Най-сигурния признак, че никакви предсрочни парламентарни избори не се задават на хоризонта, дори и като кратка фантазия и импровизация на политическите шамани по телевизията, е фактът, че още преди да започне ваканцията на Народното събрание най-обсъжданата тема беше... кои ще са кандидатите за президент следващата есен. Това не е признак на отминала политическа криза или на излекувана партийна система, а просто знак, че всички са влезли в питбокса, за да си поемат дъх преди следващото голямо земетресение, което вероятно ще преодпредели политическият облик на страната в близкото десетилетие. Именни президентските избори ще покажат дали правителството на Росен Желязковн може да изкара пълен мандат, ще се появи ли нов чудотворец на хоризонта и какво ще е бъдещето на тандема "Борисов-Пеевски", вън от дежурните по любов социолози и политолози, които са склонни да ги надаряват със свръхкачества и суперсили в своите менестрелни оди. Точно заради това разговорът за потенциалните кандидати за президент не са дъвка за ума, а са болезнен урок по реализъм, потенциални възможности и сценарии за различен край на сегашната кратка почивка. Ето защо нека да направим бърз преглед на разиграните варианти до момента и можете да бъдете убедени, че те няма да се обогатят кой знае колко много, дори и от мъглата на безвремието да излязат и други кандидатури.
Най-интересното е, че разговорът за президентските избори започна в левия лагер, който не е в най-добрата си форма и има още много какво да работи върху себе си. Стрелите се насочиха натам обаче, защото от началото на този век президентските избори в повечето случаи действат като адреналин на БСП и я вадят от доста големи кризи, които са изглеждали безнадеждни и фатални. Нека да не бъдем голословни. Преди президентските избори на 11 ноември 2001 година БСП беше тежко ударена и сломена. На парламентарните избори през юни същата година левицата за първи път в своята история остана трета и сините бардове (тогава повечето от тях още бяха с акъла си и не прекаляваха с алкохола твърде много) вече виждаха осъществена своята отдавнашна фантазия - социалистическата партия агонизира кратко и потъва в политическото гробище на прехода. В онзи момент никой (дори и вътре в БСП) не вярваше, че има изход от тази криза и заради това партията до последно не се решаваше да излъчи свой кандидат за президент, а търсеше различни коалиционни формати. Когато това не стана лидерът Георги Първанов като камикадзе издигна своята кандидидатура, но нито един журналист не разглеждаше това като сериозен или печеливш ход. Когато и НДСВ подкрепи Стоянов вестник "Капитал" излезе с тържествуващото заглавие: "С подкрепата на НДСВ Петър Стоянов печели служебно". Всичко това се оказа пясъчен замък. За удивление на всички Първанов поведе още на първия тур, а след като получи дори и подкрепата на ДПС (с които само 6 години преди това бе водил епични и драматични битки в Кърджали) той стана президент на България. Това моментално извади БСП от кризата и партията последователно спечели местните избори през 2003 година, а след това и парламентарните през 2005 година. Припомняме всичко това, защото наскоро една либерална журналистка в свое есе беше изляла абсурдния факт, че от началото на този век БСП била печелила само президентски избори и то с подкрепа на ДПС и други партии. Аз дори и не разбрах защо това е обвинение, защото нейните любимци от градското дясно от началото на този век не са спечелили нито едни (да повторим: нито едни) избори.
Същият сценарий се повтори и през 2016 година. Преди президентските избори БСП се намираше в поредното катастрофично състояние. На местните избори през 2015 година партията се срина до 400 хиляди гласа и не спечели кметското място в нито един областен град и заради това нито един журналист отново не я броеше за жива. Дори и когато БСП номинира ген. Румен Радев за президент мнозина бяха убедени, че това е само опит за имитация на политически живот, защото ГЕРБ ще спечелят вота дори и да вържат магаре на въженце и да кандидатират него. Победата на Радев наля ракетно гориво в крилата на левицата и на предсрочните избори през 2017 година партията взе малко под един милион гласа (практически рекорд за изминалото десетилетие). Тоест големият въпрос не е дали БСП е печелила само президентски избори от началото на века, а защо го е правила с упоритост, която няма как да не притеснява десния ум. И отговорът е прост - и в двата посочени случая БСП действаше нестандартно и напук на всички съвети. Първо с номинацията на Първанов, и второ с вкарването на човек като Румен Радев в голямата политика. В нито един от тези случаи не е имало дълги и тежки дискусии, обсъждания и кръгли маса на тема: "ама кого, по дяволите, да издигнем".
