Битката на левицата

 

Миналата сряда парламентът гласува решение за оказване на „военно-техническа помощ“ на Украйна. Това решение и сега стана повод за невероятни скандали, а вероятно щеше и да е причина за революция, ако в него не се уточняваше какво точно се разбира под това и, че от дефиницията напълно отсъства изпращането на оръжия. Темата се нагорещи до крайност, социалните мрежи изригнаха, десетки коментатори на свободна практика решиха да развихрят метафоричното си писане. Изобщо оказахме се в окото на бурята и заради това изчаках няколко дни преди да напиша този текст.

Нека да кажа няколко изцяло прагматични думи за това решение. Да, знам, аз също се вбесявам, но твърде често политиката е тактическа игра, опит за постигане на възможното, а не преследване на измислени дракони. С други думи – БСП използва максимално всичките си ходове, за да постигне нещо, което е в решение на България.

Много хора (една огромна част от тях гласоподаватели на „Възраждане“) изпълниха виртуалното пространство с хленчове и филипики в стил: „Толкова ви вярвах, но вече край!“. Опасявам се, че тази красива опорна точка е изключително измамна.

БСП много лесно можеше да хвърли бялата кърпа и да мине в опозиция. В мигове на криза това е не просто лесен ход, той осигурява бързи позитиви, дава енергия и те нарежда моментално в редиците на политическите партии, които винаги са прави и развълнувани. Само че дали това щеше да спре оръжието за Украйна? Нищо подобно – БСП със своите 26 депутата нямаше как да е решаващ фактор след като почти всички останали партии с изключение на една, щяха да го подкрепят. И тогава, повярвайте ми, решението щеше да е максимално крайно. Защото левицата е онзи абсолютно необходим фактор на здрав разум, който работи основно за постигането на компромис и заради който днес България само ще ремонтира военна техника, а няма да изпраща оръжия в Украйна.

Нека пак да ви повторя – БСП беше в основата на търсенето на компромис, в основата на това България да прояви характер, независимо от международния натиск. И така страната ни има парламентарно решение, което гарантира, че българско оръжие няма да бъде изпращано в Киев.

Всичко останало са не просто злостни политически манипулации, а целенасочени интриги. И аз много искам в политиката днес да има чисти решения, ясен избор между „добро“ и „зло“, но дайте честно да си признаем това е невъзможно.

Не веднъж и дваж пъти съм писал за престъпленията на киевския режим и за зверствата в Донбас, които видях с очите си. И точно от тази гледна точка считам позицията на БСП за правилна. В ситуация в която много партии отказаха да мислят, единствено левицата запази присъствие на духа и успя единствена да отчете националният интерес.

И ако някой има съмнения дали решението е добро, дали наистина отразява автентична позиция, а не е просто театър на сенките, нека да отвори произволна статия от десен анализатор. Само вижте каква вахканалия е там – в изкривения свят на дясната мисъл премиерът се казва Корнелия Нинова, тя коли и беси в България, задава решения и контролира абсолютно всички – от Кирил Петков до Владимир Зеленски. Тази мътилка от отрицание, вой и гняв е най-добрият показател, че БСП изпълни своето решение, че БСП остана вярна на своите думи. И най-важното – не предаде своите избиратели. Някои от тях сигурно още са ядосани, защото прекаляват с фейсбук. Нормално е. Рано или късно обаче ще осъзнаят истината. 

Убеден съм в това.