Има нещо ужасно сбъркано, удивително порочно и кошмарно перверзно в начина по който у нас се налага идеята, че ежегодният „Прайд“ е нещо много добро. Че това не е карнавал на пошлостта, а протест срещу дискриминацията на различните и следователно всички, които не го приемат са някакви потни селяни, потънали в блатото на примитивен мачизъм и бульон от тъпи фобии и първични страхове.
Тези дни събрах последните си остатъци от здрав разум, поех дълбоко дъх и се гмурнах в есетата на най-гръмогласните защитници на „Прайда“. Не смятам, че всеки е способен на такъв мазохизъм и заради това ще се опитам да ви смеля всичко, което се вади като аргументи на масата. Сред тях има и рационално зърно, но то е панирано с такова количество празнодумие и банален хейт, че е много трудно да получи признание.
Всички, ама наистина всички до един, защитници на гей-прайда по някакъв начин са убедени, че традиционното българско семейство е битов ад, кошмар и безкраен тормоз. „Нали традициите повеляваха мъжът да е мъртво пиян и да пребива жена си“, пише с ирония един от авторите, чието име не е важно, защото той не е индивидуален, а просто говорител на кошерен разум, който пуска едни и същи опорки. Авторите на подобни есета са убедени, че всеки български мъж е насилник, всяка жена е пребивана, всяко дете е заплашено от сексуално злоупотреба, а нощем зад стените на панелките настава един колективен кютек, викане, драми шамари, леене на алкохол и трошене на чинии. Парад на абсолютната дисфункционалност. Контратезата на всичко това е ЛГБТ-общността – която е цветна, радостна, отворена, толерантна, където царят диалог, любов, разговори за цветя и се леят само слънчеви лъчи. В този свят не може да съществува лош гей. Ако една жена си пада по друга – тя е светица, която заслужава място в Библията. „Новият Спасител“, хлипа една психодясна вещица, „ще е тъмнокожа жена, която си пада по друга жена“. Отклонението е истинската норма. Онова, което продължава рода е порочно, то е мръсно, тежко, гадно и само „Прайдовете“ могат да спасят света от това ежедневно зло. Любимият ми жанр пък са текстовете, които започват с изречението: „Аз съм хетеросексуален мъж/жена, но ходя на „Прайд“, защото искам всички да са щастливи и приети. Бях там и нито един гей не се опита да ме изнасили. Всички се забавляваха, пиеха бира и се радваха“.
Което по обратната логика ще рече, че на Шествието за защита на традиционното семейство вероятно се разхождат само изнасилвачи, неприятни типове, насилнически гадове, които само чакат либералната общност да се разсее и веднага биха поканили Путин да управлява България.
Всъщност именно този порочен разказ пречи да има истински диалог по толкова важна тема в България. Защото, когато разположиш основанията за „Прайд“ единствено в тази сфера - за това как традиционното българско семейство е някаква форма на кошмар, ти никога не можеш да разчиташ на истинско разбиране. Изобщо защитниците на гей-шествията би трябвало да се опитат да признаят нещо елементарно – не всяко традиционно семейство е кошмарно, не всеки мъж е насилник, не всяка традиционна ценност е хибридна спецоперация на Москва. Дори тези, които се събират на „Прайд“ все пак са възникнали от банално и традиционно семейство. И, да, във всяко семейство има проблеми и скандали. Това не е хетеросексуално насилие. Нарича се „живот“ – той ни бомбардира с проблеми, драми и нервите често не издържат. Никой не може да ме убеди, че гей-двойките не си вдигат скандали, никога не се карат и не се обвиняват яростно. Това е част от природата на човешките отношения. Ако някой някога измисли начин в тях да няма такова напрежение, той сигурно ще спаси света и вселената. Дотогава обаче не можем да подвеждаме всички семейства под общ знаменател. Това е все едно някой от традиционните да обобщи, че всички гейове са престъпници. Тогава срещу него ще блъвне тъмна маса от обвинения. Значи и обратното няма как да е вярно.
Убеден съм, че огромната част от хората, които се събират на шествието на традиционното семейство не искат гей-общността да бъде угнетена, дискриминирана и социално остракирана. Тяхното събиране не е разгул на ксенофобията, а опит да заявят нещо съвсем нормално – оставете децата ни встрани от този голям дебат. Нека той да стигне до тях в момента в който са пълнолетни. Тази ранна сексуализация на децата е най-тъпият и противен ефект на джендър-пропагандата. Не можеш да бомбардираш седемгодишно дете с идеята, че има 40 пола и че неговите проблеми идват от това, че е родено с грешния пол. Подобно разбиране прецака вече няколко поколение на запад и не е ли добре някой най-накрая да се поучи от грешките.
И заради това, че има родители, които не искат да се случва това – върху тях моментално се посипват обвинения. Те са путинисти, насилници, селяни, тесногръди консерватори, копейки и какво ли още не. Всъщност ето точно това не е начин да се води диалог по тази тема. И това е другото, което ми прави впечатление в цялата обществена драма. Десният комсомол и техните правоверни доносници, пардон, инфлуенсъри, се нахвърлят като копои върху всяка публична личност, която се изяви „неправилно“. Тази година мишената кацна върху Мариус Куркински, който бе обявил, че ще се появи на шествието на традиционното семейство. Неговата появя щеше да е знаменателна, защото той от години е обявил своята различна сексуална ориентация, която обаче е съчетана в с вярата в едни по-традиционни ценности или най-малкото с отхвърляне на пищната показност на всички прайдове. Толкова токсична плюнка не съм виждал да се хвърля по друг човек. Големите защитниците на различията, рицарите на борбата с дискриминацията не се посвениха да го обиждат с най-гнусните думи за сексуалните му предпочитания, само, защото има нахалството да не мисли като тях. Залповете бяха от сутрин до вечер и Куркински бе изкаран най-порочният човек във вселената, някакъв прикрит лицемер, който удря в гърба либералната общност. Резултатът – актьорът не издържа и обяви, че няма да ходи на шествието. Защото колективният психодесен комсомол наистина нямаше да го остави на мира. Това е много интересен детайл в общност, която твърди, че обича различията и уважава демокрацията. А всъщност е точно обратното. Кошерният разум не само не търпи някой да се отличава, но превръща и в партийна повинност ходенето на „Прайд“, защото, ако не отидеш върху теб биха се стоварили десетки обвинителни пръсти.
Ето тези комсомолщини са ужасни в своя зародиш. А как така никой от организаторите на „Прайда“ поне един път не изиска от своите защитници в парламента да обявят истинската си сексуална ориентация публично. Че иначе излиза как десетки отдадени хетеросексуална жени и мъже са техните политически воини в обществото. Можете ли да ми споделите за един, поне за един от висшите етажи на десницата, който да е излязъл от килера и публично да обявил истинските си чувства? Аз не сещам. Значи лицемерието започва още оттук. Най-накрая ще се окаже, че на прайда ходят единствено хетеросексуални, обсебени от идеята да бъдат глас на различните.
Аз съм от хората, които не биха отишли на нито едно от двете шествия. Колективните масовки по тази тема ме дразнят, а и знам, че уличните демонстрации само усилват, а не решават подобни проблеми. Но ясно си спомням, че миналата година на „Прайда“ имаше нещо много хубаво – плакати и лозунги за свободна Палестина, викове срещу геноцида в Газа, истински геополитически заряд. Тази година организаторите се бяха постарали напълно да удавят темата и да не допуснат нищо подобно. Ето ви – слушайте Дара, но не ми вдигайте лозунги срещу Израел. Подобни действия превръщат събитието в комсомолско мероприятие, което вече дори не може да поставя истинските проблеми. Гледах снимки от други подобни прояви по света – световната политика присъстваше навсякъде. Само у нас събитието е удавено в розови есета за различията и хетеросексуалните рицари, които биха бранили всеки гей по земята.
С други думи – софийският „Прайд“ не може да надскочи себе си и от година на година се дави в собственото си самовъзхищение и презрение към всички останали.
Ето точно така не се прави.
Това е разказ за два свята, които не са чак толкова различни и имат какво да си кажат.
Но фактът, че този разговор потъва в злост и кошмарни обвинения е най-добрата диагноза за България.
No comments:
Post a Comment