Правителството на Кирил Петков беше гласувано в парламента на 13 декември, буквално в самия край на 2021 година. Тоест, както и да го погледнем - още няма даже и два месеца от встъпването му в длъжност. Налага се да припомним този малък, банален и дори незначителен факт, защото ако човек живее в окото на медийната буря ще си каже, че Кирил Петков и компания управляват от поне едно десетилетие. Защото върху правителството днес се стоварва вината за скъпите сметки за ток, скачащите цени в магазина, здравната и социалната криза, енергийните проблеми на страната, всички неуредици във външната политика и липсата на контакт с извънземен разум (охх, това последното в мой стил си го измислих, но останалите обвинения са взети едно към едно от десетки гневни есета из медиите и социалните мрежи). Разбира се, последното нещо от което се нуждае България е правителство на което да му бъдат спестени критиките и яростните думи, но обвиненията, които се посипват са толкова епични, така всеобхватни, толкова невероятно големи, че човек неволно тръгва да търси втори план в тази медийна бомбардировка и да се чуди на какво се дължи тя точно сега, в началото на едно управление, което дойде след най-измъчената година в историята на прехода в България.
Нека преди да кажем няколко думи по темата да направим необходимото уточнение. Съвсем не твърдя, че правителството е имунизирано от своите грешки и лоши ходове. Все водещата партия в него съществува едва от септември, а и май все още я няма учредена в юридическия свят на страната. Кирил Петков и Асен Василев спечелиха изборите със своята енергия и харизма, със своето желание за промяна, но май и двамата не си даваха сметка, че това е България, че тук всяка промяна не просто отнема време, а срещу нея ще има огромна съпротива, защото статуквото на ГЕРБ роди множество паразити, които ще воюват за своите икономически позиции и топли службици. И, да, имаме правителство от четири партии, които са толкова различни една от друга, че трудно създадоха необходимия синхрон за по-пълна работа на парламента и законодателни усилия, но точно, когато ситуацията се раздвижи, изведнъж започнаха медийните и анализаторските удари. Заговори се, че и тази година може да има предсрочни избори и много несъстояли се на последните избори партии примляснаха радостно с устни и замечтаха, че е възможно още едно завъртане на колелото на късмета, което най-накрая да надари Мая Манолова с жадуваното министерско кресло, нали така?
Разбира се, забавянето на механизмите за компенсиране на ощетените от тока, странните маневри в "Булгаргаз", проблемите с пенсиите си бяха съвсем реални проблеми, които допълнително усилиха мащаба на атаката. И така, без да звучи мелодраматично, май вече е добре да прогнозираме, че февруари ще се окаже ключов месец по отношение на новото управление. Ако то успее да мине през него без пукнатини, убеден съм, че всички фантазии за предсрочни избори през тази година, ще бъдат изхвърлени на боклука.
Пак ще повторя - няма правителство без грешки, но опитът цялото виновно минало да се припише на настоящето управление, издава замислена атака. И организаторите са очевидни - самообявилите се за "конструктивна" опозиция ГЕРБ, заедно с техните "партньори" - ДПС и "Възраждане". Тройната опозиция. Всъщност от гледна точка на Бойко Борисов може би времето е подходящо избрано - точно преди приемането на бюджета, преди правителството да се е окопитило напълно и преди да има време да се закрепи във властта. Всъщност ГЕРБ се нуждаеше от тази атака като наркоман от поредната инжекция с хероин, защото тази партия може да съществува единствено в хранителна симбиоза с властта. Ако от ГЕРБ си тръгне усещането, че те ще се върнат на власт в обозримо бъдеще всички местни корупционни клики ще си тръгнат и формацията ще се свие до съвсем скромни размери. Така че целият този поход срещу правителството е битка за оцеляване, борба за кожата на Бойко Борисов, опит за рязко обръщане на политическата ситуация. Заради това е истинска радост да се наблюдава как ГЕРБ с наслаждение се опитват да припишат заложените от тях мини на сметката на правителството. Цените на тока наистина са излезли от контрол, но кой точно либерализира пазара по този изключително глупав и некомпетентен начин. Именно кабинетът на Бойко Борисов. Новото правителство обаче не си даде ясна сметка докрай, че медийната паяжина на ГЕРБ все още съществува и функционира и тя започна да бълва удар след удар, залп след залп и така цялото общество заживя с усещането за нестабилност.
Към всичко това трябва да добавим и очевидните искри на напрежение, които прехвърчаха между правителството и президента Румен Радев. За мнозина те бяха странни и непредставими, най-малкото, защото още много хора живеят с идеята, че "Продължаваме промяната" е президентски или полупрезидентски проект и, че най-накрая ще имаме управление и държавен глава, които ще работят в синхрон. Въпреки това обаче първа Илияна Йотова заканително даде само 100 дни на правителството, а след това самия Румен Радев остро разкритикува действията на Кирил Петков по отношение на Северна Македония. След това атаката продължи през анализатори, близки до "Дондуков" 2, които допълнително хвърлиха съчки в огъня, за да разширят пропастта между Радев и кабинета.
Според част от мненията президентът тръгна с този обстрел срещу правителството, за да се разграничи от него и да спаси от неизбежния провал. Това е злостно мнение, което не обяснява, а подклажда. Не смятам, че Радев има какъвто й да е стратегически интерес от провала на Кирил Петков и неговото правителство, защото ако такава катастрофа стане имиджовите щети за него са неизбежни. Той няма как да успее в движение да се разкачи от правителството до такава степен, че да остане непоклатим. Провал на правителството означава и не появята на нов магически политически обект, който печели сърцата и любовта на изборите, а директното завръщане на Бойко Борисов. Това е все едно да си представим "Властелина на пръстените" с финал в който Саурон триумфира, хобитите са сразени, Гандалф е пратен към белите брегове, а Арагорн е паднал в бойните полета на Средната земя. Заради това в критиките на Радев според мен трябва да виждаме естественото наместване на пластове, което отнема време. Това напрежение обаче ражда допълнително нестабилност и целият този приятелски огън можеше да бъде спестен поне до приемането на бюджета. Но очевидно по тези географски ширини търпението наистина не е добродетел и човек може да разчита на спокойствие най-мното за 15 секунди, преди всичко отново да кипне в политическо вълнение.
Ако питате мен обаче основният проблем на правителството не е в галопиращите цени и предусещането за криза, най-малкото, защото след приемането на бюджета тези проблеми ще могат да бъдат укротени, дори запушени. Големият политически проблем на новото управление е забавената справедливост. През 2020 година по площадите на страната младите хора искаха възмездие, настояваха не просто за оставка на Борисов, но и на Гешев, настояваха да видят страната си отвоювана. Това е големият дефицит на управлението. Това е, което хората не могат да видят, а и вече губят надежда, че видят осъществено докрай. Точно тук е големият ресурс на правителството да се справи със ситуацията. Защото тези, които днес най-много бият тъпана на конфронтацията го правят от страх, че подсъдимите скамейки ги чакат. Че ще им са наложи да платят за всички престъпления, схеми и корупция. Забавянето на тази справедливост, предизвика този политически вакуум и даде сили на ГЕРБ да навдигне глава и да тръгне в контраатака. Но не смятам, че забавянето е чак толкова фатално. И всичко подсказва, че годината освен кризисна може да стане и интересна.
No comments:
Post a Comment