След това през 2021 година БСП не успя да се възползва от новия мандат на Радев, защото по това време партията беше в практическа война с Радев, но пък точно онези избори изстреляха като торпеда Асен Василев и Кирил Петков в стратосферата. Тогава те бяха част от отбора на президента, а не водеха глупави и безпринципни конституционни битки с него.
Голямото биене на барабана за БСП и раждането на анализи от типа: "корабът на левицата е пробит и дори и Илияна Йотова не може да го спаси" се дължат на страха, че социалистите могат да се окажат победители за пореден път, точно, когато всички най-малко го очакват от тях. И кандидатът на БСП е почти очевиден - Илияна Йотова, която отдавна има утвърден авторитет и политически опит, а и в последните 10 години се доказа като лоялен политически играч, който не предаде своя отбор и президент. Разбира се, до президентските избори има много време, както и още много събития предстоят да се случват, но Йотова вече е на терен и вече е фаворит. Това, в прогнила среда като българската, не ознчава кой знае колко много, но фактът, че срещу нея се съсредоточава артилерийски огън още отсега, показва, че шансовете й съвсем не са малки. В редиците на БСП се завъртя и името на Наталия Киселова, но смятам, че като говорим за кандидатура за президент Йотова е с две обиколки напред. Тя просто има опита, има и харизмата. Заради това всяко нейно изявление оттук-нататък ще бъде разкъсвано, превръщане в пир на гладни псета, срещу нея ще се стреля на поразия, но целият огън показва само това, че тя има големи шансове да разтърси политическата система. Особено и ако Румен Радев също я припознае като свой наследник, а той едва ли би имал полза да търси различен кандидат. Йотова е в състояние да събуди и тихата партия на негласуващите, а това ще е важно, особено като видим какви са плановете на всички останали политически сили в парламента.
На този фон е интересно какво смятат да правят от ГЕРБ.
Преди всички парламентарни избори от 2006 година името на Бойко Борисов се развърта като възможност и опция, но той последователно е отказвал всякакво участие в тях. През 2006 година като се оттегли, десницата издигна Неделчо Беронов, но той нещастно не успя да мине дори и Волен Сидеров по резултат. През 2011 година, пикът на ГЕРБ, той прати на "Дондуков" 2 Росен Плевнелиев, а след това нито един път не се престраши да излезе на терен. Но може би думата "престраши" е твърде оценъчна. Борисов едва ли се страхува от участие в такива избори, просто неговите сметки са по-различни и го блазни реалната, а не символичната власт. В рамките на тази година той вече три пъти повтори, че няма да е кандидат за президент, което, ако е вярно, означава, че ГЕРБ ще търсят сравнително по-обединителна фигура, която лесно да може да привлече гласовете на градската десница, ако се стигне до втори тур. Според мен в ГЕРБ са си научили урока от 2021 година, когато всички десни гласове, иронично и неподражаемо, отидоха при Румен Радев и така Анастас Герджиков, а и Лозан Панов пиха по една студена вода и още ближат рани. Тук голямата интрига е какво ще е поведението на ДПС-Ново начало и дали на втори тур Пеевски ще поиска да даде гласовете си на ГЕРБ. Защото неговата тактика е почти ясна - той със сигурност ще има кандидат на първи тур (Eлена Йончева?), а след това ще играе пръстът, който натежава едни или други везни.
И точно описаните сценарии разгръщат много мрачен пред градската десница. Техните медийни импровизации на тема "единен десен кандидат" нямат абсолютно никакво значение при така разчертаното бойно поле. Всичките им усилия за някакво представяне в крайна сметка ще трябва да се прелеят в лагера на Борисов и Пеевски и това се дължи на тяхната епична стратегическа слабост да подчиняват вътрешните си действия на външнополитически мотиви. Това е тяхната отворена гнойна рана, която постоянно ги кръвоточи и обезтелесява. С други думи - илюзията, че нещо от градското дясно може да се възвиси като изненада е просто една медийна халюцинация, която не е подкрепена с нито един факт от вселената. Дори още отсега с голяма степен на сигурност може да се прогнозира, че точно на президентските избори ПП/ДБ ще се завърне под крилото на Бойко Борисов, а дори и ще е пие мазно турско кафе с Пеевски.
И всъщност това ще са големите сблъсъци на вота, защото нито "Възраждане", нито някоя от другите парламентарни сили ще успее да участва качествено в тази битка.
Президентските дилеми днес всъщност са опит за истински разговор за бъдещето на страната и в него най-много си личи кой има истинска визия и кой още отсега е в панически дискурс и се чуди какъв парашут да си приготви, когато трябва да скача от самолета.
No comments:
Post a Comment