Александър Симов (36 г.) е популярен
журналист, работи във в. Дума. Кандидат за депутат в Европейския парламент от
листата на БСП.
- Забелязвате ли
признаци на разпад в партийната система на политическото ни пространство?
- Да, такъв
процес се наблюдава, безспорно. Според мен по-скоро въпросът е от кога започна.
При създаването на НДСВ се появи илюзорното усещане за стабилност на политическата
система, уеднаквяването на политиката и общия икономически консенсус доведе
дотам, че населението рязко се отдалечи от политиката, а самите партии в
стремежа си да оцелеят, започнаха да разчитат само на твърдите си ядра. Днес
виждаме резултата: политическият модел живва при появяването на някоя нова
еднодневка, веднага след което изпада в обичайното си състояние на политическа
депресия. Тоест, процесът на разпад следва загубата на стабилни политически
стойности. А такива стойности биха могли да се появят при отчетлива левица,
отчетлива десница и нещо като структуриран поне бегло център. Лично аз никога
не съм разбирал хората с центристка нагласа, но така или иначе ги има и трябва
да приемем това. Преди всичко в България трябва да има честност – но няма
такова усещане. Много хора изразяват съмнение, че БСП е лява партия, нали?
Мисля, че те не са прави; това е лява партия. Друг е въпросът, че има още много
какво да се желае от нея в тази посока. От друга страна много хора основателно
твърдят, че ГЕРБ не е дясна партия – това е вярно: това е по-скоро мракобесна
партия. А ДПС център ли е? Не, това е по-скоро партия-чудовище, разбира се, в
политическия смисъл на думата. Искам да кажа, че това е по-скоро партия на един
богат елит, който трябва да представлява най-бедните хора в страната.
- Това не се ли
доближава до олигархичен модел партия?
- Точно
така, това не би могло да бъде център. Ето – европейските политически
стойности, когато се опитаме да ги преведем на наш език, не работят. ГЕРБ би
трябвало да е част от Европейската народна партия, но аз съм сигурен, че Бойко
Борисов не е в състояние да изрази в какво точно се състои дясната идеология на
ЕНП. В левицата пък процесът е друг: там има хора, които започват да се отнасят
с леко презрение към самата същност на политическите идеи, но това е
самоубийствено. БСП трябва да стъпи на една много ясна, дори радикално лява
основа, за да върне доверието на хората, които са се разочаровали повече или
по-малко от нея.
- Ще сгрешим ли, ако
разделим партиите по друг признак: партии с ясно изразена идеологическа
платформа и партии, обслужващи корпоративни или други, неясно осветлени
интереси?
- Не, за
съжаление няма да сгрешим. Ако приемем Вашата класация, то в здравословната
част от нея – партии с идеологическа основа, можем да причислим две или три
партии, не повече. Бих поставил там БСП, до известна степен и Реформаторския
блок: да, партиите там са ми чужди, но все пак те боравят с някаква идеология с
всички резерви доколко тези идеологии са приемани от хората. Оттам нататък
много ми е трудно да посоча партия с идеи. Те са по-скоро пластични, аморфни,
обтекаеми.
- Много политически
авторитети се сринаха, думата „политик” стана мръсна. Защо толкова бързо се
похарчиха?
- Когато
служиш на конюнктурен, меркантилен или нечистоплътен политически интерес, теб
те похарчват бързо. Всъщност голямата драма на българския политически модел е,
че партиите действат ситуационно, нямат ясно очертани цели в перспектива.
Първата и най-желана цел на десницата, примерно, е да свалят правителството на
Орешарски. А след това какво? Има ли стратегически преследвана цел? Добре,
имаше една заявена цел – да влезем в Европейския съюз. Ами сега, когато целта е
постигната, защо трябва да се измислят фантомни заплахи, че сме застрашени едва
ли не от изключване? Очевидно идеята е такава заплаха да оправдае самоцелния и
стремеж към властта на всяка цена. Нека да сме наясно: ние в БСП също имаме
проблеми в това отношение. Сътресенията в партията означават и идеологически
отклонения. Изобщо политическата мисъл в България напомня поведението на
амебите –реакция на конкретното дразнение и никаква стратегия.
- В тази връзка:
ролята, задачата и перспективата на новия играч Николай Бареков?
- Бареков е
опит на олигархията да придобие политическа плът. Доскоро олигархичните кръгове
се опитваха да влияят на политическия живот зад кадър, сега за първи път
виждаме истинска корпоративна партия, при това ярко популистки изразена в
най-лошия смисъл на думата. Тук няма никаква идеология, никаква. Наскоро
Бареков направи едно колкото странно, толкова и непохватно, толкова и цинично
изявление: „Бях десен, сега вече съм ляв!”. Светкавична трансформация –
изведнъж се събуди ляв. Познат проблем за съжаление: в опозиция всички сме
леви, а в управлението ставаме десни до мракобесие. А за какво служи Бареков –
ами да бъде превърнат в човека, който ще раздава картите в паламента.
- Някои смятат, че
дълбоко под повърхността Бареков изпълнява партитура, написана от БСП.
- Категорично
не. Просто няма такъв начин. Бареков е отрицание на всичко, което е БСП. Нивото
на лявото му мислене се изчерпва с изявлението, че той и богатите му приятели
плачат, когато видят бедни.
- Осъдиха Филип
Златанов. Приключихме ли с тефтерчето?
- Нищо
подобно! Тази присъда само отваря пътя към поръчителите! Това е присъда над
цялото управление на ГЕРБ. Няма да забравя как изглеждаше Филип Златанов в
съдебната зала. Това беше един смазан човек, той буквално плачеше. Не че
изпитвам съжаление, той беше осъден справедливо. Но той всъщност е жертва на
политическата машина ГЕРБ; така са му казвали да прави и той го е правил.
Истинският автор на тефтерчето „Златанов” е Бойко Борисов. Да не говорим колко
интересни глаголи си е записвал Златанов: „Да се смаже” – как Ви звучи? Това
показва в каква държава сме живели: медиите ни представях едно, а сега виждаме
истинското, озъбено и нагло лице на една потенциална диктатура. Но ще добавя
още нещо. Президентът също не бива да продължава да се държи като германска
пастирка – той пряко е забъркан в тази каша. Той трябва да даде отговор дали е
направен опит да бъде измъкнат от конфликта му на интереси; ние отговор на това
не сме получили. Получихме хиляди реплики как НАТО ни прави по-добри, но по
важни въпроси президентът упорито мълчи.
- Все пак звучи много
неестествено: Филип Златанов в качеството си на изпълнител получи ефективна
присъда, а поръчителят на престъплението му нито е осъден, нито е назован...
- Съгласен
съм с Вас, напълно. Инициалите също трябваше да бъдат осъдени.
- Настанаха едни
нескончаеми въпроси къде е Бисеров, в резултат на което почти беше бламирана
една парламентарна комисия...
- Въпросът
за Бисеров е адекватен. Но също толкова адекватен е и въпросът къде изчезна
Фидосова, И. Ф. Тя изчезна от политическия хоризонт също като Бисеров. И мисля,
че те изчезнаха именно около случая „Златанов”. Като че ли беше търсен ефектът
„всички са лоши”.
- На всичко отгоре се
появиха и петна в политиката...
- Разбирам.
Лицето Бисер Миланов олицетворява безсилието на държавата и на цялостния
политически модел да се справи с подобни явления. Ужасното е, че са го приемали
всички, всички са смятали, че могат да се възползват от хора като него. Искам
да го кажа ясно: в случая и власт, и опозиция са еднакво виновни.
No comments:
Post a Comment