Предателството!

 

Тези дни си припомнях колко много т.нар „вътрешна опозиция“ в БСП се пенеше, че партията е загубила антифашистката си основа, че в левицата тече подмяна на онези здрави, стабилни и идеологически пилони, които ни отличават от всички останали. Припомнях си това защото търсех позиция на Велислава Дърева за поклона на президента пред паметника на „жертвите на комунизма“. Опитах се и да издиря позиция на митичното обединение „Социализъм XXI“, за да видя и разбера какво е усещането им за това действие. Опитах се да намеря поне една изписана буква от онези, които за четири години направиха телевизионна кариера от постоянни обвинения към БСП, че се е отказала от своето минало и идеи.

Но намерих само една… тишина! 

Пълно мъртвило. 

Нищо!

 

За разлика от това мълчание социалистите от цялата страна не си мълчаха. Телефонът ми прегря до червено, а фейсбук пламна от политическо възмущение. Много хора възприеха действието на президента като удар в гърба, като изстрел в тъмното, като върховно политическо предателство. Видях колко души се питат защо Румен Радев не отиде, например, миналата година на този паметник, за да покаже тогава, че е за „единение на нацията“. Най-вероятно, защото резултатът от президентските избори можеше да е съвсем друг.

На фона на действието на президента е добре да си кажем една болезнена истина, която няма да се хареса на всички. Това „единение“ към момента е една голяма лъжа и измама. Как да поклониш глава пред паметник на който като „жертва“ е сложено името на главореза ген. Вълков, чийто лакти дори и в ада са потънали в кръвта на лявата интелигенция. Негови жертви са Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев. Пред паметта на този кръволок ли трябва да се свеждаме глава и да единяваме нацията?

Ето на тези въпроси трябваше да отговори Румен Радев преди да отиде на този паметник. Защото неговите действия не станаха част от лечението, а се превърнаха в част от проблема. Лявата част от българското общество с очите си вижда как нейните герои са принизени, медийно сатанизирани, обругани. А от друга – психопатите от миналото, откровените фашисти и главорези днес получават статут на ангели.

Ето това не преживяха и няма да простят левите хора у нас. Тези хора, които преди изборите получиха уверението, че няма да бъдат предадени. Но ето че един букет на паметник им разкри съвсем различна истина.

Няма как да има единение, когато в драматичната българска история се е проляла толкова много кръв, а днес реваншистите със злостен пламък в зениците реабилитират изверги и ги изкарват герои. Румен Радев трябваше да си даде сметка за това, ако наистина продължава да пази своя респект и уважение към българските социалисти.

В противен случай ще трябва да кажем ясно едно – днес много се спекулира с идеята, че около Радев ще възниква нов ляв проект. С поклони пред паметник на който виждаме имената на кръволоци, ляв проект няма как да се случи. Виж за десен вероятно има терен.

Точно заради това търсих някакво честно отношение от самоназначилите се за „съвести“ на левицата. 

И приемам тяхното мълчание като съучастие в предателството.