Thursday, August 22, 2013

Живот в безкрайното лято




Винаги съм се чудил коя е тази част в човека, която така отчаяно се стреми и изисква от нас вечност и безсмъртие. Човекът е преходно същество, което обаче е надарено с проклятието да мечтае за звездите, а звездите изискват поне една вечност, за да бъдат опознати, изследвани, приобщени и разбрани. И вероятно това е причината да бъдем все още тук, на тази планета, с този блясък в очите – ние сме кратки същества, но с вечни пориви...
Мислех си за всичко това на плажът в Слънчев бряг, насред един прежурящ август, където всичко изглеждаше възможно и допустимо. Именно лятото насажда у нас желанието за вечен живот, със своя топъл покой, то ни зарежда с идеята, че отпуснатото ни време на тази планета може да бъде продължено до безкрай, защото човек винаги иска да се завърне пред морски вълни и да се изфука поне със същата вечност пред тях.
Ако един ден лятото стане вечно, значи вероятно утопиите са се осъществили, звездите са се подредили правилно и абсолютното безсмъртие е дошло. Но дотогава човек стъпва върху нагорещения пясък като нестинарка, тича към неясно зеления цвят на морето с желание, топва се в солената вода с искри в очите, защото тези мигове са просто един от малкото начини да вдъхнем малко късче от бъдещата вечност.
И от живота в безкрайното лято.






Първи опит да свикна с реалността. Изгледах половин емисия новини. Това е като да изпиеш голяма водка на екс след досадно дълга трезвеност - от една страна ти е гадно и тъпо, но от друга усещаш, че е нещо, което, колкото и да не признаваш ти е липсвало, защото без него какъв купон може да има в света :))))


-------------------------------------------


Кривулиците на пътешественика. След Бургас следваща спирка Стара Загора. Температура на въздуха 38 градуса - все едно слънцето ти бие крошета по темето. Градът е един такъ пуст, прибран на сянка, че все едно в него няма хора, все едно е замръзнал в някакво лятно безвремие, където най-важния факт от живота е какъв сладолед да си купиш, за да се спасиш от жегата. Офф, ако един ден искам да си живея живота, ще стана кмет на Стара Загора и ще го обявя за независима слънчева държава, където времето е спряло завинаги, а цената на бирата ще подлежи на строга регулация в полза на пролетариата. Алелуя! :)))


---------------------------------------------



Бургас прилича на малко бижу. В далечината синее море, слънцето бляска в изтощително жълто, но има и достатъчно прохладна зеленина, за да може човек да си въобрази, че е попаднал в стихотворение. На центъра продават и от ония лимонади като от едно време - една глътка от нея и като нищо можеш да повярваш, че пак си на четири години, че светът не е сложен, че човешкият живот е вечен и че най-големия проблем в него е колко да е голям замъка, който да построиш в мокрия пясък. Не град е Бургас, а стихотворение - казвам ви сериозно.


----------------------------------------------



Поразяващият ефект на ол-инклузива. Рано сутринта до мене се настани английско семейство. Главата на семейството очевидно не беше на кеф и проклинаше целия свят. После обаче пичът почна да отскача до хотела си и всеки път се връщаше с по две чаши. След втората настроението му се оправи. След третата изглеждаше благодушен като майка Тереза. След четвъртата пичът дори тичаше в пясъка, макар и със странни пируети. След петата приличаше на философ, разгадал тайната на вечното щастие. След шестата пичът пак псуваше, но странно защо и как, в речника на английските му псувни се бе появила и фразата "мамка му". След седмата кротко си заспа в шезлонга...Леле, казах си аз, ето каква е същността на ол-инклузив конспирацията. Ол-инклузивът на алкохол е нашият начин да българизираме Европа...:))))


---------------------------------------


И последно за днес. Човек дори и да иска не може да избяга от комуникацията с руснаци по морето. Днес се оказах до едно малко по-възрастно семейство от Воронеж, но така им се приказваше за политика, че половин час бистрихме света - аз на развален руски, но така е. И двамата бяха путинисти, ноооо пък ми казаха жестока антипутинска частушка. Сложна е руската душа. Ето и частушката:


Путин наш любимый, Путин дорогой!
Ельцин уже умер, а ты еще живой...:))))



-------------------------------------------------


Хроника на моята любов с Антоанета Цонева. Аз просто не смогвам, другари. Мога да пускам по статус дневно, а тя бълва тонове с думи и във всяко второ изречение присъства думата "симов". Симов - чистачът на олигархията. Симов - най-верният килър на властта. Симов - тъмният демон на кабинета. Симов - гадното копеле, което я е сравнило с Цола Драгойчева. Симов - изродът комунист. Симов - екзекуторът на мафията.
Винаги съм бил уверен в своя загадъчен чар и неповторимо излъчване, но тук очевидно съм ги пуснал в твърде големи и неуравновесени дози. Точно заради това стария репортер се извинява на вселената, че не си е преценил чара и силите и вече минава за лошо момче. Нямам право да си играя така с живота и чувствата на една протестърка. Заради това, засичайте ми, поне два месеца няма да спомена нищо за Антоанета Цонева. Белким булката малко се поуспокои и позабрави за мене и фаталния ми чар :)))))


---------------------------------------------------


Чайките, забелязах, са по-патриотично настроени от гларусите. Гларусът налита основно на чуждоземни храни като дюнерите, а чайките с национална гордост кълват основно банички. Чайките - основен мотор за развитие на националния туризъм :)))


------------------------------------------------------



Протестирах дълго срещу олигархията на вълните, срещу репресията на слънцето, срещу полицейските кордони на нагорещения пясък, срещу най-силното кремълско оръжие – скачащите по плажа рускини, ама като видях, че протеста ми замря, а вселената реагира с равнодушие на политическите ми пориви, се отдадох и на олигархията, и на репресията, и на полицейските кордони и на Кремъл :)))))



--------------------------------------------



Хората са най-добрият източник за историята. Та като гледам татуировките по възрастните англичанки, като видях дама на около 60 и нещо с голяма татуировка на гърба: "DRINK OR DIE", а друга с още по усукана: "SEX KITTEN", тогава наистина схванах, че 70-те години са били ебахти лудото време във Великобритания :)))


---------------------------------------------



Получих ценен урок. Времето не спира, когато човек зяпа циците на рускините и дългите крака на полякините. Та влизам аз тук и какво да видя обявен съм за враг номер 1 на прогресивното човечество, Антонета Цонева ме е обявила за чистача на ФБ, а протестърското воинство хвърля намеци, че старият репортер не е на море, а е пратен в диверсионна школа на КГБ, където лично Делян Пеевски и Путин му преподават предмет: “Как да накараме протестър да се задави в луксозен ресторант” :)))))
Не мога да си обясня откъде идва тази злоба. В момента в който напишеш това, което мислиш се появява цяла орда от орки, чийто погледи бляскат праведно и те изкарват боклук, мръсник и отрепка, защото имаш наглостта да не мислиш като тях. Не знаех, че има монопол върху истината. Не знаех, че непогрешимите са сред нас. С какво си по различен от властта, която мразиш, ако си нейно огледално изображение? Какво ни предлагат господарите на новата истина – цял живот да ги гледаме единствено и само с обожание и смирен възторг ли?
Ето още една причина да съм скептичен – още не са дошли на власт и вече си имат Фейсбук ДС, дойдат ли на власт – стягайте си багажа за лагерите. Нарочно преувеличавам, но половината път натам вече е взет.
Аз се връщам в моето безвремие на плажа. Гледам да се възползвам от последните си мигове на ваканция. Че нали семтември щяла да идва нова власт при която аз очевидно ще къртя камъни :))))))


