо може да остане с впечатление, че начело на България наистина стои руски разузнавач, пратен лично от Путин, за да държи тази територия под контрол. Поне такова впечатление се опитаха да оставят всички полулиберални медийни шамани, които се изредиха да говорят колко подъл, жалък и предателски настроен е Радев. Какъв руски резидент е и как сигурно всяка вечер се жалва по телефона на Елеонора Митрофанова. Това е отличителна черта на слабо правителство. То се нуждае от враг, за да може да има спойка. Над водата не го задържа политическата визия, а външната заплаха. Всички жълтопаветници инстинктивно знаят това и изстрелите им по Радев се превърнаха в обичайна част от виртуалния пейзаж на България.
Нека обаче да не въздишаме по медийни сенки, защото ситуацията точно в този аспект е особено иронична. Поне две-трети от тези, които днес изкарват Радев руски агент, путинист и душеприказчик на Митрофанова със сигурност са гласували за него на президентските избори през 2021 година. Нещо, което повечето от тях вероятно напълно са изличили от паметта си, но все пак е важно да се припомни. Заради това пушилката за руска заплаха и опасност у нас е изключително смешна, защото ще излезе, че най-разтревожените от това всъщност сами са докарали руската агентура на власт.
Не по-малко иронична и ситуацията на самия Радев. Защото именно неговите творения се обръщат срещу него, подобно на чудовището, което започва да преследва доктор Франкенщайн от книгата на Мери Шели. Именно от "Дондуков" 2 измислиха и сътвориха проектът "Продължаваме промяната" и го пуснаха като изстрел в гърба на БСП. "Направихме ала-бала с президента", нали такива бяха самопризнанията на Кирил Петков в митичния запис, който всички успяхме да чуем и да почувстваме каква е атмосферата на сбирка на суперзлодеите в някои комикс. Тези, които Радев пусна в политиката днес се обръщат срещу своя създател и таза атмосфера на подлост и предателство допълнително усилва усещането за отчаяние, което витае във въздуха на българските реалности.
И така имаме ситуация в която човек със здрав разум няма как да заеме страната на пръскащите слюнки евроатлантици, които се държат като пациенти в психиатрия на които им е спрян халоперидола, но колкото и да искаш е трудно да видиш герой в Румен Радев, защото голяма част от днешните налудничави лица ги дължим единствено и само на неговото политическо инженерство.
Но може би точно това е оптимистичния вариант за изчистването на хоризонтите на българската политика. Най-подлото правителство в историята на прехода и президентът ще се самоунищожат имиджово и политически, защото тяхната битка е порочна в зародиш. Това не е битка на принципи, а за пренареждане на политическата карта на страната. И точно заради това конфликтът е напълно лишен от идеологическа легитимност. Това е сапунена драма, която идва да ни покаже, че кризата преминава в нов етап от своето развитие, но изобщо не върви към приключване. Социологията е безмилостна в това отношения - тя демонстрира, че рейтингите на всички основни фигури се пържат в киселината на общественото недоверие и, че тази сплав рано или късно отново ще потърси форми за недоволство. Именно в незагасването на искрата на гнева на хората е надеждата за някаква промяна. Всичко останало е телевизионен театъру, измислени битки и тежки рани от политическото инженерство за които плащаме абсолютно всички.
Без изключение.
No comments:
Post a Comment