Касапите на конституцията

 

Касапите на българската Конституция, юридическите аналози на безумния мозък на доктор Менгеле от градската десница отново блеснаха като поглед градски психопат в мрака. 

След като политическата буря ги направи втора сила в парламента, ПП/ДБ се явиха при президента с идеята той да отложи връчването на мандата с два месеца. През това време те щели да търсят мнозинство за приемане на приоритетни антикорупционни закони. 

Представителите на десницата плъзнаха и като хлебарки по телевизиите, за да изясняват дълбините на юридическата си мисъл. Като андроиди с един и същи софтуер те заповтаряха, че предложението им било "нестандартно", но това бил изход от политическата криза.

Обожавам идеята за нестандартните неща. 

Нестандартно е да се хвърлиш от шестия етаж, за да облекчиш болките си в стомаха. 

Още по-нестандартно е да носиш пуловера си като панталон, а блузата като шапка. 

Крайният резултат обаче няма как да е много впечатляващ.

И няма как да не направи впачетление, че нестандартното предложение на градското дясно разстрелва Конституцията от упор. Тя е предвидила процедурата за мандата като начин за съставяне на работещо управление. Ако имаш мнозинство за правителство, значи ще имаш мнозинство за законодателна програма. Да изведеш второто като приоритет пред първото е политическо упражнение, което трябва да влезе в учебниците по психиатрия...

Ако ПП/ДБ бяха наистина сериозни, те отдавна трябваше да се потърсили разговори с останалите политически сили за тази законодателна програма. Тя не се влияе от конституционните срокове, а и дори и да минем пред нови избори, очевидно пак ще е достатъчно актуална, за да чуят мненията на останалите партии.

Градската десница обаче разиграва случая като риалити шоу. 

Появата им при президента със загрижени лица и политически пиратки е част от предизборна стратегия, а не от решимост как да се преодолее политическата криза. 

Всъщност смазването на антикорупционната решителност за промяна го дължим единствено на ПП/ДБ, които нестандартно се отдадоха на евроатлантическия вектор, а това ги прати директно в лапите на Бойко Борисов и Делян Пеевски. 

Резултатът е известен на абсолютно всички.

Опитът за танц върху ръба на Конституцията обаче е не възможност за "нестандартно" решение, а игра на руска рулетка. 

Защото така градската десница за пореден път погазва конституционния дух и смисъл в името на дребните си, абсолютно кухи, изцяло пластмасови конюнктурни цели. 

И това е големият вакуум, който разяжда политическата система. 

Кризата я дължим на факта, че необходимите реформи и политики бяха захвърлени в мазето на обществения живот, а без тях се раждат парламент след парламент, напълно изпразнени от съдържение и дълбочина. Отлагането с два месеца на мандата е палиативна мярка, която да спечели още малко време на политическите мошеници, за да си намерят терен за нова Сглобка, осъществена по техен аршин. 

Това не е начин за реализиране на управление. 

Това е опит за заличаване на следи от местопрестъплението.