Трактори

В нашето семейство от доста време насам се питаме, защо изоставаме толкова драматично от другите бивши соцстрани? Защо например в Босна и Херцеговина при много по-нисък БВП имат по-висока средна заплата? Да не би да има тайна рецепта за високи доходи, която ние просто сме пропуснали да си препишем в годините на прехода? И тъй като явно няма да можем да си дадем универсален отговор, нека да следим нещата страна по страна. Да вземем за пример Чехия.
Оказва се, че си имаме общи теми - темата за "трактора". Чешките медии съобщават, че производителят на трактори "Зетор" се завръща на иракския пазар. За първото тримесечие на тази година се предвижда затам да потеглят 50 трактора.
И ние се интересуваме от Трактора. Следим внимателно кога и къде влиза, кога излиза и какво пуска. Нашият Трактор също грее от страниците на вестниците и в централните новини, но очевидно засега не можем да експортираме на иракския пазар.
Още на първо четене може да се установи разликата между България и Чехия - тя се крие в различното отношение към такива теми като темата за тракторите. Затова средната работна заплата в Чехия е 1030 евро, а у нас е 340 евро. Всичко опира до качеството и функцията на тракторите.
Едните (чешките) извършват народополезна дейност. А ние от Трактори не можем да си поемем дъх. С тях почват сутрешните блокове и завършват политическите анализи. Нашият Трактор е направо философско явление - с него се обяснява цялата държава, преход и състояние на фискалния резерв.
Може би точно това е проблемът. Нашите Трактори ни отнемат толкова много време, енергия, нерви, че просто изтървахме как тракторите на хората тръгнаха по света.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)