Краят на петъчния ден ми поднесе една от най-големите политически изненади в живота ми. Видях, че партия ГЕРБ разпространиха чрез своя пресцентър (не им стигна куража и цинизма да я произнесат в пленарна зала) декларация срещу провеждането на Луков марш. Няма да ви пресъздавам патетичните думи, защото, ако се абстрахираме от автора им те се верни – холокостът е една от най-мрачните страници в историята на човечеството и ежегодното шествие в памет на една не просто спорна, а кошмарна фигура като ген. Луков е подигравка и предизвикателство пред нас като общество.
Но го казват ГЕРБ! ГЕРБ, чиято кметица в София всяка година в течение на едно десетилетие се правеше, че такова шествие няма и го разрешаваше с настойчивостта на проклятие. Всяка година БСП, много граждански организации, свободни граждани, организирани и неорганизирани антифашисти призоваваха за спирането на това позорно явление, за законовата намеса на държавата и всяка година Столична община стоеше с широко затворени очи и се държеше като аутист, потънал в собствения си свят.
Всъщност едва от няколко години насам реалността стигна до Йорданка Фандъкова, а (вероятно) и до ГЕРБ и то откакто Американското посолство също започна да излиза с позиция срещу провеждането на това шествие. Едва тогава и само тогава Столична община си разреши да забележи, че всяка година разрешава едно престъпление и чисто символично да забрани проявата. Обаче вече беше много късно, защото цяло едно поколение от млади лумпени, водени от още по-странни водачи, вече смята, че това шествие им е право и го провеждат, въпреки забраните и общественото възмущение. Тук е голямата отговорност на Фандъкова и нейната институция. Тяхната слепота, нехайство, политически цинизъм и безочие, доведе до сегашното положение, когато шествието се провежда напук на всички забрани и позиции.
Мисля, че едва ли има смисъл да си говорим за историческите измерения на фигура като ген. Луков – човек, успял да досади дори и на германците с постоянното си мрънкане да оглави българска част на Източния фронт. Разказите и митовете за неговия героизъм от Първата световна война, са днешно политическо инженерство. Опит да ни опаковат в красива опаковка един нацист и да го продадат като патриот на младото поколение.
И точно тук проблемът „Луков марш“ отива една стъпка по-далече и навлиза в територията на виновното настояще. Много е хубаво, че този път доста партии излязоха с позиции (но и доста премълчаха). Големият въпрос е защо стигнахме дотук. Защо България се превърна в общество в което престъпниците от миналото днес се възкресяват с ореола на ангели? Защо тези, които пренаписваха учебниците по история, за да измият днешните си биографии, не си дадоха сметка, че така реабилитират чудовището на фашизма и е въпрос на време фигури като Луков да изплуват от това блато. И как може да си срещу Луков марш, а същевременно да лееш сълзи пред т.нар. Паметник на жертвите на комунизма, където името на Луков веднага се вижда, където заедно с него стоят не по-малки психопати и чудовища, днес получили ореол на светци. Именно това перверзно извращаване на историята днес ражда отново и отново с отровния си дъх всякакви шествия, странни сили и постоянен фашизъм. И ще ни трябват много усилия да върнем тези демони обратно там, където им е мястото. И не съм сигурен, че само декларациите ще свършат работа.
No comments:
Post a Comment