Sunday, June 22, 2025

Стъкленият купол под който живее отечеството

 

България отдавна живее затворена в своя собствен и не много голям политически балон. Това е свят, който няма изходи навън и съществува сам за себе си в собствената си квантова реалност, която няма абсолютно нищо общо с нещо навън. В този балон външните събития дават повод единствено за вътрешни процеси, те са като отражение на триизмерна върху двуизмерна вселена и пораждат не участие в големия безпорядък, а ново презараждане на вечните махленски драми и провинциални скандали у нас. Миналата седмица напрежението между Израел и Иран се превърна в игра на дронове, самолетни и балистични ракети, която опасно много заприлича на онази голяма война, която хората със слаби сърца очакват от години да сполети и изпепели планетата. У нас този конфликт пробяга като сянка из медиите, но на практика не пречупи нашия собствен и самозатворен дневен ред. Само в България вероятно може да се появи политик (ген. Атанас Атанасов), който да каже, че в момента няма риск за националната сигурност на страната. Боже мой, вероятно дори пингвините в Антарктида биха имали по-смислена реакция, която отчита много повече аспекти на това, което се случва. Иран и Израел никак не се далече от България, но ние сякаш живеем под стъклен купол и сме закачени като куки за месо върху нашите неспирни драми, морални терзания и вечни тъпотии. Ако има български модел, той със сигурност се крие в това, че можем да се занимаваме със себе си дори, когато светът навън гори.

Две случки от миналата седмица заключиха цялото българско време в себе си.

 

Ударът срещу съвестта - домовете на ужаса

 

На първо място - продължаващите разкрития за домовете на ужаса, псевдосоциалните домове, маскирани като "стаи под наем", които разкриха потресаващи гледки и накараха цяла България да се хване за сърцето. Много хора започнаха да вият моралистично, да бият чело в земята и да поставят болезнените въпроси - как е било възможно да се случи това. Подобен въпрос обаче е подлост, защото всички знаем отговора. Той се крие в комбинацията от държавно нехайство (за подобни домове има подозрения от години, но никой не се е опитал да си превиши правомощия и да се опита да разбере истината докрай, напук на всички съображения и заповеди), зловеща алчност, която кара много хора да се държат като хищници или като надзиратели в Аушвиц и абсолютната незаинтересованост на всякакви роднини, които са търсили начин да се отърват от бремето на възрастните хора, а не да се опитат да им осигурят най-добрите условия.

Моя позната само преди няколко месеца ми разказа, че понеже не разполага с много пари, търсейки дом за майка си, която е с деменция и се нуждае от грижи по 24 часа на ден, е стигнала до дома в Говедарци. Цената от около 1000 лева на месец й е се видяла сравнително поносима, но преди да остави майка си, е решила да го огледа. И до днес тя смаяно и ужасено описва как е видяла стаи в които хлебарки пълзят по леглата, одеалата са непрани и миришат на вкиснато, подовете са мръсни, а тоалетните приличат на нещо, което е оцеляло след бомбардировка. Всичко това й се стоварва като гледка за 5 минути и след това тя буквално къса документите, които са й дали са подпис и разплакана си тръгва от дома. Свидетел съм как издирваше журналисти, за да им разкаже какво е видяла и слава богу част от представителите на медиите й обърнаха внимание. Тогава се оказа, че за този дом в Говедарци има информации още от миналата година.

Разказвам този случай не, за да слагам морален компас на казуса. Но е факт, че поне половината от проблема е, че много от хората са се разходили до тези домове, видели са условията и въпреки това са оставили роднините си. И не само - след като стана ясно какъв е размера на кошмара, много от тях не се поинтересуваха от своите роднини. Все едно това са хора на доизживяване. Някакъв излишен баласт, който трябва да бъде захвърлен в мазето. Точно това твърдеше единият от хищниците, разпитван от журналисти при воденето му в съда - с мазна интонация той обясняваше, че никой не е вкарал в дома насила, роднините са оставили възрастните хора там. На никого не мога да бъда съдия или прокурор, но без тяхното съучастие това престъпление щеше да е невъзможно. Ама не им били давали достъп до роднините? Щях да повярвам на този инструмент, ако не го казваха хора, които биха вдигнали епичен скандал, ако им надпишат с лев сметката. И всъщност всички това - хищниците, безразличието, отсъстващата държава са голямата и солена сметка за целия преход, за водовъртежа на глупостта, безуачастието, опростачването и свърпазарното общество, което сполетя нацията като венерическо заболяване. И съм наясно, че това не е цялото обяснение, че има много фини детайли, дълбочинни процеси и и нюаюнси, но цялостното впечатление е тягостно. Вероятно и хората, които са зарязали и забравили роднините си не са виновни докрай. Само, който не е бил принуден да оцелява от заплата до заплата не знае какво да си хванат в паяжината на капитализма и да нямаш време да помислиш за най-близките си. Но всичко това в комбинация ни доведе торнадото на осъзнаването в какво сме се превърнали и как без война създадохме концлагери за забравените хора.

