Истинските железни врати

 

Железните врати в парламента така възбудиха обществените духове и виртуалните страсти, че дори направиха невъзможното – за няколко дни изместиха войната в Украйна в девета глуха като повод за разделение в българското общество. И нека да бъдем честни – хората бяха прави да се възмущават. Българският парламент е преживял много кризи в последните 30 години – щурмове, протести, митинги, опити за нахлуване, замерване с яйца, домати и дори камъни, но никога досега никой не се беше сетил да монтира железни врати, за да възпира евентуален опит за нахлуване. Скандалът стана още по-абсурден, когато се оказа, че администрацията на Народното събрание не се е съобразила с един елементарен факт – сградата е паметник на културата и всяка промяна в нея изисква разрешение на Министерството на културата, което в крайна сметка глоби парламента и разпореди металните врати да бъдат демонтирани…

Можеше да си разказваме всичко това като анекдот, ако междувременно темата не беше политизирана докрай. Първо „Възраждане“, а след това и ГЕРБ прочетоха яростни и злостни декларации срещу железните врати. Едва ли тези декларации ще останат като върхово постижение на българския политически живот, но изводите им бяха достатъчно болезнени – вижте, властта се бои от своя народ, тя се самоизолира, огражда се от хората. „Това ли ви е промяната?“, питаха в един глас „Възраждане“ и ГЕРБ, което често им се случва, имам предвид да говорят едно и също и да се държат по един и същи начин.

Заради това, в името на плурализма, е добре да се опитаме да погледнем на нещата по различен начин. Да, монтирането на такива железни врати беше драматична грешка. Във взривоопасния български климат, в атмосферата на безплодно разделение, което ни тормози като тропическа треска, подобно действия възпламенява излишно и хаби огромно количество авторитет. Въпреки, че аз съм убеден, че НСО е поставило вратите не заради страха от външна атака на парламента, а защото много добре си спомняме случаи в които депутати от „Възраждане“ се опитваха да отворят централни вход, за да може протеста им да ескалира като нахлуе в Народното събрание. Това с ескалациите е любим спорт на партиите, които няма какво толкова да кажат по икономическите проблеми на страната, по начините за справяне с бедността или кризите, а разчитат на улични страсти да увеличават своите социологически рейтинги.

И въпреки това обаче – железните врати бяха ненужни, смешни, абсурдни, най-малкото, защото те изместиха една друга голяма тема – антикризисните мерки на правителството. Върху тях се изсипаха много анализи, много злост и медийни интриги, но не мисля, че някога е имало друга власт, която да е била толкова щедра в окото на бурята. Тоест – правителството към момента няма причини да се бои от каквито й да е спонтанни протести, които да атакуват институциите. Защото честно казано не виждам кой би излязъл на улицата, за да протестира срещу това правителство, за да върне Бойко Борисов например, известен като основен идеолог на постната пица на Симеон Дянков, която ни доведе до 12-годишното безвремие.

Днес имаме максимално широко управление и то няма нужда от железни завеси, които да го пазят от хората. Единствената желязна завеса, която е необходима е между хората и бедността. Защото един ден правителството ще бъде оценявано точно по това. Никой няма да си спомня металните врати, въпреки пикантността им като тема.