Всеки път, когато чуя някой да вие с полунощен вой "Хамас! Хамас! Хамас! Хамас!" вече знам, че това е димна завеса, перверзна тактика за прикриване на геноцидната психопатия на един абсолютно бездарен и провален премиер като Нетаняху и неговата алчност за политическа власт...
Проблемът е, че нелепите тутурутки у нас му пригласят, а гласовете на полуинтелигенцията бичат есета на конвейр като Теодора Димова например и пет пари не дават за морето от кръв в Газа. Всички виртуални борци с "ислямския радикализъм" всъщност съвсем целенасочено подменят темата, изкривяват дискурса и хвърлят тъпотии в пространството, за да прикрият мрачния провал на Израел.
Радвам се, че БНР са пуснали този репортаж. Защото основната жертва на геноцидната политика на Нетаняху са заложници. Да, тъпаците от "Хамас" атакуваха Израел, но истината е, че правителството на Израел няма никакво желание да ги върне и не прави нищо по въпроса. Точно обратното - то използва заложниците като алиби за своите престъпления и това го виждат най-вече израелските жертви - семействата, които чакат своите близки. Именно те искат спиране на войната в Газа. Именно те, защото прекрасно осъзнават, че тя не се води в тяхно име, че тя се превръща в най-голямото морално престъпление на този век. Гласът на израелските семейства е по-важен от тъпотиите на израелския посланик у нас, както и на неговите проксита, които споделят всякакви глупости, за де не говорят за най-важното.
Онзи ден видях статус в Туитър на британеца Крег Мъри, дипломат. Той гласи буквално следното:
"Процентът на убитите деца в украинския конфликт е 0, 3%.
Нула цяло и три процента.
Процентът на убитите деца в Газа е 37,7%
Тридесет и седем и седем процента.
В една-единствена статистика виждате цялата разлика между война и геноцид".
Убеден съм, че роднините на заложниците отдавна са разбрали това.
No comments:
Post a Comment