 

Стачката на здравия разум - протестите във Варна

 

Седмицата беше белязана и с протести във Варна срещу полицейския произвол заради смърта на млад жител на града за който се твърди, че полицаите се убили, превишавайки своите правомощия. Напълно подкрепям естествения анархизъм на българската душа - смятам, че когато й да се протестира срещу репресивните органи никога няма да се сбърка. Но в този казус има нещо налудничаво. Оказа се, че младежът е карал, надрусан с кокаин до козирката, а полицаите в случая трябва да го респектират. Дали го убиват те също е много съмнително, защото при такова количество незаконен препарат мозъкът на жертвата като нищо е дал на късо и изключил сърцето му. И тук вече стигаме до голямата драма - полицаите трябвало да могат да разпознаят колко бил паниран младежа, как мозъкът му работел само на адреналин и заради това не бил на себе си, те като вещи психолози трябвало да го успокоят, приласкаят и погалят по перчема. Защото това било тяхната работа. Ами не е точно така. Съвсем не смятам, че полицията трябва да шамари наляво и надясно, но това са органи на реда и не е тяхна работа да влизат в задълбочени дискусии с всеки съмнителен обект. Тяхната работа е да отстранят заплаха, дори и с цената на поставяне на белезници. А друсан шофьор е точно това - заплаха, която трябва да бъде отстранена. В други дни и епохи постоянно говорим срещу пияните и друсаните шофьори и ги разглеждаме като терористи, във Варна, оказа се, друсаният трябвало да бъде третиран като принц. Полицаите определено извършват нарушения, камерите им не се включени, вероятно превишават действията си, но в никакъв случай не могат да бъдат заклеймени като убийци. Защото срещу тях е неадекватен човек, а никога не знаеш какво може да направи такъв. Тоест да превърнем тази сценка в някакъв епос за полицейското насилие, което трябва да бъде прекратено е пълна глупост и наистина е стачка на здравия разум. Загиналият във Варна не е Джордж Флойд заради когато навремето избухнаха протести в САЩ, защото съвсем очевидно е привилегированата прослойка. У нас основно тя се друса с кокаин. Освен това да е протест, че полицията трябва да ни защитава от бедните, а на богатите наркомани всичко да им се разминава. Защото навремето едно такова друсано богаташче уби Милен Цветков на булевард в София. Много ми се иска да имаше полицай преди това, който да го е респектирал.

Но подозирам, че още дълго ще живеем в този обърнат свят, където се протестира в името на човек, който във всяка друга вселена би бил признат за виновен. И това пак е част от симптома на стъкления купол под който пребиваваме. Под този купол нищо не е такова каквото би било в други части на планетата и атмосферата тук прилича на ад под небето, без война, ракети и всички останали външни ужаси.

 

Политически епилог

 

Много хора се опитват да заобиколят политиката в тези два казуса, но тя изплува като призрака на бащата на Хамлет от всеки ъгъл и всяко изявление. Светът се тресе от предчувствието за война, а България се пържи в своя банален апокалипсис, където вече няма никакво значение какво ще се случи с нашия свят. Защото според мнозина най-лошото вече е станало, ние живеем след края на света, където нищо от познатото не е останало и се лутаме в моралните руини на една държава, която някога беше, но повече никога не успя да се покаже в мъглата. 

И това звучи страшно патетично, ако го произнесеш на глас, но иначе е извод, който дори и спечелилите от прехода биха направили. 

Точно в тези две случки е заключено българското политическо съзнание, което отдавна е наясно, че се намира в грешния крачол на вселената или поне под грешния стъклен купол. 

Но в края на тези сътресения, убеден съм, поне някаква част от света ще нахлуе при нас, защото никой не може да изкара в такава лудница цяла вечност, че и малко отгоре. 

А когато това стане, може би, най-накрая и за България ще има място на тази планета и ще сетим, че сме от този прекрасен и гневен свят и трябва да се преборим за бъдеще в него.

 

No comments: