Триумфът на политическата опаковка

 

 

Очевидно живеем във време в което политическото съдържание е в мъчителна агония. 

Възходът на социалните мрежи и на компилациите на изкуствения интелект превърнаха политиката в уродлива пародия на тик-ток стилистиката. 

Там е важна опаковката, а не съдържанието. 

В момента в който млада девойка по сутиен разкрива политическите анализи на действителността ние вече сме на територията на шоуто, а не на политиката.

Най-ярко това състояние на действителността може да бъде видяно в общественото присъствие на Андрей Гюров и прикаченият към него екс-главен секретар Георги Кандев. 

Само в рамките на седмица Гюров пусна клипче как сече дърва под звуците на Тони Стораро, как се вози в автомобил с висока скорост и предупреждава, че трябва да се кара по-бавно, как куфее на концерт на БГ-радио, и как той и Кандев бягат на маратон в провинцията.

Стилистиката на клиповете е холивудска. 

Гюров е запазен мъж, в добра форма, всичко е фокусирано върху неговото присъствие, доброта, вътрешна светлина и сърдечност. 

Типична найотициновщина, но хайде, това ще го оставим настрани с оттегчена въздишка. 

Това кинопроизводство е предназначено още отсега да наложи Гюров и Кандев като кандидат-президентска двойка на десницата безапелационно. Целта е донякъде изпълнена - под видеата десетки лели пъшкат сладострастно от картината на случайни бивш служебен премиер, който така и не направи нищо значимо по времето си на власт.

Проблемът е друг. 

Никъде, в нито един клип Гюров не разкрива дори елементарна политическа визия. 

А това все пак няма да е състезание за мистър "Криза на средната възраст", нали така? 

От един президент хората не очакват да знае как мята секирата, а, че разбира лавината от проблеми пред които е изправена България. 

Гюров е опаковка, превърната в самоцел. 

Кампанията му е от типа на дългокраките инфлуенсърки, които пускат своя снимка по бански, а отдолу пишат текстове за това колко трябва да са горди жените и как е трудно да оцелеят в свят, пълен с кучки. 

Това е Гюров - дългокраката фантазия на дясното и вероятно по тази причина той не им предлага позиции, политически размишления или инициативи. 

Той им предлага свои снимки. 

Очакваме скоро да го пуснат от плажа или как прави набирания на лост. 

Проблемът е, че тези техники вече са били експлоатирани докрай, така че дори в това отношение той и екипът му са безполезни имитатори, ерзац-инфлуенсъри.

Когато политиката е сведена единствено до опаковки не можем да очакваме каквото й да е решение на истинските проблеми. 

Точно обратното - ще бъдем давени отново и отново в тях. 

Защото на политическата сцена вече няма решения. 

Само опаковки. 

И те триумфират. 

Опаковката наистина продава, но когато под нея няма никакъв продукт, това е мошеничество. 

Точно в мошеническа епоха живеем.