През 1940 г. художникът Макс Ернст рисува една от най-великите, поне според мен, картини, наречена "Европа след дъжда. Поетичното име и невероятната експресивност на нарисуваното веднага ни прехвърлят към ужасът през който започва да минава Стария континент. Постапокалиптичния пейзаж, сухото небе и останките в тази картина намекват за нечувано и чудовищно страдание, сравнимо с много малко неща, за разлюлян кошмар, за буря, която винаги ще носим в сърцата си...
Защо се сетих за тази картина днес?
Защото тя е повод веднъж завинаги да избера да бъда на страната на оптимизма. Бурята, която разлюля Европа можеше да унищожи света. Европа обаче излезе обновена и по-силна от нея. Когато си преживял такава буря и стигаш до решението да превърнеш континента си в континент без граници - ето това е признак на сила. Радвам се, че съм част от времето в което търсим начини завинаги да забравим бурите и дъждовете. Както казах - избрал съм да бъда оптимист!
1 comment:
Както винаги, добре си го написал... Важно е да помислим как да наредим нещата след дъжда... Помниш ли, има един македонски филм "После дождот"... или греша? Май имаше такъв филм.
Post a Comment