(текстът е писан преди разцеплението на ДПС в пленарна зала, вълната от декларации в подкрепа на Доган и на „заедността“, както и медийните спекулации за невидима война, но смятам, че добре описва изначалните позиции на този конфликт)
Миналата седмица се оказа една от най-епичните в медийно отношение за ДПС. Само за няколко дни смаяната публика научи, че Филиз Хюсменова се оттегля от парламента, заместник-председателката на Движението Айсел Руфад беше отстранена, ДПС в Пловдив-област свали доверието си от Рамадан Аталай и го призова да напусне парламента, а като черешка на тортата дойде новината, че е уволнена и дългогодишната секретарка на Ахмед Доган в централата на партията Биршен Ибрямова.
Всеки от тези случаи е повече от странен. На изборите на 9 юни за първи път в историята ДПС стана втора политическа сила, а новото ръководство в лицето на Делян Пеевски (формално той си има съпредседател в лицето на Джевдет Чакъров, но виждаме, че дори самият пресцентър на партията не се сеща често за това) благодари за доверието на българските граждани и се закле във всички възможни евроатлантически ценности. Защо тогава тези турбуленции разтърсиха Движението в пика на неговия успех? Какво се случва с тази партия, запитаха се десетки политически анализатори, но нито един от тях не се опита да изработи цялостна теория по въпроса. Защото, когато се отнася до ДПС всички теории могат да гръмнат мелодраматично в най-неподходящия момент. Мисля, че за последно такава анализаторска криза имаше през 2013 година, когато Христо Бисеров драматично и напълно неочаквано обяви, че напуска зам.-председателското място в партията и, че се маха от парламента. След това той потъна в дългогодишно мълчание и никой не разбра какво се случи в ДПС тогава. По същия начин през 2008 година, когато началникът на кабинета на Доган Ахмед Емин се самоуби в Сараите никой не разбра какво точно се случи. В интернет и до днес циркулират всякакви версии, спекулации и интриги, но какво точно се се случило със сигурност едва ли някога ще разберем наистина. Спомням си единствено, че известно време след случката Доган нарече Емин "мъжка секретарка", подсказвайки, че процесите са били може би доста по-дълбоки и от най-екзотичните версии.
Припомняме всичко това, за да се опитаме да изясним защо човек може да познава много добре политическите процеси и пак да не е наясно с всичко, което кипи в политическата лаборатория и подземия на ДПС.
Проблемът е, че ДПС е самостоятелна затворена система и заради това случките там редовно са обвити в мъгла, недомлъвки, брутална корпоративно-политическа омерта и никой не се опитва дори и да повдигне завесата на това какво се случва в партията на Сараите. Освен неясната като дзен-коан фраза: "Новото начало за ДПС е факт. Който не го разбира остава в историята" на Делян Пеевски ние нямаме друг ключ през който да четем чистката, която се случва пред очите на всички. И тук версиите се разклоняват като мелодраматичен кръстопът.
Според едната от тях Делян Пеевски мощно като танк, брутално като багер и зловещо като базука овладява ДПС и гони кадрите на Доган, изграждайки своя собствена паяжина в Движението. Аргументите са това са, че под ножа паднаха дори и ветерани като Рамадан Аталай, вероятно един от емблематичните парламентаристи на ДПС, човек с толкова много политически опит, че може да напише мемоари, които ще се разпродадат като топъл хляб. Ако наистина Пеевски (а Доган го нарече "феномен") е започнал поход за пълното превземане на партията, то това ще бележи изцяло нова епоха за ДПС. Защото Пеевски се сдоби със съпредседател заради това, че много от местните структури не го приемаха и Чакъров му трябваше като легитимация за поемането на властта. Ако чистката днес е знак, че Доган окончателно остава в историята и идва ерата на Пеевски, тогава значи вече и местните структури са напълно превзети и ДПС, което познавахме в миналото вече окончателно го няма. И повече никога няма да го има...
Разбира се, точно толкова вероятно е Делян Пеевски да е в ролята на лошото ченге през него самия Доган да разчиства старите кадри. Това се вписва в логиката на почетния председател. Поне от 2013 година насам той обича да се изживява като идеолог, който един път годишно задава посоката, а след това потъва в мистична тишина, за да наблюдава света и да ражда нови откровения. През това време на власт в ДПС се изредиха Лютви Местан, който приключи своя път в партията след като изкара близо 24 часа в турското посолство в София, а след това Мустафа Карадайъ, един опит Движението да бъде върнато към по-народните си корени. Карадайъ обаче нямаше как да осъществи това, защото бизнес-крилото в партията вече съвсем успешно я бе превърнало в завършен корпоративен продукт и в този смисъл възходът на Пеевски беше неизбежен. Тук вече ще трябва да се движим в мъглата без фенер. Не знам защо някой смята, че Доган не си дава сметка за това. Дори напротив - спокойно можем да предположим, че в духа на своята философска амбвивалентност Соколо може да е инженер на чистката в партията и в зависимост от нейния резултат да си има или изкупителна жертва, или политически герой.
Която и двете от хипотези да е истинска обаче, те и двете ясно показват, че ДПС се готви за различен политически модел на страната. Което е повече от логично. Безмилостните гърчове на политическата криза раждат все повече и повече екзотики, а това не просто нормализира ДПС, не просто ги изпира под напора на огромната буря, а ги вписва в съвсем краткия списък от системни партии, които държат ключа към бъдещето управление на страната. Вярно е, че между избирателите на ДПС и самата партия ДПС зее огромна идеологически пропаст, но точно тук идва бизнес-формулата на Пеевски. Той се опитва да пригоди ДПС за специална роля в управлението. Пак някъде там при раздаването на порции, но вече с изцяло евроатлантическа ярост и в пълно съзвучие с политическите търсения и терзания на Посолството. Точно тук вижданията на Почетния председател и на Феномена започват да се различават. Може би има и трета версия - че те играят комбина донякъде в чистките, но в политически план Пеевски накланя ДПС към патологичния евроатлантизъм и така буквално взривява старата и добре позната роля на партията като парламентарен балансьор. Може би от баланси се нуждае една политическа формация. Бизнес-корпорацията играе за всичко или нищо и смятам, че сме на път да видим ДПС като точно като корпорация, която играе за цялата власт. И чистките са само начин Пеевски да организира целият този хаос и да го сведе до елементарна бизнес-формула. Участваме във властта и сме незаобиколими. Това е лесен начин да купиш душата на една партия. Но все ми се струва, че нещо в сметките на Пеевски не е както трябва. Да, на фона на фигури като Кирил Петков и Николай Денков, той може да изглежда като тактически великан, но Пеевски подценява дори и своя собствен електорат. Те са виждали всякакви дворцови интриги и ритания по кокалчетата. Но поне бяха наясно защо техните го правят. Сега пред тях се разгръща политически криминален роман, който става толкова заплетен, че не съм сигурен, че на следващите избори част от тях ще поискат да се завърнат при урните.
Предстои ни да видим.
Една партията търпи сложността, но когато стане прекалено - всички почват да бягат от нея.
No comments:
Post a Comment