Високоволтовият конфликт между управляващите и президента се изостри до политическо кресчендо в отпускарския и жежък август. Има някакво медийно проклятие, което тегне над този месец - уж всички излизат във ваканция, уж се предполага по-лежерно протичане на напрегнатите дни, но в последните 15 години точно в разгара на лятото скандалите се развихрят, страстите се нагорещяват и винаги полагат основите за взривоопасна есен с непредвидими последствия.
Сглобката разчиташе точно на обратното. Август им трябваше спокоен, летен и безбрежен, за да може токсичните последствия от лъжите, скандалите и подмените да се уталожат, а наесен основната тема да са промените в Конституцията и предстоящите местни избори, а не собствените им проблеми. Коварното убийство на Алексей Петров детонира тези планове, а сблъсъците около Паметника на Съветската армия допълнително подлютиха обществените рани и противопоставяния. Оказа се, че съставянето на редовно правителство по никакъв начин не е успокоило градуса на напрежението, а политическата криза продължава да е на половин милиметър разстояние, независимо от медийните фантазии на полулибералните анализатори и певци на новия кабинет.
Пореден епизод в тази разтърсваща драма се оказаха честванията на Шипка около годишнината на боевете на историческия връх. Пред събралите се хора президентът Румен Радев влезе с бутонките на управляващата коалиция. "Пагубна илюзия е, че да си европеец значи да задраскаш историята, да се присмиваш на традициите, да се срамуваш от знамето и да иронизираш родолюбието", обяви той и каза, че 3 март е червената линия, която не може да бъде прекрачена. След това обвини управлението във властова булимия и поиска от тях отговори за ролята на Алексей Петров в съставянето на некоалицията. Хората на върха отговориха с викове "Трети март" и стана безпощадно ясно, че новото управление е начертало страховита разделителна линия в обществото, която не може да бъде запълнена с обичайните патетични глупости и уверения. Дали речта на Шипка беше политическа заявка на Радев за бъдеща партия още е рано да се каже, но при всички положения президентът е изчислил, че конфронтацията докрай със сегашното управление му носи единствено политически ползи. Разбира се, в тази идилия е наложително да си припомним, че ПП изобщо нямаше да съществува днес, ако не беше самият Радев. Именно той ги имплантира в българския политически живот, въпреки конституционните проблеми около Кирил Петков и им наля медийно гориво, което ги изстреля като първостепенен политически фактор. Вярно е меденият месец между Радев и ПП трая кратко, точно колкото времето което е необходимо да смениш плочата от "ако имаше повече министри като Кирил Петков България щеше да е друга" до "шарлатани".
Заради това е иронично, че първа от ПП на барикадата срещу Радев се хвърли Лена Бориславова, която в сърцераздирателен постинг обяви, че президентът е виновен за тяхната коалиция с ГЕРБ. Логиката й е трудно доловима и на места сюрреалистична, така че точно тук трябва да четете с повишено внимание. Според нея до кабинет се е стигнало, защото Радев отдалечавал България от Европа, контролирал спецслужбите и главният секретар на МВР, оставил държавата без бюджет и рискувал страната да не усвои парите по Плана за възстановяване и устойчивост. И от това трябва да следва, че коалицията с ГЕРБ е нещо праведно и необходимо. С подобни твърдения ПП по-добре да се самозакрият отсега вместо с години да агонизират в логическия ад на политиката и в кладите на своето лицемерие.
Всъщност истинската ирония е, както написа някой, че те наистина нямаше да съществуват без президента Радев, което пък от своя страна е котвата на неговата шия. Радев говори правилно, артикулира гнева на мълчаливото мнозинство, но въпреки това политическото инженерство е оставило мазни петна и по неговия костюм. Днес собственото му творение се обърна срещу него и го громи като Кремълски агент, но тази върховна ирония няма как да е успокоение за хората, които виждат как властта е отишла в ръцете на политически авантюристи, шмекери, геополитически лакеи и откровени мошеници.
Ден след Лена Бориславова на бойното поле се появи и Кирил Петков. Според него Радев атакува управлението, защото не иска да жертва главния секретар на МВР, както и да запази контрола над спецслужбите. Сама по себе си тази линия на атака заслужава отделен анализ. Оказва се, че цялата мелодраматична битка всъщност е за инструментите на властта, а не за някаква политика в полза на хората. Радев и правителството воюват за контрол, а не за просперитет и благосъстояние. Кирил Петков, както винаги в своята свещена простота, буквално написа самопризнания за политическия фронт на който България се оказа заложник и пленник.
Всъщност ПП/ДБ можеха по много елегантен начин от самото начало да отиграят ситуацията като не влизат в този конфликт след като цената на огромна лъжа все пак се наместиха във властта. Но точно измамата компроментира изначално правителството. И прибегна до най-стария трик в учебника по политически номера - започна да си търси враг.
И виждаме, че сега те се опитват да нарисуват следната батална сцена. Загриженото за евроатлантическия път на България правителство е обградено от три страна. На парламентарния фронт дебнат БСП и "Възраждане", които само чакат знак от Кремъл да окървяват улиците с кръвта на праведни интелектуалци. В по-общ план голямото чудовище е Румен Радев, който във фантазията на градските десни е нещо като аватар на Путин, пипало на руския октопод, който души България. А в морално отношение - враг им се оказа Паметника на Съветската армия. Защото това е единствената тема по която правителството е направило нещо отчетливо и ясно. Всичко друго са общи приказки и свръх глупав бюджет.
Това окопно платно обаче е изначално дефектно. Защото търсенето на Голям Враг толкова рано в управлението издава абсолютна безпомощност в реалната политика. ПП/ДБ днес изглеждат кресливи, истерични и слаби. Защото сами си постлаха управление с бури и се оставиха в ръцете на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Това е кафкианско превъплащение. Супергероите се оказаха банални телефонни измамници, които са се вкопчили до посиняване във властта и не биха я пуснали, дори и да кървят до смърт. В този смисъл президентът Румен Радев получи изключително изгодна позиция за атака и трябва да е някакъв политически турист, ако не се възползва от ситуацията. Защото вместо да мисли за хората, управлението тръгна да води война и с историческата памет. Подозирам, че някакви млади юпита са си мислели, че правят много ефектен ход като пускат темата за смяна на националния празник като димна завеса, която да прикрие всички други тъпотии в проекта за промени на Конституцията. Но един ударен и смазан народ, който вижда в своята история кладенецът за това да упорства и да се бори днес, нямаше как да не реагира. 3 март по никакъв начин не е разделителна дата в обществото. Тя е такава само в главите на редовните посетители на коктейлите на Американското посолство, но не и на тези, които на всеки 3 март се събират на Шипка, за да отдадат почит на руските войници и българските опълченци, които с телата си дадоха основите на новата българска държава. Тук управлението си отвори драматична бездна, която не може да напълни със смисъл и заради това преди още да са минали сто дни кабинетът заприлича на германски войник в руините на Сталинград, обграден отвсякъде, но още вярващ в пропагандатата, че е носител на силата на новото и прогреса.
Заради това напрежение залогът на местните избори се вдига от ден на ден, защото те ще първото голямо изпитание на Сглобката и дали тя има някакви остатъци от живот в себе си. Няма как да не направи впечатление, че ГЕРБ и ДПС упорито мълчаха по отношение на убийството на Алексей Петров. От дъното на лятото партията на Борисов извади някаква позиция срещу думите на Радев, но тя може да бъде четена и като упрек към ПП/ДБ, защото препращаше към вдигнатия юмрук и протестите от 2020 година.
Тоест наесен може да се окаже, че политическата война у нас е преминала на качествено нов етап. Защото парламентарният валят на тройната коалиция ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС има конституционно мнозинство, но изобщо не е ясно дали ще им стигне горивото, за да могат да приемат промените. Като едното нищо ще се окаже, че най-кресливата от партиите в управлението е подценила другото основно правило в политическите битки - винаги си пази гърба. Те очакват удари от Радев, "Възраждане" и БСП, но да не вземат най-накрая да рухнат от нож в гърба. Ето това вече ще е върховната ирония на историята.
Съмнявам се обаче, че Лена Бориславова ще има вдъхновение, за да пише статус по темата.
No comments:
Post a Comment