В началото не исках да повярвам. Живеем във век задръстен с фалшиви изявления, новини, личности и телевизионни безумия и сляпо вярвайки в последните остатъци от здрав разум в човешката природа, отказах да се доверя на цитата. После обаче рухнах пред фактите. Оказа се, че Господарката на световната география, бившата шефка на парламента Цвета Караянчева е обогатила своята творческа биография с нов мисловен проблясък и мълния. "Да управляваш след Бойко Борисов е все едно да пееш след Лили Иванова", е изригнала Караянчева с което солидно допринася за сриването на менталния статус на нацията. Тези дни гледам, че всички социални мрежи са изригнали срещу мацките в предаването "Ергенът". Какво да ви кажа - силиконовите гърли са невинни. Те са само следствие. Те са страничен ефект от загубата на всички останали морални, национални, етични, а и литературни ориентири. Тоест - долу ръцете от силиконовите златотърсачки. Или поне им търсете сметка след това. Първо трябва да се занимаем с Караянчева и всички онези, които не спират да произвеждат мисловен субпродукт, който като киселина прогаря колективното несъзнавано на българското общество.
Госпога Караянчева (говорим за онази ефектна дама, която подаряваше стари календари на старчески домове, защото били с хубави пейзажи) едва ли осъзнава колко лоша услуга прави на Лили Иванова като я вкарва в едно изречение с Бойко Борисов. Примата на българската естрада (или както я бяха нарекли в един документален филм на руския Първи канал - богинята на соца) не е заслужила името й да се търкаля в политическата кал и да плаща цената на всички прегрешения, съмнения и престъпления на миналото.
Аз харесвам Лили Иванова, защото нейният глас е озвучил някои от безсмъртните мелодии на моето детство, а те вече са неразривна част от мен и завинаги ще остане така. Виж - политическата "Лили Иванова" след която трудно се пеело оставя като наследство само проблеми, драми, истерия, изчезнали милиони, провалени проекти и парламентарни панаири. И като казахме панаири се сещам, че точно така се казваше един от най-големите хитове на истинската Лили Иванова - песен за изчезналото в мъглата на времето детство и за никога незавръщата се младост. Панаирите на политическия аналог на примата обаче носят същото усещане за безнадеждност и страдание. Днес виждаме как депутатската група на ГЕРБ се държи като основен пратеник на социалните послания и редовно удрят с черепи по банките, за да настояват за компенсации на скъпия ток. Но пропускат да отбележат нещо много дребно, нещо ключово в целия този проблем - именно те либерализираха пазара по най-глупашкия и некадърен начин. Именно те настояваха болници, училища, даже църковни храмове да бъдат пуснати на свободния пазар и днес виждаме ефекта от всичко това. Либерализиран пазар винаги, абсолютно винаги означава драматичен скок на цените и хора, които се опомнят твърде късно, за да разберат, че клишетата с които са ги разстрелвали са абсолютна измислица. Целият този пазарен панаир го дължим на политическата Лили Иванова, която днес май е решила да си сменя амплоато и да се превръща в стенд-ъп комедиант, поне с такова усещане оставам като гледам телевизионните му изяви из страната.
Специално си пуснах песента "Панаири" и слушайки я с политически възпалено съзнание осъзнах, че ако тръгнем да я анализираме в нея има и политически смисъл. Само вижте какво се казва в нея: "На шега е уж задигнал / моя детски смях и моя весел глас. / Няма как да го настигна, / няма как да си ги взема вече аз". Не знам за вас, но аз чувам в тези поетични дълбини отглас от цялата финансова схема около магистрала "Хемус" - другото величаво наследство на политическата Лили. Онази същата магистрала от която бяха откраднати милиони в чували, а се твърди, че още разкрития тепърва предстоят. На всичкото отгоре следите на тези пари вече са почти заличени и кажете ми как ще "си ги взема вече аз?".
Истината е, че да управляваш след Бойко Борисов е все едно да вземеш микрофона след пияна фолкаджийка, която е мятала гюбеци по сцената, изпотрошила е чашите, чиниите, музикалната техника и даже се е опитала да прави стриптийз, за да си вдигне процента на бакшишите. Заради това новото управление се оплете и бави. Защото никой никога не е подозирал, че ще намери музикалната сцена в такова състояние. Държавата трябва да се възстановява от нулата, защото политическата Лили я беше обърнала на кръчма. Всяка събота вечер да събираш бизнес-кръга си и да разпределяш обществените поръчки - нима това може да се нарече демокрация и законност? Днес остатъчната паяжина от медии на ГЕРБ, солидно захранена за последен път се опитва да ни обрисува времената отпреди май 2021 година като някакъв загубен рай на стабилност, просперитет, спокойствие и международен авторитет. И всичко това е безобразна лъжа за която най-добре свидетелстват бурните протести от лятото на 2020 година, които показаха, че политическата Лили Иванова вече няма публика, която да го аплодира и е останал без фенове, които да го носят на ръце или да вярват на телевизионните фокусници.
Вероятно заради това госпожа Караянчева е пропуснала да види реакциите на своето екзотично сравнение. Цели 12 години ГЕРБ изстискваха държавата до посиняване, феодализираха общините и напълниха администрацията с калинки и днес си мислят, че писъците на калинките им са някакво реално недоволство, което може да ги върне на власт. Защото политическата Лили май никога не е слушала своят естраден двойник. Истинската прима имаше един невероятен хит със заглавието "Не всичко е пари, приятелю". А точно обратното постъпваха ГЕРБ - и тук не говорим само за открадното, а за опитите с някакви мизерни добавки или допълнителни средства да запушат социалните пробойни, оставени от тяхната кошмарна политика. Точно тази работа на парче днес прави всяка нова реформа трудна и бавна, защото тя няма на какво да стъпи. Ние имахме само имитация на държава, имитация на политика, имитация на градеж и пълна заблуда, че съществува демокрация. Политическата Лили Иванова от един момент нататък започна да предпочита разходките с джипа и стискането на ръцете на костюмираните активисти на ГЕРБ вместо да попадне сред истинските хора и да улови тяхното драматично негодувание срещу него, политиката и партията му.
Ето в руините на тази катастрофа трябва да съществува новото правителство. И, бога ми, то ще направи своите грешки, ще има своите неверни стъпки, но продължава да има кредит на доверие, защото е нещо толкова различно от политическата Лили Иванова и нейният изкривен свят, чийто последни гърчове днес наблюдаваме така изразително. Цялото вдигане на пара, всички медийни експлозии и екзотични телевизионни сравнения са просто част от агонията на една политическа естрадна звезда, която май започва да осъзнава, че на концертите й няма да има никога повече кой да дойде...
No comments:
Post a Comment