От Цацаратура към Гешефтура

 

Тези дни социалните мрежи са пълни с възмущение, тих ужас и предчувствия за демонично бъдеще покрай официално издигнатата кандидатура на Иван Гешев за главен прокурор. Причината за тези опасения не се крие в опашата лъжа на номинирания преди време, че 99,9 процента няма да е кандидат за този пост, а по-скоро в последните му телевизионни изяви. Там Гешев се раздаде напълно, захвърли маската на магистрат и разкри дълбините на политическата си и поетичната си душа. И така всички разбрахме, че към най-мощното кресло в държавата се е запътил човек, който не вярва в тоталното разделение на властите. Не е задължително да виждаме в това повей на бъдеща диктатура, но от изявлението определено се носи апетитния мирис на антидемократичен популизъм. Смисълът да има граници между отделните власти е основен пилон на демократичния ред, защото така се осъществява взаимния контрол. Властовата конвергенция, която Гешев описа силно напомня протоавторитарно усещане за политика, а това винаги е опасно, когато го засечем в потенциален главен прокурор. На мен лично ми направи впечатление, че в интервюто си най-вероятният обвинител номер едно не ни разкри намерения за реформи, но вместо това ни представи списък с враговете си. Хората, които спомена предизвикват спазми и от самия мен и в различни периоди съм писал статии срещу всеки един от тях, но се притесних, че един магистрат е фиксиран по същия начин. В крайна сметка се предполага, че пред нас трябва да стои един символ на справедливостта и обективността, а видяхме един злопаметен хейтър. Разбира се, имаше реакции и в другия спектър на емоционалността. Сайтът ПИК излезе със заглавието: "Иван Гешев - момчето от крайния квартал, което вкара олигарсите в ареста". Текстът е разтърсващ като латиноамериканска сапунка и няма да ви го преразказвам, защото не съм сигурен дали ще успея да го пресъздада без да забия във фейлетонна посока. Но няма как да подминем една прекрасна подмяна. Гешев вкарал олигарсите в ареста. Дори и полуграмотен прокурор би успял да направи това, защото има такива правомощия. Винаги съм смятал, че качеството на работата на един обвинител е в това колко олигарси е успял да вкара в затвора. Само че това няма как да го изведеш в заглавието, защото цифрата там е категорично "нула". Изобщо еволюцията на обвинението е потресаваща от Цацаратура към Гешефтура. Пълен култ!

Сюжетът само показва, че България живее в самозатворената си кошмарна реалност. Защото днес гледаме втора серия от един филм, който от самото начало не блестеше с оригиналност. Още през 2012 година с подобни медийни и политически хватки Сотир Цацаров беше коронясан като главен прокурор. Само няколко месеца след неговия избор получихме и потвърждение кой е основния инженер на замисъла. Спомнете си прословутия запис на Бойко Борисов, където тогавашния градски прокурор на София Николай Кокинов обвинително му каза: "Ти си го избра".
Та през цялата 2012 година България живееше със слуховете, че кандидатурата за главен прокурор отдавна е намерена. тогавашният обвинител номер едно Борис Велчев беше изпратен на курорт в Конституционния съд и името на пловдивския съдия Сотир Цацал започна да си пробива път към основните заглавия на медиите. Времето беше съвсем малко по-невинно и голяма част от медиите все още таяха надежди, че ще има реално състезание и автентичен избор. Заради това, ако хванете единствената възможна засега машина на времето (търсачката на Гугъл) ще видите цяла поредица от текстове, които изчисляват съотношенията на силите във ВСС и възможностите Цацаров да се добере до върха. Наивността на текстовете от днешна гледна точка е просто трогателна. Дори най-големите противници на Борисов тогава не искат да вярват, че той може да бъде избран още на първо гласуване и заради това ще се потопите в безкрайно количество предположения как точно ще са разпределени гласовете и кое може да се окаже препъникамък. Тогава на бял свят започват да изплуват и скандали около името на Цацаров. Оказа се, че неговата съпруга е забъркана в симулативна сделка с имот, нещо, което основният кандидат неохотно признава в студиото на бТВ. Това обаче не спира неговия възход, съпътстван от сериозен политически вятър в крилата му. Управлението на ГЕРБ все още имаше желание да имитира демокрация, заради това ще намерите и дълги дебати около правилата за избор за шеф на обвинението, както и откровени възхвали на Цацаров от страна на Бойко Борисов. В крайна сметка малко преди Коледа Цацаров получава назначението си. От първото гласуване. От гледна точка на безрадстното бъдеше можем да видим в цялата суматоха опитът да се създаде медийно-политически модел, който да е напълно безотказен при налагането на такива скандални кандидатури. Той сработи напълно. Във форумите на медиите много хора реагират мелодраматично - с вопли и стонове, че краят на демокрацията приближава. От днешна гледна точка няма как да не кажем, че всички те са били прави. Прокуратурата стана напълно подчинен орган, превърна се в политическа бухалка на управлението, а Цацаров се оказа първопроходец в тоталното овладяване на държавата. Оказа се, че няма нито един демократичен механизъм това политическо безумие да бъде прекратено. И независимо, че във времето на големите социални протести мнозина се опитаха да превърнат насила Цацаров в знаме на надеждата, още тогава стана ясно, че той е точно обратното. Далеч съм от мисълта да смятам, че прокуратурата е най-големия проблем на съдебната система у нас и не искам да сатанизирам никого, но в момента в който прокурорите, подобно на Гешев заговорят с поетични метафори, това навява лек ужас и тежки предчувствия. Опитайте се обаче да се сетите за някой голям успех на Цацаров. Не успяхте, нали? Гешев ще е абсолютно същия. Защото медийната пушилка и надуването на помпозни розови балони няма как да прикрият, че прокуратурата единствено имитира дейност, а по същество е хилава, подчинена и стегната в стоманената усмирителна риза на десетки политически зависимости.
И най-накрая.
Виждам, че срещу кандидатурата на Гешев особено рязко скочиха представителите на градската десница, които отдавна са фиксирани в темата правосъдие. Възмущението им е лирично, но се опасявам, че не е достатъчно. Защото всеки един от тях трябва да си даде сметка, че именно калпавата реформа, която прокара техния светец Христо Иванов и по която те слюоннотделяха фанатично всъщност направи Гешев кандидат без конкуренция. Безкрайно дълго слушах как разделянето на ВСС на две колегии ще оправи съдебната система и е първа крачка към светлото бъдеще, но сега виждаме, че всички уверения и обещания без покритие родиха своя Франкенщайн. Гешев е отпадъчен продукт на калпавата реформа, който обаче ще трябва да поглъщаме всички ние колективно. Заради това единственото, което градската десница може да направи е, ако обича да освободи терена и да остави други хора да се преборят със създаденото от тях политическо и съдебно сметище. Иронията е, че цялата реформа беше замислена като начин за финтирането на Цацаров, а това, което градските загубеняци направиха беше, че превърнаха прокуратата във всесилна и Гешев днес идва като черен виц за всичките им усилия. Цялата им работа е такава. Щяха да свалят Борисов, а най-накрая се сгушиха в могъщата му пазва. Искаха да реформират съдебната система, а я превърнаха в радиоктивно бунище. Те би трябвало най-много да се радват на Гешев. Все пак те му помогнаха най-много...