Monday, April 07, 2008

Епизод V: Отново вот на недоверие

В една от най-известните и най-смешните книги във френската литература "Упражнения по стил" авторът Реймон Кьоно показва завидни литературни дарби, като разказва една история по 99 начина. В същата ситуация обаче от няколко години насам се намира и българската опозиция, която се е самонарекла дясна. А дали е дясна, може би е тема на цяла книга. Това, което при Кьоно обаче е талант и вдъхновение, при нашата опозиция се превръща в скучни клишета, идеологически празни фрази и поредно завъртане на стари плочи. 99-те начина, по които е разказана обикновената история в книгата "Упражнения по стил", се четат без прекъсване, докато идеите на опозицията на тема вот на недоверие са се изпарили безнадеждно.
Митингът на опозицията през февруари се превърна във фарс

През февруари

обединеният фронт на опозиционните партии

парламентарни и извънпарламентарни, с болшевишки патос и революционен възторг внесе в парламента четвъртия поред вот на недоверие към кабинета на Сергей Станишев. Мотивите звучаха гръмко - заради корупцията в страната. За да подкрепят бойките си фрази с още шум, ГЕРБ, СДС, "Атака", ДСБ, БНС и малко независими депутати свикаха и митинг, за който предполагаха, че като цунамито в Индонезия ще отнесе правителството. Реалността се оказа повече от трагична. Това, което като проект звучеше вдъхновяващо, възторжено и бунтарски, се оказа тълпа от около 1000 души (само за протокола - повечето от тях фашизирани фенове на "Атака"), които дори не успяха поне един път да се сбият с полицаите. Не че трябва да не се уважават органите за реда, ама ако властта паднеше, поне можеха да си го пишат като бойна заслуга в дните на борба срещу тройната коалиция. После вотът отмина, а опозицията отново притихна в очакване.
Два месеца по-късно обединеният фронт отново се опитва да играе по същата струна и то с почти същите думи. Внесените вчера мотиви за вот на недоверие гласят следното: "за срастването на организираната престъпност с ръководството на МВР". Около това изречение се въртят и всички останали аргументи,

с неизменната доза популистка страст

целяща да удари в сърцата поне последните останали фенове на това, което десницата някога беше.
И тук може би си струва да кажем сериозно няколко думи. Обикновено се твърди, че дебатът по вотовете на недоверие минава по следната схема - става опозиционен депутат и рязко критикува кабинета. В отговор някое от остриетата на управляващите иронично припомня гафовете на опозицията преди и така кръгът трагично се затваря. В това твърдение, нека признаем, има известно право, но такива очевидно са правилата на парламентарния живот. Темата за срастването на организираната престъпност с държавата обаче е прекалено сериозна, за да влиза в такъв порочен кръг. Точно тук опозицията, още отсега можем да го прогнозираме, ще стане жертва на своята тактика. Тази грешка е акумулирана от грешките, натрупани и по време на предишната парламeнтарна дискусия през февруари.
Фронтът на обединените опозиционни сили поддържа съмнителна и абсурдна теза, че източник на корупцията и въобще на симбиозата власт - престъпност е единствено и само настоящият кабинет. Хората обаче не са слепи. Всички отдавна се пържим в една държава, която винаги уж ще става нормална, а в следващия момент се случва нещо, което ни дава редица доказателства за обратното. В този смисъл - подготвяйки се за вота на недоверие, особено ако иска да намери път към бъдещето, опозицията трябваше да започне със своите грешки и с натрупаната лоша карма в диалога с мутрите. Защото тези партии, които днес се изживяват като първи критици на управлението, има какво да споделят като

опит в корупционните практики

Те трябва да отговорят на един много важен въпрос. Добре, приемаме, че тройната коалиция е абсолютното зло, че прави престъпления и пр. Но тройната коалиция управлява от 2005 г. Преди това имаше други правителства, едното от които и до днес се опитва да се кичи с името "свръхдемократично". Защо политическите гении от СДС и кристално чистите им представители в управлението не прекъсната връзката между власт и престъпност? Този въпрос все още не е получил отговор, а не го ли даде, опозицията няма ни най-малкото морално право да се изживява като обвинител по темата.
За себе си имам и друг аргумент. Всички факти, на които обвинението почива днес, все пак излязоха на бял свят, не бяха прикрити, нито замазани. Значи, някъде в този център на злото, разбирай тройната коалиция, има хора, които искат да се стигне докрай в разплитането на призрачната мрежа, оплела държавата. Въпреки че годините ми се трупат една след друга, паметта ми все още работи, а не мога да си спомня при друго правителство да се е стигало до такъв пробив в разбирането ни за тъмните механизми, които са се настанили и работят паралелно с държавните. Дебатът по един вот на недоверие би бил полезен, само ако извадим цялата истина на масата. А отсега е очевидно, че опозицията се настанява на амбразурите, но иска единствено да стреля напред - там, където й е удобно и политически изгодно, без да хвърли поглед назад, към бойното поле, осеяно със скелетите на нейните тайни и тъмни недоизказани далаверки.
Точно тук и точно заради посочените проблеми идеята за вота се обезсмисля радикално. Защото това няма да е

дискусия на катарзиса и очистването

а ще е мистична караница с апокалиптичен привкус. И пак ще видим протяжни шест или седем часа, в които няма да има нищо друго освен злобни лица и празни приказки.
Като написах това се сетих на кого толкова ми прилича поведението на опозиционните партии днес. Алюзията е малко странна и ако ви се стори такава, не забрaвяйте, че наскоро смениха времето и го отдайте на това. Опозиционните партии в момента приличат на бунтовниците от космическата сага "Междузвездни войни". Очевидно е, че се изживяват единствено и само като носители на доброто - белите джедаи срещу черните фигури на империята, тук пак разбирай тройната коалиция. И става безпощадно ясно, че този вот ще отлети в историята като лястовичка от китайско стихотворение - лека и почти нереална. Защото в дискусията за престъпността и държавата след толкова години

вече няма бели и черни

Подозирам, че всички са еднакво виновни. Едните, защото открито толерираха мутрите и забогатяваха с тях, а другите, защото се правеха, че това никога не се е случвало. С този извод не искам да правя песимистични заключения. Просто по въпроса за организираната престъпност днес трябва да търсим хората, които могат и които искат да направят нещо. Всичко останало ще са нелепи монолози. Колкото и да се напъвам, колкото и да се опитвам да бъда великодушен, по никакъв начин не виждам в обединения фронт на опозиционните сили хора, които ще могат да се справят с престъпността. Такава е тъжната истина. Но много се надявам, че правителството ще докаже, че може да се справи с проблема. Всъщност когато човек няма друга власт, му остава властта на надеждата.

Не бих я подценявал.

No comments: