Sunday, February 23, 2020

Приватизацията – грозния и болезнен цирей на прехода



Тези дни е опасно за мозъчните клетки да четеш дежурните по любов медии към властта. В заглавия, които преливат от удивителни, патос и любовни хормони те танцуват възторжен кадрил около разпореждането на главния каскет, пардон, прокурор Иван Гешев да започне ревизия на цялата приватизация. Дори и когато тази идея беше прясна и още нова, бляскава и романтична тя не успя да ме заплени. Не, защото приватизацията не се нуждае от цялостно разследване. Напротив - повечето хора вероятно искат да получат отмъщение за този процес, искат в рамките на живота си да видят справедливост и цяла сюрия от костюмари, които днес изпълват страниците на светските хроники да прекарат остатъка от живота си в затвора. Идеята не ме хвана, защото изобщо не вярвам, че хора, излъчени от спечелилите от прехода са в състояние да ни поднесат такава кипяща и живителна справедливост. Само в рамките на моя живот за трети или четвърти път чувам как приватизацията щяла да бъде разнищена до дъно. Предния пътк беше преди три години. Пак се вдигаше политическия градус. Представителите на ГЕРБ като надрусани проповедници ходеха от екран на екран да обясняват как ще променят конституцията, за да падне давността. Най-накрая заметоха цялата идея под килима и изобщо не се сетиха за нея. Да не говорим, че за ГЕРБ и придворните им медии по странен начин цялата приватизация се изчерпва с "Техноимпекс", все едно това не най-разследваната сделка от времената на раздържявяването, проверявана, разнищвана и всеки път изводът е бил един и същ - нарушения там няма. За големите сделки обаче - нито дума. И това е така, защото ГЕРБ са партията на спечелилите от прехода. От тях не очаквайте отмъщение. От тях не очаквайте справедливост. От тях можем да очакваме само политически театър, който да им открадне гласове или да им спечели просто още едни избори, за да удължи агонията на страната.
Темата за приватизацията обаче този път няма просто ей така да слезе от дневния ред на обществото. Тя можеше пак да бъде забутана в килера с паяжините, за да бъде извадена пак като кризисен инструмент, но този път в големия разговор се намесиха доста влиятелни гласове, които извисиха темата до нови висоти. Тези дни в интервю пред бТВ проф. Стив Ханке буквално обяви как по времето на Иван Костов е имало разтърсваща корупция, а сигналите, които той е подавал за нея не са стигнали до никъде. Ако беше български глас сигурно щяха да го омаловажат или да го изкарат агент на Кремъл. Но този път американски професор посочва с пръст великият св. Иван Костов и започва разговор за престъпленията по негово време. Това е нещастната ни българска съдба - едва 20 години по-късно да стартираме големият разговор какво ни се случи, как ни се случи и кой е виновен.
Припомнете си как навремето ни рекламираха приватизацията като основен инструмент за осигуряване на богатство. Млади пазарни талибанчета обикаляха из медиите и ни обясняваха как държавата е лош стопанин, а когато продадем държавните предприятия ще се появят бизнесмени като ангели, които ще дават огромни заплати и ще тласкат икономиката напред. Това бяха вълшебните приказки за политически наивници, които ни преподаваха докато зад кулисите сенчестите фигури вече точеха ножове за обезкостяването на цялата държавна собственост.
Приватизацията като процес започна при правителството на Жан Виденов. В светлината на всичко, което стана след това вече можем да дадем оценка на неговите усилия. Цялата му съпротива и желанието му да дотира държавните предприятия се дължаха на това, че той ясно си даваше сметка за хищните апетити, които бляскаха в мрака. Днес вече можем да разгледаме Виденов като правилния човек, но в грешното време, защото не му стигнаха силите да разположи България в различна икономическа орбита. Масовата приватизация беше замислена като последен опит за отпор на алчността, която се разгаряше. Идеята беше интересна - предприятията да бъдат приватизирани от всички български граждани, от своите колективи дори, защото се предполагаше, че това е начин те да бъдат спасени. Уви, надеждата се оказа напразна, защото възникващата олигархия вече беше подготвила различен план за България. И така се появи Иван Костов. Точния човек в точното време. Костов отпуши радикално процеса на приватизация и сътвори най-голямото престъпление на прехода, раните от което няма да зараснат още дълго време. Трябва ли да припомняме за култовия казус с авиокомпания "Балкан", ами с "Кремиковци", ами колко още предприятия бяха разпродадени на безценица и напълно унищожени. Костовизмът като торнадо помете основите на българската икономика. Днес Командирът се изживява като кисел пенсионер, а който събере сили да прехвърли политическите му мемоари няма да забележи дори и след от разкаяние. Именно приватизацията по костовистки създаде българската олигархия в нейния настоящ вид. Безогледното разпродаване на държавни активи позволи на кликата от влиятелни богаташи да се сдобие със собственост на безценица, а след това богатството лесно беше трансформирано и в политическо влияние. 6 милиарда са постъпили от приватизацията в държавната хазна, но реално са се стопили активи за 100 милиарда. Това, ако не е бандитизъм, тогава кое е?
Проблемът е, че всички правителства след това бяха хванати в отровната паяжина на това престъпление. Наследниците на Костов във властта юпитата от НДСВ набързо продадоха електроразпределителните дружества и БТК, Сергей Станишев не спря процеса, а Бойко Борисов е пряка издънка на костюмарчетата на царя. И заради това приватизацията стана огромният цирей на прехода, защото в нея бяха съчетани всички онези лоши неща, които направиха България най-бедната страна в Европейския съюз. Но тези, които днес рязвяват идеята за ревизия всъщност нямат интерес да променят статуквото. А ревизия ще означава точно това - пълен преглед на резултатите и търсене на отговорност от всички, които са изцапали ръцете си с кръв на местопрестъплението. Вероятно един ден ще доживеем и до такива времена, защото горчилката на прехода отдавна разяжда като киселина общественото съзнание. Но това няма как да бъде извършено от прислугата на олигархията, която продължава да замита след нея. Ще дойдат други времена и бандитизмът ще бъде разказан на висок глас. И тогава ще си припомним и вината на партия ГЕРБ, тези пилатовци, които мислят, че са си измили ръцете. Следите остават, казваше Павел Вежинов. 
Бойко Борисов тепърва ще има да го разбира.
Костов също.

No comments: