Може би е вярна постмодерната мъдрост, че човек трябва да се отнася към политиката иронично. Аз обаче не мога да следвам този принцип съм твърдо убеден, че в политиката трябва ентусиазъм и идеализъм, особено когато говорим за левицата. В този смисъл градската конференция на БСП в София ме изненада по изключително неприятен начин. Стоейки в залата по едно време дори се запитах - на конференция на коя партия точно съм попаднал? Какво имам предвид.
Докладът на Румен Овчаров бе пълен с политически изводи. Повечето от тях за ситуацията в страната. Загубите на БСП в София упорито бяха представяни като успехи. Нищо в изящното слово на Овчаров не подсказа дори за миг, че това все пак е ляв лидер. В един момент дори се замислих богохулно - а социалист ли е Овчаров? И отговорът ми няма да се хареса на хората, които го преизбраха отново. Там, където трябваше да се говори за идеи, Овчаров говореше за прагматичния избирател. Там, където трябваше да стане дума за принципи, лидерът на БСП София говореше, че се чувствал огорчен от атаките срещу него. В момента в който трябваше да стане дума за отговорност, Овчаров предпочете да анализира поведението на ГЕРБ. Когато всички трябваше да чуят поне минимален трезв анализ, станахме свидетели на самозабравяне в нарцистичен мащаб.
Ще си призная честно нещо. Искам лидерът на градската организация на БСП в София да говори като социалист. Да знае какво искат да чуят хората. Искам истински социалист, който не е изгубил чувствителност към социалните проблеми да ръководи тази организация.
Вместо това обаче залата гласува за човек, който е социалист само, защото има партиен билет. И поради никаква друга причина. Направете си един експеримент - вземете речта на Овчаров и сменете фразата ГЕРБ с БСП. Ще се получи така все едно Бойко Борисов говори. Тази универсална реторика е характерен белег за разпада на политическите идеи. БСП в столицата е в състояние на идеен разпад. Лидерът на БСП в столицата обаче точно това иска. На него му трябват банда от прагматици, които винаги ще гласуват за него. Защото за тези, които гласуваха за Овчаров не е важно БСП да печели, важно е, че те си уреждат живота.
Всъщност Янаки Стоилов беше единственият глас на разума на конференцията. БСП със сегашното ръководство в столицата никога няма да успее да спечели избори в София. Защото Румен Овчаров радикално е деполитизирал поверената му организация. Там сега е сбирщина от прагматици и технократи, които не биха разпознали лявата политика дори и челно да се сблъскат с нея. Тази подмяна е толкова очевидна, че наистина трябва да се науча да се отнасям към политиката иронично, иначе трудно ще оцелея в този свят на объркани стойности.
Докато пиша това разбирам, че Румен Овчаров е станал такава фигура, че вече не се поддава на политически обяснения. Той се е сраснал със своите управленски околности, така си е повярвал, толкова радикално се е откъснал от здравия разум, че сигурно трябва да препрочетем целия Юнг, за да си го обясним напълно. Ето защо всяка форма на анализ към БСП - София, неизменно ще се провали. Ние вече не говорим за политическа организация, говорим за нещо средно между камора и банда от улични хулигани, които преследват всеки, които не иска да им се подчини.
"Социалистът" Румен Овчаров може би има стабилно медийно присъствие, знае как да говори пред камерите, опитен е в тв-дебатите, но оттам-нататък няма никой. Той е като комикс-герой. Разпорежда се в своето мини-царство и не му пука, че всичко отива по дяволите. Един истински социалист би разбрал това. Веднага би усетил подмяната. Големято ми питане, а то е трагично - защо един човек, който е социалист би членувал в БСП - София?
Този текст стана малко по-драматичен и сълзлив отколкото бих искал, но потресът ми от политическият спектакъл на Румен Овчаров все още ми е пресен в главата. Всички знаеха какво ще стане на тази конференция и това придаде допълнителен драматизъм на спектакъла. И все пак 54 души гласуваха за Янаки Стоилов. Може би заради тях си струва да си спомним и да се борим за промяна. Иначе - мамата си трака.
No comments:
Post a Comment