-----------------------------------------------------


Изгорях. Естетът в мен ме предаде на слънцето. Бях си вдигнал страхотен форт с един чадър, окопах се като депутат в обсаден парламент, ама най-накрая естетът в мен реши да погледа как група млади англичанки играят на волейбол и слънцето ме настигна като диета Искра Фидосова. Обаче имам философско питане - как тези прелестни млади англичанки след това се превръщат в истерични и шантави кранти? Сигурно е от постоянните мъгли на Албиона и от поглъщането на твърде много ГМО. Знам, че статусът ми е некоректен, секстистки и евроскептичен, но ми се струва, че някъде в началото на прехода яко се преебахме. Вместо да ходим към Европа, трябваше да накараме Европа да дойде към нас. Вероятно щяхме да скапем целия континент, ама поне щяхме да ги научим на живот в слънце. Такива неща. Обгореният стар репортер ви дава знак, че все още не е емигрирал и е постигнал хармония с чайките, които няколко пъти опасно близо се опитаха да ми гепят картофки от дюнера. Пфуу, дори птиците се научиха на капитализъм...:))))


------------------------------------------------------


Забелязвам интересна мода в кръщаването на хотели. Те все са я Нептун, я Посейдон, я някое друго божество на морето. Все едно езическите божества и костюмираните мутри са си създали собствен капитализъм с марка "Слънчев бряг". И са взели 5 хиляди англичани за заложници, за да видят дали те (англичаните) ще издържат да ги дерат, ако обаче имат достатъчно бира, за да се удавят на разположение. Което е малко тъжно - един стар, доста стар чех в автобуса днес ми разказа, че бил дошъл на Черноморието, защото го помнел като тихо, спокойно и кротко място. Всъщност той ми го каза на толкова безобразен английски (аз говорех с подуенски акцент, той с пражки), че може да ми е казал, че се кефи на дължината на краката на българките. Аз възприех само меланхоличната част :))))


------------------------------------------------------


Слънцето грее изтощително, но това прави бирата на плажа три пъти по-хубава...:)))))) Нямам представа кой е измислил идеята, че на море човек може да си почине. В 21 век на море човек може само да се нагледа на рускини. Не е малко. Наздраве. Чайките също ви пращат поздрави :)))


------------------------------------------------------


Нещо обръгнах на думата "комунист" напоследък. От толкова много места я запратиха към мене, че вече се приемам за правоверен ленинец направо. Нооо и аз имам дисидентска биография, май френдс. Дисидент, точно както бе казал Нинус Несторович: " Първия бой получих от баща си. Това беше първият ми сблъсък с комунистите." :)))))



-------------------------------------------------


В едно свое стихотворение писано преди години Тристан Цара, буйният гений на дадаизма, беше отделил няколко думи за последния ден на седмицата:


Неделя - тежък похлупак върху кръвта която ври
Тежест на трудната седмица приклекнала на мускулите си
Паднала в себе си загубена намерена отново
Камбаните звънят без повод ние също


Неделята е богословски ден, даден е на човека да се отдели от земните грижи и да помисли малко за небесното битие, което е притеснително с това, че няма туристически брошурки за него. Но очевидно дори и да иска отделната богословска единица не може да се отдалечи от реалността в неделята, където кръвта ври, защото дори и да иска човек не може да не види как една определена група е опищяла половината свят и то, защото част от медиите си направиха труда да им проверят финансовите източници. Никой не твърди, че кинтите са дадени нечестно, но да се опитват да ми кажат, че парите не създават зависимости е все едно да ми кажете, че нагъването на понички всъщност е полезно за фигурата. И защо, по дяволите, вестителите на чистата съвест, свободните медии и абсолютната демокрация, стават така истерични, злобни, ненеделни, когато някой попита за техните финансови източници. Олигархията започва там, където властва непрозрачността. Това не е кампания за очерняне, а търсене на ясен знак дали някой не ти поръчва музиката. Ако никой не ти я поръчва - защо истерясваш всеки път като те питат? Защо?
Но какво да се прави - неделя е. Тежък похупак върху кръвта, която ври...:)))



--------------------------------------------------------


Разбрах, че съм имал три любовници, каквито нямам". Р. Плевнелиев. Пич, аз ли съм ти виновен, че нямаш? Или пък хората? Заради туй ли им спираш парите? Ако е за това - лично ще пусна обява да ти намерим компания....:)))))



No comments: