Само преди десетина дни Янис Варуфакис беше написал страхотна статия със заглавие "Трите призрачни мита на Запада".
И като един от тях беше сложил опитът в обществото да се имплантира разбирането, че Центърът е истинската алтернатива на крайната десница. Тази тъпотия я насадиха Макрон и неговите мелодраматични бардове из цяла Европа.
Последните избори във Франция показаха, че Макрон не само не е алтернатива на Льо Пен, ами и че тя черпи политическото си гориво от него, от неговата политика, която облагодетелства само богатите с всички антисоциални финтифлюшки за които се сетите - от стагнацията на доходите до увеличаването на възрастта за пенсия.
Марин льо Пен няма по-добър рекламен агент от Еманюел Макрон. Човекът се раздаде от 2017 година насам, за да я докара на власт или поне да я направи политически незаобиколим фактор във Франция.
Този макронизъм е патология на ума и ако не бяха старите традиции на Републиката, убеден съм, един фронт срещу десницата едва ли щеше да има. Вече ми прави впечатление, че цялата западна преса колективно е разтревожена от добрия резултат на френската левица, която според всички изчисления би трябвало да е мъртва, удушена и натикана три метра под пръстта. Медиите като инструмент на статуквото много по-добре биха се вписали в политически ред при "Народния сбор" отколкото при автентично ляво реформистко правителство.
И така - оказа се, че французите си харесват Жан-Люк Меланшон, но нашите доморасли анализатори не го одобряват.
Вижте как "Дневник" описва Меланшон:
"Пламенен оратор, Меланшон е една от най-противоречивите и спорни фигури във френската политика, въодушевява някои избиратели, докато ужасява други с необузданите си предложения за данъци и разходи, реторика за класова война и противоречиви външнополитически позиции, особено по отношение на войната в Ивицата Газа. Критиците го обвиняват в антисемитизъм, който той отрича".
Противоречиви позиции?
Да искаш спирането на военните действия и да си против поголовното избиване на цивилни очевидно вече е "противоречива позиция".
Така е и с "необузданите предложения" - данък богатство вече трябва да се разглежда като някакъв икономически екстремизъм, финансов тероризъм към неолибералния ред.
А класова война, разбира се, няма. Съвсем в реда на подредбата на нещата е на богатите да им намаляват данъците, а работещите с години да не видят увеличение на заплатите.
Във "Фактор" пък бившият комунист Момчил Дойчев вече е убеден, че Путин плаща едновременно на крайната десница и на крайната левица във Франция, за да водят война срещу свободните общества. Но на него Марин льо Пен му е естествено по-симпатична и приемлива.
Същото е положението и за две-трети от цялата световна преса.
Марин льо Пен на власт щеше да означава много радикални приказки и запазването на икономическото статукво.
Меланшон премиер означава активен ляв реформизъм.
Ето в това е голямата разлика и съм убеден, че Макрон ще направи всичко възможно, за да саботира ляво правителство. Защото неговият печелан край е гарантиран не от десницата.
Ключът за неговото фиаско е в ръцете на левицата.
Толкова е простичко.
No comments:
Post a Comment