В събота успяха да ни сюрпризират с новината, че такситата в София ще поскъпнат. Шофьорите на жълтите коли, на които народът е лепнал красноречивия прякор бакшишите искали цената да е минимум едно левче на километър. В репортаж по телевизията видях един таксиджия, който дори твърдеше, че сумата трябва да скочи до 1,50 лв. Иначе от думите на този шофьор аз останах с впечатление, че той гладува всеки ден, дори от системно недояждане вече е опасно да шофира, защото светът му се размазвал пред очите и като роб работел единствено за лизинга. Друг негов колега пък се изкара направо обществен ангел, защото сметките му пред медиите показваха, че той всекидневно губи пари и от 6 месеца карал ей-така, заради милосърдното си сърце изпълнено с божествена топлина. Трети таксиджия се сравни направо с древните монаси, които карали по цял ден на хляб и вода, само че този път не сред четири стени както историята предполага, а в металните килии на колите, където от бедност често имал видения на розовия рай...
Простете за ироничния тон, но съм сериозно ядосан. Нещо в този свят е жестоко объркано. Всички цени скачат, всеки настоява услугата му да стане по-скъпа, всеки се жалва, а пък доходите нещо си стоят в миналото столетие. Дразни ме това, че никой не се съобразява с реалните заплати на българите. И заради това редовно ни атакуват с непосилни цени - 4 лв. за бутилка олио, 4 лв. за килограм сирене, 1 левче за километър такси, 1 левче за проклетото билетче в София. Имам чувството, че срещу българите е насочена една бизмилостна конспирация на алчността. А най-много от всичко ме ядосват обясненията за вдигането на цените.
Оказва се, че в България всички едва ли не работят на загуба. И вместо да помислят как да увеличат потреблението на стоките си, за да компенсират, бизнеса тръгва по най-лесния път - давай да вдигаме цената, пък бедните... (всички знаем какво обикновено трябва да правят бедните според циничния речник на новобогаташчетата).
Така постъпват и бакшишите. Вдигат цените. Ама щели да изгубят много клиенти - това тях не ги интересува. Всъщност май точно тук се крие големия проблем. Страхотния непукизъм насочен към обикновените хора. На никой не му пука как живеят те. Никой пет пари и не дава как се оцелява в такъв студен и алчен свят, който постоянно гледа да не би в джоба ти да се появи някоя и друга свободна пара. Казват, че било глупаво да се рита срещу бетонна стена, защото нищо нямало да се промени. Алчността вече провали големият капитализъм. Може би е добре и нашия бизнес да научи мъничкият урок до къде води голямата алчност.
Простете за ироничния тон, но съм сериозно ядосан. Нещо в този свят е жестоко объркано. Всички цени скачат, всеки настоява услугата му да стане по-скъпа, всеки се жалва, а пък доходите нещо си стоят в миналото столетие. Дразни ме това, че никой не се съобразява с реалните заплати на българите. И заради това редовно ни атакуват с непосилни цени - 4 лв. за бутилка олио, 4 лв. за килограм сирене, 1 левче за километър такси, 1 левче за проклетото билетче в София. Имам чувството, че срещу българите е насочена една бизмилостна конспирация на алчността. А най-много от всичко ме ядосват обясненията за вдигането на цените.
Оказва се, че в България всички едва ли не работят на загуба. И вместо да помислят как да увеличат потреблението на стоките си, за да компенсират, бизнеса тръгва по най-лесния път - давай да вдигаме цената, пък бедните... (всички знаем какво обикновено трябва да правят бедните според циничния речник на новобогаташчетата).
Така постъпват и бакшишите. Вдигат цените. Ама щели да изгубят много клиенти - това тях не ги интересува. Всъщност май точно тук се крие големия проблем. Страхотния непукизъм насочен към обикновените хора. На никой не му пука как живеят те. Никой пет пари и не дава как се оцелява в такъв студен и алчен свят, който постоянно гледа да не би в джоба ти да се появи някоя и друга свободна пара. Казват, че било глупаво да се рита срещу бетонна стена, защото нищо нямало да се промени. Алчността вече провали големият капитализъм. Може би е добре и нашия бизнес да научи мъничкият урок до къде води голямата алчност.
No comments:
Post a Comment