В края на миналата седмица Десислава Атанасова от ГЕРБ, Надежда Йорданова от ПП/ДБ и Ертен Анисова от ДПС под звука на медийни фанфари, фейсбук-въздишки и либерални стонова, внесоха законопроект за промяна на Конституцията. Под него бяха положени 166 подписа - всички депутати от трите партии дадоха своята лепта за скрепяване на конституционното мнозинство и вдъхване на някакъв идеологически живот на сглобката. Или не-коалицията. Вече всички се объркахме какво точно е това, което ни управлява. Очевидно е някакъв митологичен звяр, чието название никой не иска да произнесе по мистично-политически съображения.
Промените в Конституцията обаче дават възможност на новата тройна коалиция вече да не се крие така уплашено из парламентарните сенки, а да заяви открито своето политическо присъствие. Между другото, ако човек има нервите да се запознае с техните идеи за ремонт на основния закон ще види, че в тях няма абсолютно нищо иновативно, смислено, задълбочено или реформаторско. Това са текстове, писани на коляно и то с една-единствена цел - да дадат повече политическо време на правителството и да остави ПП/ДБ максимално време във властта. Истината е, че градското дясно е в политически капан. Те напълно изгълтаха цялата помия от предизборните си лъжи и почнаха да плащат солената сметка за обществената измама. Социологията показва очевидна ерозия на тяхната подкрепа, която само ще се задълбочава, защото дори и най-голямото психодясно зомби в един момент ще разбере, че на хоризонта не се задава никаква радикална промяна, нито пък съществена реформа. Селфитата със Зеленски също имат срок на годност, както и геополитическите метани пред Посолството. Рано или късно дори и най-разпенения фен на ПП/ДБ ще трябва да застане пред себе си и да си каже дали вижда някаква реална промяна в страната си. Христо Иванов им обеща цялостна трансформация, но като гледаме какво предлагат май ще се задоволят единствено със смяната на националния празник. Дори и либерални шамани като Даниел Смилов се затрудняват да посочат какво точно е свършило правителството Денков/Габриел от своето кръвосмесително зачатие досега. Има някакви неясни обещания за Шенген догодина и еврозоната от 2025 г., но дори и това предизвиква обществени колизии. По отношение на заложена политика правителството е кръгла нула и това започва да си личи ясно от ден на ден. Там, където трябваше да има прозрачни отношения и предвидимост, изведнъж всичко се превърна в покупко-продажба. Последните парламентарни дни ясно показаха механизмите за функциониране на борсата - ГЕРБ взеха БНБ и Сметната Палата, ПП сложиха ръка върху Здравната каса. Това дори не е феодализиране на институциите. Това е партийна приватизация на властта. Едните ще точат от едно място, другите ще смучат от друго. И нека циничният език да не ви смущава, защото целият смисъл на сглобката не е в реформаторството, а в това властта да бъде изконсумирана цинично и нагло.
И промените в Конституцията са просто грим, който да прикрие целият този процес. Те са поставени на масата, за да могат разплюнчените инфлуенсъри на десницата да пишат с тежки удивителни: "Ето заради това си струваше да направим правителство!". Не е изненада. Те са колективен разуму, който не е в състояние да осмисля критично света. Хвърли им захарче и те като орагутан започват да се бият по задните части, да издават звуци и шумно да реват, че сега всички путинисти са позеленени от яд. Мамини сладки!
Така или иначе основен въпрос, който тормози всички е колко време може да издържи такава сглобка, такова политическо ГМО, което отчайващо бяга от признанието какво точно е. Нещо като талъсъм, който се опитва да мине за ангелче. В края на миналата седмица Кирил Петков изненадващо допусна, че правителството може да изкара пълния си мандат. И нека да не приемаме думите му като поредното изхвърляне. Най-малкото подобно изявления показва, че един от лидерите на ПП вече е конструирал в главата си не просто механизъм за парчетосването на властта, но и схема как това да продължи повече от очакванията. Тоест сглобката си функционира перфектно, особено, когато към нея бе рязлато обилно от смазочното масло на ДПС. В политическият смисъл на думата това е пълна перверзия, защото дори и най-скептичният към градското дясно наблюдател едва ли е предполагал, че с такава скорост Делян Пеевски ще се превърне в основен говорител на новото управление и конституционно мнозинство. Но в технологичен аспект сглобката може да продължи да функционира по-дълго отколкото предполагаме, защото от един момент нататък всички участници в нея ще са претърпели големи политически щети, а общото страдание сплотява повече от общия успех. При такъв сценарий кабинетът ще може да падне единствено от мощни протестни действия, но не и от вътрешните си турбуленции.
Разбира се, това е най-оптимистичния вариант. Но ние все пак живеем в България - страната, която обикновено сбъдва най-мелодраматичните форми на развитие.
Независимо от "промените в Конституцията" минното поле пред не-коалицията е твърде опасно, за да бъде пренебрегнато. Има три големи капана, които управлението трябва да преодолее през следващата една година. Първо - два пъти ще има избори, а в ситуация на криза изборите винаги се оказват като взрив, който разбърква всичко. Това се случи с кабинета на Пламен Орешарски. Него не го бутнаха протестите, а фактът, че БСП се издъни на европейските избори през 2014 година. Подобна е драмата, която грози и новото управление. Третата бомба е, че през март Габриел трябва да смени Денков като премиер, нещо, което още отсега е трудно да си представим. Най-малкото, защото ротацията трябва да стане с подаване на оставка, с ново връчване на мандат, с поредно парламентарно гласуване, а това означава, че покупко-продажбата ще избухне с пълна сила отново.
Точно в този контекст трябва да разчитаме изявлението на Бойко Борисов, който само преди няколко дни каза буквално следното: "Надявам се с колегите да не се поддаваме на емоции. Мисля, че те осъзнават, че трябва да си мерят приказките. Включително и за местните избори. Много внимателно. Ако искат да има стабилно управление". Ако това е условие от негова страна и некоалиционните му партньори решат да се съобразяват с него, още отсега предизборната им кампания е обречена на провал. ГЕРБ са доминион в местната власт и всеки, който е тръгнал да щурмува кметски стол в повечето случаи ще се изправи срещу тях. Когато управлението не скрепено с коалиционен договор, който да избистря тези отношение, това превръща предстоящата кампания в истинска касапница. И дори и някъде да постигнат договорки, то на много места из страната конфронтацията ще е кървава. Това няма как да не рефлектира върху управлението. Особено, ако ПП/ДБ се издънят по-мелодраматично в ключови места в които са се прицелили. На тяхно място аз дори не бих се доверявал и на социологическите проучвания, които сочат преднина на тяхното отроче на ДС за кмет на София, защото до изборите има много време, а яростта и компроматите тепърва започват.
В огъня на местните избори като едното нищо може да изгорят и конституционните поправки, защото напрежението от вота ще пробие и на парламентарно ниво. А паднат ли промените в основния закон, то и смисълът от сглобката престава да същестува, защото няма как да бъде разказан по моралистичен начин. Не може вечно да управляваме напук на комунисти, копейки, путинисти и всякакви други селяци, които не уважават веган-гурмето.
Ако не-коалицията все пак успее да премине през плаващите пясъци на местните избори, то европейските избори със сигурност ще я разтърсят, защото всички знаем, че на българска почва това са избори с ниска активност, непредвидим резултат и земетръсни последици. Тоест - сглобката дори и да е направена вече от титан пак ще понесе допълнителни щети и може би това ще е нейният мелодраматичен край.
Кой от всички сценарии ще се осъществи едва ли някой може да каже. Но е факт, че противоречията в управлението тепърва ще нарастват жестоко, най-малкото, защото наесен всички социални бомби ще започнат да избухват една по една. Това е големият проблем на цялата уйдурма - тя така се понесе по конституционните въпроси, че напълно забрави, че трябва да управлява една бедна и изтормозена от политическата и икономическата криза страна. Имаме си приватизирана власт, която напълно забрави, че трябва да е в полза на хората. И всъщност това е най-голямата заплаха за порочното управление. Защото българите са търпеливи, успяват да оцелеят, дори и когато ги управляват идиоти, но когато брадвата удари до кокал, в далечината се чуват "на мзда велика страшните тръби". Мзда означава "въздаяние". Това е цитат от стихотворение на Кирил Христов, писано през 1899 година.
Очевидно от тогава насам нищо не се е променило.
No comments:
Post a Comment