Земетресението в ДПС, започналата открита война между Делян Пеевски и Ахмед Доган така разтърси и изненада българските медии, че дори новината за изстрелите срещу Доналд Тръмп не успяха да изместят процесите в движението от водещите позиции. Само преди една година имаше анализатори, които твърдяха, че в пенливия пейзаж на българското общество само две неща за стабилни - Православната църква и ДПС. В това твърдение от десет дни насам втората част изобщо не е вярна. Дори напротив - за първи път в историята на своето съществуване представителите на Движението са наводнили медиите, вадят мръсното бельо публично от гардероба, атакуват се подмолно едни и други и буквално заприличват на БСП от последните 5 години. Ако социалистите са си мислили, че риалитито с вътрешнопартийните интриги е техен медиен монопол, сега вече могат да приемат действителността: войските на Пеевски и ордите на Доган спретнаха най-големия политически кютек на десетилетието.
Вероятно изненадата дойде от там, че никой не очакваше такова развитие. Дори в момента в който Пеевски преди десетина дни написа писмо до Доган пълно с клетви за вярност, любов и вечно смирение, никой не искаше да повярва, че това е декларация за война. Съвсем открито обявяване на военни действия. Медии, анализатори и врачки очакваха мистичната намеса на Доган да реши моментално проблемите, но цялата логика на процесите бе разрушена напълно. Войната вече е факт. За първи път обаче има вътрешна съпротива в ДПС. Това е нещо радикално ново.
Нека да припомним в началото на тази година Делян Пеевски съвсем официално беше институционализиран за лидер на ДПС. В онзи розов период Доган романтично го нарече "феномен", похвали го за организационните качества и енергия и му хариза председателския пост. Да, за цел успокоение на партията му беше пришит нещо като съпредседател в лицето на Джевдет Чакъров, но на всички им беше ясно, че престолонаследника е Пеевски и никой друг. Ако се върнем още малко назад ще видим, че това е продукт на корпоративното развитие на ДПС. То беше поставено като идеология още през далечната 2005 година, когато Доган разви своята теория за "обръчите от фирми", които съществуват около всяка партия. В неговия поглед това е съвсем естествен и нормален процес. Партийната политика превърната във фирмена поръчка. След накипялото обществено възмущение от тези твърдения, Доган по никакъв начин не се отказа от тях. Още на следващата конференция на ДПС той посвети своя доклад изцяло върху "обръчите", които въздигна до ранг на политическа философия, до механизъм за развитие на държавата и като някаква естествена част от българската демокрация. Точно тази идеология на обръчите роди феноменът "Пеевски" и беше повече от естествено той да получи партията в крайна сметка.
Визионерът (както го нарече Рамадан Аталай) Доган обаче не успя да схване най-същественото. Че когато обръчите получат политическа власт те нямат никаква нужда от старите носители на политиката в нейния обичаен смисъл. Точно това се получи в ДПС - Феномена получи власт и тръгна срещу партийният елит. Нарече ги "дерибеи" и въпреки, че ясно осъзнаваме иронията Пеевски да обвинява някога за дерибей, всъщност рекламната му стратегия беше измислена добре. Пеевски се монтира в ДПС като силата на промяната, като човекът-обръч, който ще разпредели наново икономическите порции и ще въздигне над вълните свои собствени, верни само на него, хора. Точно това не успя да приеме старото поколение партийци, както и самия Ахмед Доган. Те с очите си видяха как ДПС, възпитано в годините на желязна и твърда ръка, пада в ръцете на корпулентния бизнесмен, а това му отваря терен да се саморазправи с всички фаворите на Доган през годините. И точно, защото ДПС е ДПС, с дни никой не можеше да повярва, че в партията започва истинска война. Мнозина се отдадоха на конспиративни теории, че Доган използва Пеевски като лошото ченге да разчисти партийния терен, други смятаха, че никога няма да се стигне до открита война, защото Соколът е суперзвездата в българската политика и неговата дума тежи като оръдеен снаряд. Разцепването на групата на ДПС показа на всички, че една от най-старите институции на българския политически терен вече е прогнила и минава през най-тежката криза в своята история.
В окото на бурята е трудно да се прави анализ на поредицата от сражения, които наблюдаваме, но смятам, че и двете страни в този конфликт допуснаха тежки стратегически грешки, а точно в тази война грешките ще имат най-голямо значение.
Доган жестоко сбърка с номинацията на Пеевски. Той така и не успя да оцени, че поставя като лидер на Движението амбициозен човек, който е свикнал като таран да гази политическите си противници и бизнес-конкуренцията си. В този смисъл на думата Пеевски не е Лютви Местан, нито Мустафа Карадайъ. Първият само при намек за грешка щеше да получи инсулт, а след това цял ден се кри в турското посолство. Вторият се оттегли безропотно само щом му намекнаха, че е време да си разчиства бюрото и позициите. Нито зад Местан, нито зад Карадайъ застана някой от депутатите или от централното ръководство. При Пеевски казусът е съвсем различен. Дори и след продължаващото ронене той има зад гърба си над 20 депутати, много от местните ръководство застнаха на негова страна, а дори и старият политически акробат Йордан Цонев известен със своите инстинкти за оцеляване мина официално в неговия отбор.
Доган написа писмо с искане за няколко оставки, то оттекна като бомба из медиите, но след него не последва някакво скоростно събиране на централното ръководство на ДПС. Това е сигурен знак, че и двете страни не са наясно със съотношението на силите. В случая обаче това е минус за Доган. Неговата партия. Неговите хора. Неговите номинации, а в един момент нататък стигна до блокаж на действията.
От друга страна Пеевски сбърка жестоко с опита да се изкара жертва на някакво етнизиране на ДПС. В момента в който етническата карта попадне на масата, той няма шанс да спечели играта. Дори и тя да е формулирана като обвинение към кръга "Доган", че всъщност не вярват в своята митична "заедност". Идеята за "ново начало" звучи гръмко, медийно и грандиозно, но Пеевски и неговите хора така не казаха кой точно ще е моторът на този процес. Пеевски не е ново начало в българската политика. С пресекулки и припълзявания можем да проследим кариерата му от 2001 година насам, кариера, тежко свързана със скандали, протести, интриги и овладяване на държавата. Още по-груба грешка ще е, ако Пеевски тръгне да напуска ДПС вместо да проведе докрай битката за него. Да, това е битка, която той вероятно ще изгуби. В историята обаче има мигове в които си длъжен да останеш на бойното поле. Пеевски вън от ДПС е обречен на политическа маргиналност и всъщност на моменталното намиране на някой друг Феномен. Вече не с толкова скандална фамилия и доста по-чиста биография.
Войната между Феномена и Визионера обаче много ясно демонстрира в каква криза се намира цялата българска политическа система. Дори и тези, които бяха намерили начин да кешират цялата си политическа активност, в крайна сметка се разпаднаха политически, защото фасадната демокрация е обречена на постоянно загниване. А най-големият фокус, който днес ни разиграват е, че видите ли Доган по някакъв начин е алтернатива на Пеевски. Аз твърдо вярвам, че е вярно обратното, точно това в което се кълняха десетки депесари из страната. Доган и Пеевски това е един и същи човек, но в различни етапи на живота си. Фактът, че единият минава за мъдрец, а другият за презрян олигарх е политическа делюзия, която изтощава България в последните 30 години.
Войната днес е последен шанс да прогледнем.
No comments:
Post a Comment