Стендал има крилата мисъл: "В обществото се влиза с дуел." Вероятно водена от стендаловски дух, една млада партия реши навръх Новата 2011 година да блесне с оригинална идея. Политическата формация "Общество за нова България", понесена на крилата на международните информации, предложи страната ни да издигне стена по границата с Турция. Идеята е формулирана като начин за "спиране на нелегални емигранти, контрабанда и незаконен трафик".
"Общество за нова България" се оказа интересна партия, в чието ръководство може да открием предимно млади хора. Повечето от тях са родени след 1977 година, тоест далеч не би трябвало да са обременени с размишленията, фобиите и комплексите на предишното поколение. От младите - поне така иска обществото - се очакват нестандартни идеи, нов поглед и начин държавата най-после да дръпне напред. Вместо това обаче младите в политиката започват да се държат просто като нова версия на всичко старо. Ето кое е плашещото в този случай.
Какъв проблем на страната би решила една стена по границата с Турция? Стените никога не са спирали желаещите да емигрират. Питайте половин Мексико. Ако стените бяха решение на проблемите с контрабандата, емиграцията и трафика, отговорът на проблемите би бил толкова лесен - просто слагаме стени по всяка граница и започваме да си отдъхваме в блажен покой.
И какво се оказа - младото поколение, събрано в партия "Общество за нова България", не е способно да измисли нищо по-различно от старото. Това е голям проблем на българската политически система - у нас има тотална бедност откъм идеи. В страната ни се въртят три-четири рециклирани схеми за действия, неизбежно преписани от Запад, а отвъд тях - нищо.
Десницата не може да отиде отвъд своя антикомунизъм, левицата се чуди кой път да поеме, а младите решиха да се топнат в морето на миналото и да правят стени. В такава атмосфера на хаос е трудно да се ориентира нормален човек.
Да не говорим, че не върви на една партия от младежи да поставя в центъра на своя светоглед стените по границите. Има толкова много други възможности, начини и опити.
В този смисъл младите партийци обезсмислят и името на партията - нищо ново няма в тази България, която те предлагат. Поне стените не са нововъведение в политическата история.
Очевидно младите сами по себе си не са отговор на проблемите. Поне младите, които не искат да излязат от клишетата на миналото. И това не е влизане с дуел в обществото. Това е просто примиряване с идеята, че всичко ще е постарому.
Което вече си е като челен удар в стена.
No comments:
Post a Comment