Новият сезон

 

 

Първият ден на месец септември от години насам е символичното начало на новия политически сезон. Август очевидно го броим за изгубен, защото дори истеричната опозиция тръгна към плажовете и изостави битките и кметовете си в ареста за есента.

Времето неумолимо мина и ето, че на прага на септември ситуацията не е мръднала нито с милиметър. Отново виждаме, че опозицията не просто е разпарчетосана, а яростно скарана и антагонистично разделена. ПП/ДБ обявиха, че ще внасят вот на недоверие, а "Възраждане" кресна, че няма да го подпише. В зала те ("Възраждане") щели да гласуват срещу кабинета, но нямало как да дадат подписите си на тези лакеи. Би трябвало да очакваме дебатите по този вот като риалити-шоу, защото тепърва ще видим как опозицията вади кирливите си ризи и ги размахва обвинително в Народното събрание. За първи път след 90-та година си имаме парламент в който вотовете на недоверие се оказват по-голям проблем за тези, които не са в управлението отколкото за тези, които са във власта.

Всъщност това е и големият проблем на градската десница у нас - тя вечно развива някакви сантиментални и морални драми, които са важни, но като се появи близо до властта винаги с двата крака влиза във всички възможни капани и днес плаща солената цена на колаборациите си.

И тази скарана, морално прогнила и и смешна опозиция би трябвало да даде шанс на управлението да блесне, ако самото то често не затъваше в плаващите пясъци на своето неумение да работи както трябва по проблемите на хората.

Това не е опит за самоцелна критика, но правителството твърде често се дави по теми по които може да има както и политическо, така и морално предимство. Проблемът с водата на Плевен беше ясен още от кошмарното лято на миналата година, но увлечени в безкрайната политическа олелия, кабинетът в окото на бурята се сети да обръща внимание на големия проблем. И така бе принуден да се обяснява за неща отдавна сътворени от други. И по всяко време това щеше да е мелодрама с комедиен привкус, но днес България е на прага на еврозоната и освен водните кризи, тепърва обществото ще се гневи и настръхва от скачащите цени. Тоест държавата е между чука и наковалнята и всеки проблем е не просто политически тест, а знак дали управлението може наистина да произведе стабилност, а не само нейна имитация.

Всъщност отдавна не е имало есен с толкова висок залог. Защото в световната политика текат размествания на пластове, а България дори не е в състояние да погледне към голямата картинка и да открие своето място и интерес. Защото страната е заключена в дребните, битови проблеми, които провалят цялата идея за качествен и спокоен живот. И е крайно време някъде между медийните пиратки, вечните интриги, протестите, скандалите и изхвърлянията, всички парламентарни партии поне за миг да се сетят, че избирателите им заслужават различен живот. 

Нов сезон, различен живот.

Дали някога ще го доживеем?