В края на януари тази година конгресът на БСП, проведен в
зала 3 на НДК, посрещна Елена Йончева с буря от аплодисменти. Делегатите й
станаха на крака, а един анализатор гръмко обяви, че най-накрая се е освен
Стефан Данаилов има и друга фигура, която е в състояние да обедини
социалистите, да ги нахъса за битка и да им даде кураж в трудните мигове.
Думите на Йончева тогава бяха много силни - тя направи много фина аналогия
между един от най-големите мафиотски босове в Италия и управлението на Бойко
Борисов. "В България има пъзящ авторитарзъм. Режимът, който управлява е на
една шайка, на една организирана престъпна група. Режимът се опитва да ни
разедини и унищожи един по един", каза още легендарната журналистка и,
защото зад всяка една нейна дума стоеше конкретна битка цялата зала стана
права, за да демонстрира своята подкрепа. Не знам дали Елена Йончева е
запомнила този миг. Аз обаче няма да го забравя.
Връщам ви към тази емоция, защото тя е важна като
отправна точка за анализ на днешното поведение на Елена Йончева и призрачното
усещане, че между нея и Корнелия Нинова зейва реална политическа пропаст. Но
доколкото Нинова представлява БСП и определена политическа линия в нея, то
съвсем реално е да се попитаме взема ли си сбогом с БСП легендарната
журналистка и как точно си представя бъдещите си стъпки в политиката. Преди да
се опитаме да отговорим на този въпрос нека да сгъстим още малко краските на
фона на който се разиграва тази политическа мистерия. Нинова буквално заложи
политическата си биография и име, за да наложи Елена Йончева като водач на
листата на БСП за евровота. Тогава лагерът на Станишев тръгна да обикаля
медиите и да обяснява макар и прикрито, че това не е най-удачния избор, че
левицата трябва да заложи на утвърдения политик, а да не играе хазартно. В
крайна сметка Елена победи при гласуването в Националния съвет и стана водач.
После поради причини, които многократно вече бяха обяснявани, тълкувани и
доразвивани БСП не успя да спечели европейските избори, макар и да вкара с един
евродепутат повече в Европейския парламент. И точно след това Елена Йончева
потъна вдън земя. Буквално се изпари от общественото пространство. Даде
едно-две интервюта, но след това потъна в тежка нелегалност, която и до днес не
е получила подходящо обяснение. Всякакви жълти сайтове се опитваха да
шаманстват по темата, всякакви политически ингриганти се постараха да поставят
въпроса къде е Елена отново и отново. Най-болезненото от всичко е, че като
никога този въпрос наистина имаше основания. Абсурдно е, когато си бил знаме на
мощно съпротивително антикорупционно течение да потънеш в нелегалност без да
оставиш следа. Дежурните по любов придворни политолози почнаха да спекулират
дори, че Елена Йончева си е издействала топло място в Брюксел и това е било
всичко, което е чакала от живота. Тя така и не се появи да ги опровергае.
Преди няколко седмици в телевизионно интервю Корнелия
Нинова обяви, че е очаквала повече от Елена Йончева, най-вече по отношение на
борбата с корупцията, както и по-активна работа в Европейския парламент. Този
коментар вече ясно показа, че пукнатините в отношенията между двете трудно ще
прикрият. И независимо от уверенията, че всичко е наред, че нещата ще се
оправят, в последните няколко дни Елена Йончева на два пъти гласува по начин,
който възмути почти всички от нейните избиратели - тя се въздържа по опита на
Европарламента отново да наложи Истанбулската конвенция и е подкрепили
резолюция срещу Русия. И в двата случая прави впечатление, че Йончева гласува в
пълен унисон с президента на ПЕС Сергей Станишев. Тя има правото на своя
собствена позиция, никой не се опитва да я вкарва в определени политически
коловози, но Йончева не е обикновен европейски депутат. Тя беше водач на
листата на БСП, лицето на една ярка политическа кампания, която отново и отново
поставяше темите по които днес странно си е сменила позициите. Подобно
гласуване най-малкото се нуждае от обяснение, защото аргументите в защита на
Йончева просто отдавна приключиха. А фактът, че буквално преди няколко дни се
появи в телевизионно интервю заедно със Сергей Станишев повдига твърде много
въпроси и конкретни съмнения.
Ако приемем, че вотът на Йончева е бил знаков и, че той
показва влизането й в лагера на Станишев, то е необходимо да попита себе си, а
дали нейният нов патрон някога би направил същото за нея. Елена Йончева няма
основания да се изживява като жертва на БСП, защото ресурсите, политическата
подкрепа и емоции на БСП винаги са били зад нея. Стотици обикновени социалисти
из страната протриха по три чифта обувки по време на кампанията, за да може
днес тя да има своя глас в Брюксел и Страсбург. И, когато днес Йончева гласува
по начина по който гласува, това е камък в градината точно на тези нейни
избиратели. Тези, които вярваха в нея, които лепяха нейни плакати, които с
часове убеждаваха другите, че тя е различното лице, новия смисъл на българската
политика. Това е тъпото в днешното поведение на Йончева - нейното бързо
преобръщане, смяната на лагерите, гравитирането край Станишев не издават
никаква принципност, а какво да говорим за уважение към гласувалите хора.
Свидетели сме на някакъв апаратен танц в който обаче Йончева няма никакъв шанс
да бъде победител. Защото точно в този случай я използват като пешка в игра,
която не съм сигурен, че разбира докрай. В момента се опитват да я заредят като
камикадзе срещу Корнелия Нинова и този план можеше и да успее, ако не бяха тези
злополучни гласувания, които веднага пускат алармите на всеки ляв избирател. В
политиката най-важното нещо е принципността, последователността, отстояването
на трайни идеи. Елена Йончева със своето колебливо поведение се проваля на този
тест. А най-лошото от всичко е, ако смята, че със своя нов по-кротък вид ще
може да измоли някаква индулгенция от отмъстителната власт или да се договори с
нея. Ще стане точно обратното, защото рязката смяна на лагери, безпринципността
и неясните заявления могат единствено да отблъснат онези, които бяха готови да
я защитят във всеки миг. Това са хората, които станаха на крака, за да покажат
на Елена Йончева, че вярват в нея и се готови да тръгнат в битката, която води
тя. Днес обаче този генерал се скри и буквално дезертира в лагера на онези,
които са превърнали съглашателството в смисъл на живота си. БСП е минала през
много бури в своя политически път. Преживяла е подлости, предателства,
братоубийствени битки. Надявам се, че Елена Йончева не е забравила за хората,
които й ръкопляскаха. Защото тези, които стоят днес до нея в онзи миг биха я
удавили дори и в капка вода. Те и сега биха направили същото. Тепърва й
предстои да го разбира. Дано тогава да има кой да я разбере и да помогне.
No comments:
Post a Comment