Точно 7 дни шефът на митниците беше неоткриваем. По-неоткриваем от естественият цвят на косата на Азис дори. По-неоткриваем от кръчмата в която Бойко Борисов тайно всяка вечер пие „Леденика”. По-неоткриваем от фен на Веселин Маринов. Неоткриваем като бин Ладен направо.
Митничар номер 1 беше зашифрован все едно е роман на Дан Браун, изчезна в пикът на свързаните с него скандали, потъна в мъглата на управлението и една седмица не даде абсолютно никакъв знак за своето присъствие в обществото.
ГЕРБ са способни да правят политика единствено в стил „световна конспирация” и заради това, ако искаме да си обясним част от странностите на политическият живот в последните дни, трябва да паднем на тяхното ниво.
Странно приказливият Ваньо Танов, когото първите записи на вестник „Галерия” изкараха като неустрашим борец срещу депутатското кадруване в митниците, като човекът чул Искра Фидосова да казва „ебаси” и то без да забели очи или да посегне съм антидепресанти, изведнъж потъна като призрак. И то точно след като запис на разговор между него и премиера стана най-слушаният звуков файл в цялата страна, а някои реплики и герои завинаги се обезсмъртиха в политическия фолклор. Точно, когато журналистите най-много се нуждаеха от неговото мнение – Танов се изпари като мрачна фантазия и остави само догадки след себе си.
През това време чухме други неща. Премиерът изобщо не коментира дали разговорът е верен или не. А призова опозицията да бъде европейска. На другия ден сподели, че цялото ДС работи срещу него, защото искал да уволни посланиците. После започна да накисва и президента. След още ден отново повтори тезата за ДС. Най-накрая събра министрите и като политически шаман им разпореди да се явят в парламента и да искат вот на доверие.
А от Ваньо Танов ни следа.
Да припомним. Танов, човек с дълга като криминален роман ченгеджийска биография и физиономия на ганстер с ампутирана чувствителност, е доволно медийна личност, особено в попрището му на политик. Още от 2008 година, когато започнаха шумните скандали около МВР, Танов гостува по сутрешните блокове с честота, която смутително прилича дори на тази на Бойко Борисов. А и старото ченге не обича да играе на дребно. Неговите теории винаги са като за роман и малко отгоре. Машинации, схеми, политици, навързва ги по-добре и по-литературно дори и от журналист от жълтата преса. И изведнъж – точно, когато трябваше да даде обяснение за най-култовия разговор в живота си (хей, колко пъти премиер ти се обажда от името на Мишо Бирата, за да ти каже да спреш всички проверки във фабриката му), Танов го нямаше никакъв все едно млада митничарка му бе предявила иск за бащинство.
Да не забравим. Междувременно – дясната ръка на Танов, Антоний Странджев (уволнен от Бойко Борисов) сподели пред медиите, че другият разговор – този между него и шефът на митниците е напълно автентичен. България е антилогическа страна, но нека да припомним – ако вторият разговор е истински, то и първият със сигурност е такъв, защото вторият е изцяло преразказ на наставленията на Борисов, придружен от цъкане и неясни сумтения срещу властта. Тоест, ако приемем, че Странджев говори истината, то неговото свидетелство потвърждава изцяло подозрението, че премиерът на България е нещо като лобист номер едно в Републиката и закален фен на бирата.
Танов обаче никакъв го нямаше.
Цветан Цветанов обиколи всички събития на които имаше журналисти, за да си намери трибуна пред която да сподели, че гордото правителство на ГЕРБ ще издържи на атаката на сенчестия свят. Нещо повече – вътрешният министър видя цяла конспиративна мрежа, която е стиснала държавата за гърлото и се опитва да свали ангелите, които са съставили правителство. Той също не поиска да коментира най-важната тема. А най-важната тема не е как са направени записите, а дали е вярно това, което се чува на тях. Всичко останало е подробност.
А Танов го нямаше никакъв.
Най-накрая, точно след седмица, вероятно по висша случайност (хахаха, случайности в милиционерското съзнание и сценаристки дух просто не съществуват) точно в деня на искания вот на доверие, Танов се появи пред журналисти след като даде показания в следствието. Застана пред микрофоните, пое си дъх и сподели с глас на сапунен герой, че е водил много разговори с премиера, но точно този е абсолютен фалшификат.
Танов се появи. И фабриката за лъжи започна да работи с пълна сила и невероятна енергия.
Оттук-нататък логиката на целия сюжет се губи и заради това нека да формулираме само първите пет въпроса, които идват наум. Въпросите са много повече, но, както всеки репортер с бодър дух знае, първите пет винаги са най-важни:
1. Защо на Ваньо Танов му бяха необходими 7 дни (да припомним, според Библията това е времето за което може да се сътвори цял свят), за да стигне до извода, че този разговор е фалшив? Все пак всеки човек, който не злоупотребява системно с алкохол, друга химия или не прекалява с розовите любовни романи, веднага може да загрее водил ли е такъв разговор или не.
2. Защо 7 дни Ваньо Танов не се появи пред медиите и къде е бил през това време?
3. Има ли връзка между неговото появяване и „радостната” информация, че СРС-ата по неговия случай са били унищожени?
4. Защо Ваньо Танов предаде толкова подло Антоний Странджев, като само с едно изявление изкара предишният си заместник фундаментален лъжец?
5. С кого се е виждал и разговарял през 7-те дни в които отсъстваше от политическия пейзаж с елементи на огромен скандал?
Още отсега твърдя, че нито един от тези въпроси няма да получи истински отговор. Прокуратурата тръгна да брани властта, както проститутка би скочила да защити своя сводник, изкара записите (все още неясно кои) манипулирани, макар, че истинската формулировка е: „Привнесеният допълнителен фонов шум и изкривяването на сигнала ограничават възможностите за изследване и откриване на признаци за манипулация и монтаж върху изследваните звукозаписи.”
Ваньо Танов, Бойко Борисов, Цветан Цветанов имат нещо общо помежду си. Не, не е любовта към бира „Леденика”, иронични гадове такива. И тримата имат милиционерска психика. Не могат да излязат вън от света в който схемата, шантажа, манипулацията и интригата са основни божества. Заради това те не спират да ни заливат с клишета и налудничави интерпретации, защото знаят, че са потънали до ушите в нечистотии и корупция.
Тези маниакални седем дни от сериала „Ало, Ваньо” ни доказаха, че това управление е свръхкорумпирано и крадливо. До скоро ги смятахме само за обикновени насилници и маниаци. Те обаче са и крадци. Големи крадци.
Ама този сериал предстои.
Когато след около година и нещо – думите „кражба” и „ГЕРБ” вече са абсолютни синоними, а трилърът е добил нови сюрреалистични оттенъци, можете да се опитате да се съберете пред Министерския съвет и да потърсите истината. Търсенето на истината в България е упражнение по късане на нерви и абсурден театър. Но винаги има смисъл да се вика срещу едни милиционери, които са се удавили в корупция.
Както се казва – могат от кумова срама поне по една „Леденика” да почерпят. И поне за 15 секунди да спрат СРС-тата.
No comments:
Post a Comment