С много политическа екзалтация, офисен шум и медийна пиротехника ПП/ДБ представиха миналата седмица своя кандидат за кмет на София Васил Терзиев.
Либералните медии оргазмираха на място.
"Дневник" веднага направиха свръхдълго интервю с потенциалния кмет и го олигавиха в блатото на своите клишета моментално.
"Капитал" пък останаха верни на своята традиция - веднага пуснаха първа страница със снимка на Терзиев, озаглавена "Мисия София".
Това, разбира се, навя много лоши спомени. Защото всеки път, когато "Капитал" тръгнат по този садистичен начин да тормозят своята аудитория, усилието им гръмва в лицето като зле направена самоделна бомба. Първият път фантазията беше "Мисия 121" - корицата беше увенчана със снимките на Тошко Тодоров, Мая Манолова и Христо Иванов в скафандри. Идеята беше, че на изборите на 11 юли 2021 година трите партии трябва да съберат 121 депутати и България директно се топва в топлите води на светлото бъдеще. Наскоро малко преди изборите през април вестникът отново изгря с кавър на тази корица - Кирил Петков и Христо Иванов в космически костюми и трети в чийто визьор се виждаше отражението на Бойко Борисов. Точно тази фантазия (или "сглобка", както е модерно да се казва сега) се сбъдна, но съм убеден, че авторите в "Капитал" плюят кръв заради това, че инженерните им пророчества се осъществиха на практика по този експлозивен начин, който всички виждаме край нас всеки ден.
Терзиев се оказа овеществената фантазия на градския десен почитател на крафт-бирата, соево лате, веган-мъфините и неонацистите в Украйна. IT-бизнесмен, излъскан, млад и болезнено клиширан. Изисква се особено състояние на духа и мисленето, за да заявиш, че основният проблем на София днес е липсата на амбиция. Разбира се, всеки град трябва да разполага с визионери, които да бутат неговото развитие напред, но столицата на България е затънала в корупционни схеми, некадърно управление, надъхани калинки, политически феодализъм и ужасяващо неравенство между лъскавите и крайните квартали. Такива оценки обаче в изявленията на кандидата изобщо не чухме. Той сякаш целенасочено се опитваше да избяга от всякаква политическа конфронтация, за да може да придърпа избиратели от максимално много краища на политическите пространства. И заради това неговата реч при представянето беше абсолютно незабележива и носеща следите от тежка пиарска работа и излъсканост. Терзиев обяви, че той вярва в икономичски независимите и свободни хора и това е неговото кредо. Супер. Нека да излезем навън на улицата и да потърсим човек, който не вярва в това. Вероятно само Бойко Борисов би дал различен отговор, но точно пък него ПП/ДБ го бранят като парламентарни тигри за разлика от всичките си останали предизборни каузи. А с послания от типа "Никой не може да ни забрани да мечтаем" най-много да увлечеш някоя романтична гимназистка, която още не се е сблъсквала с озъбените страни на живота, но уви гимназистките не гласуват, така че кандидатът може би трябваше да си потърси някаква различна аудитория и послание.
Това не попречи на десетки активисти, депутати и инфлуенсъри на градската десница да започнат да припадат от кеф и щастие какъв свеж, уникален, небесен, способен и великолепен кандидат са издигнали за столицата. Как бил успешен предприемач, човек със собствен бизнес и от това по някакъв мистичен начин следва, разбира се, че той само ще се появи в кметския кабинет на "Московска" и столицата ще направи квантов скок към различен живот и смисъл. Сигурно фактът, че Терзиев дълги години беше един от основните спонсори на десницата също е помогнал за неговата номинация, но при тази тържественост на възторга защо да го разваляме с банална и досадна реалност.
Всъщност вярна на себе си десницата самичка прецака и развали този миг на ранна номинация за който научихме още от изтеклите записи на заседанието на ПП. И това прецакване беше така съдбовно, метафорично и искрящо, че си струва да задълбаем в него. Защото в историята на политиката в последните 33 години много рядко се е случвало да видим точно това - как една обществена прослойка бива посечена от собствените си изръсени тъпотии в течение на всички тези бурни десетилетия.
Защото се оказа, че Васил Терзиев е от семейство генерационно и трайно, свързано с Държавна сигурност.
Неговият дядо Васил Терзиев е бил дългогодишен шеф на Трето главно управление, тоест на Контраразузнаването, а за баща му и чичо му са били служители на ДС. Между другото - говорих с хора, които са познавали дядо му и те то един го описаха като изключително достоен, смислен и честен човек. Дядото на Терзиев е легендарен в левите среди със своята биография и кандидатът за кмет имаше много достоен изход от този капан. Именно той да обясни, че миналото е котвата, която от години влачи страната към дъното и, че е крайно време да да гледаме напред. Вместо това Терзиев се оплете в безкрайни обяснения за своето семейство, които стигнаха почти до отричане от него, което оставя не просто неприятно усещане, а намеква за пълна липса на реални ценности и вътрешно достойнство. Защото само няколко дни след официалната си номинация Терзиев започна да се извинява от името на миналото и да говори как като кмет щял да създаде Музей на комунистическия режим, където да се разказват истории на пострадалите, за да може миналото да не се повтаря. После обяви, че щял да иска закон за лустрацията. Все едно като кмет той има право на законодателна дейност, но подозирам, че в това му изявления са намесени неговите пиари, които са решили, че по този начин ще сложат кръст на разговора за ДС. Всъщност е точно обратното. Защото с подобна тъпотия те буквално унищожиха и малкото симпатично в образа на кандидата. Не вярвам някой да иска да види управленец, който се отрича публично от своето семейство. Кой точно ще лустрира Терзиев? Дядо си ли? Баща си? И защо му беше изобщо да влиза в това блато от което няма изход, защото градската десница е вампир, който безпощадно, лакомо и страховито те засмуква в своята паяжина от която няма излизане докато не си опоскан финансово, морално и политически.
Проблемът на десницата с ДС е много дълбок и той дори не е политически, а психологически. Ако човек се вгледа в най-кресливите фигури от нея то няма как да изтърве от поглед, че това са отрочетата на хардкор-номенклатурата от миналото. Само в България е възможно човек да живее в големия като футболно игрище апартамент на баща си на входа на Докторската градина, а в медиите редовно да громи комунизма и истерично да бълва евроатлантически клишета. Тези хора нямаха никаква политическа идентичност, нито легитимност и поради тази причина темата за миналото се превърна в основна за тях. Това беше основният им наратив през годините - кошмарната ДС, кървавите комунисти, неосъществената лустрация и всички останали банални извинения за собствената им некадърност и неспособност да реализират каквато й да е политика. С години досиетата бяха тема номер 1 на всякакви микроскопични подобия на политици, които смятаха, че по този начин узурпират моралната ниша в политиката и от там дойде целият мракобесен гняв стоварен върху хора, които не заслужаваха по никакъв начин този политически циклон, който стовариха върху тях. Просто десницата отказа да проведе рационален дебат за миналото, защото рационалното означаваше тя да се самоунищожи в своя зародиш. И така разликата между хората, служили на България и обикновените доносници остана абсолютно размита. В повечето случаи защото кресливите доносници искаха да бъде така. Само в това морално меле те можеха да спасят себе си, както и да оправдаят скоростното си пребоядисване.
И изведнъж същите тези хора извадиха отроче на ДС като кандидат за кмет. Е, как да не рухнеш на земята от кикот. Защото само с кратка разходка в Гугъл човек може да открие например изявление на Атанас Атанасов защо партията му не подкрепя проф. Николай Габровски за премиер. Ами защото бил от "червено потекло". Или как през 2011 година пак Атанас Атанасов иска оттеглянето на заместник-кмета Дончо Барбалов, защото бил син на генерал от ДС. Какво точно е станало сега, че изведнъж внукът, синът и племенникът на ДС се оказа най-идеалния кандидат? Кое е различното?
Видях, че цяла сюрия от медийни зомбита се опита да оправдава десния избор. "Аргументите не били добри", казва Даниел Смилов.
Охоо, така ли?
33 година това беше основната гилотина, която десницата използваше срещу всеки, сега се оказа, че това не били добри аргументи. "Ние бяхме държани отговорни дори и за чужди предци", написа във фейсбук бившият ляв депутат Иво Атанасов и е безпощадно прав. БСП от сутрин до вечер беше гърчена заради това, че не заклеймява, тъпче и мрази собственото си минало. Цели поколения от десни талибани са съскали от сутрин до вечер за нереформираните комунисти, които още тачели ДС, 9 септември и какво още не. Сега се оказа, че всичко това е било политическа поза, моралистична шегичка, защото те намериха своя човек от ДС и вече всичко е наред. Нашият кучи син е най-добър и всеки, който казва обратното не разбира от модерна политика.
Именно това лицемерие е смразяващото в тази ситуация и този капан на десницата, поставен от самата не, щракна. Сега с месеци ще гледаме как Терзиев ще трябва да се оправдава и отново и отново да се отрича от семейството си, миналото и всичко останало, защото го издигат политически вампири, които искат власт, но същевременно гледат да не изгубят електората, който редовно изсмукват за всякакви каузи и дарения. С което не казвам, че Терзиев не може да стане кмет.
Но вече плаща толкова висока цена за този пост, че ще му приседне.
Неизбежно е.
No comments:
Post a Comment