Малко след изборите на 9 юни политолози, социолози, звездобройци, шамани и астролози попаднаха в собствения си лабиринт на свободни интерпретации и безкрайни интриги, маскирани като анализ.
Преди вота повечето от тях бяха убедени, че ни чака стабилно управление между ГЕРБ, ДПС и ИТН, а политическата комбинация Борисов-Пеевски изглеждаше толкова доминантна, че пленяваше въображението като роман от дьо Сад.
Изборите изненадаха всички точно както снегът вечно изненадва софийските власти.
Ниската активност, появата на "Величие", ДПС като втора сила - това бяха огнените следи от кометите по небето, които вероятно динозаврите са видели малко преди да изчезнат като вид.
И всъщност вотът се оказа катализатор за истинската политическа криза, а не за нейното разрешаване или край.
И понеже този вариант никой не го предвиждаше и пророкуваше, всички анализатори колективно се превърнаха в апокалиптици на свободна практика.
Започнаха виденията за рестарт на цялата политическа система, за заличаването на старите партии и въздигането на нови над океана, за радикална хирургия на избирателната система и какви ли не още интелектуални екстри.
Опасявам се, че всичко това вкупом е поредната политическа атомна бомба, която надвисва над бъдещето на отечеството.
От 2021 година насам се нагледахме на възхода на нови партии и телевизионни проекти. Да не би това да изчисти по някакъв начин политическите хоризонти? Точно обратното - всеки нов проект беше като поредна пъпка от акне върху изхабената кожа на България.
Къде останаха медийните бомби на ИТН и техните дрезгави фолк-закани за цялостно изчегъртване?
В кой крачол заседна позабравеният проект "Изправи се! Мутри вън", които също се опияняваха от идеята да доказват на всички своята политическа девственост, а най-накрая останаха встрани от парламента?
Къде изчезна и онзи ентусиазъм от младите харвардски десн-леви костюмари, които щяха напълно да се разправят с корупцията и да пратят Бойко Борисов завинаги в пенсия?
Къде изчезна и проклетото "Величие", нали трябваше директно да ни телепортира във времената на истински възход на България?
Днес бродим сред това политическо сметище като в развалините на град след бомбардировка и се чудим каква поредна фантазия да си измислим.
Всъщност отговорът не е и никога не е бил в новите партии.
Новата партия сама по себе си не е никакво решение, нито алтернатива. Но за да има терен за тях старите партии бяха наритани в ъгъла, а ключът към последователната политика го държат само те.
Вярно е - в България между партии и електорат няма никакво съотвествие. Новите партии възникват като комикс, но точно е поради тази причина са в пъти по-неавтентични от онези, старите, които съществуват от началото на прехода.
Политически модел, рестартиран изцяло с нови партии ще е просто театър на сенки.
И заради това не вярвайте на анализатори.
Последните избори показаха, че те знаят точно колкото вас.
А някои дори и по-малко...
No comments:
Post a Comment